По думите му до олимпийския връх се стига много трудно и затова е толкова желан, а в същото време рядко се достига. „Конкуренцията в традиционните спортове, на които сме свикнали – борба, бокс, вдигане на тежести, радваме се дори на полуфинал, така че това е един невероятен къртовски труд, дългогодишен“, каза още Пулев.
Той не посочи кой е виновен за това, че отиваме на олимпиада на олимпийския принцип – за участието. Според него трябва да се направи задълбочен анализ, за да се видят причините, но според него има върху какво да се работи. „Моето лично мнение е, че медалите са плод на дългогодишен труд на състезателите и на лишения от тяхна страна. Мисля, че държавата би могла да направи още малко“, смята боксьорът.
По думите му боксът е много популярен сред жените и малките момичета. Според него спортът е една от малкото сфери в България, които още функционират. Той си спомни какво е било на Олимпиадата в Лондон през 2012 г. „Това е едно вълшебно чувство, това е едно невероятно нещо, смесица от различни неща – от еуфорията, трудностите, напрежението, всичко така е много миксирано в един месец, в който пребиваваш в олимпийското село. Просто мога да съм благодарен, че съм се класирал и съм успял да отида там“, допълни Пулев.
