„Мина ми през главата да не участвам в деня, когато се получи контузията. Обаче след това имахме доста време да поработим и психологически върху това, за да не се отказвам. Всъщност много малко хора знаеха, че не се чувствам така както преди 20 дни, но успяхме да поработим психологически аз да отида в Токио с идеята, че ще скачам и ще дам максимума от себе си. И наистина дадох максимума от себе си. Просто след самото състезание бях много афектиран, защото видях с какви височини се влиза във финала и ми стана много тъжно, защото това са резултати, които си скачахме на тренировка, точно когато се контузих.
Иначе влязохме в състезанието и се борихме мъжки. Знам, че резултатът е слаб и това не е оправдание, но така се случиха обстоятелствата. То дори не можем да си вземем поука от това нещо. Никой не иска да е контузен в най-върховия момент, но така се случи“, разкри Иванов на Летище София.
„Усещам болката само когато скачам и това е нормално, защото контузията ми е на отскачащия крак. Всякакви други упражнения, които правим, дори и двамата сме учудени как нищо не се усеща. Аз още на първия скок усетих болка и ми беше ясно, че на всеки следващ пак ще я усещам и просто стиснах зъби. Дори на загрявката нямах успешен опит и после след състезанието си говорихме с треньора и той ми вика: “Аз не знаех дали ще скочиш началната височина, така че честно да ти кажа ме изуми, че я скочи още на първия опит“. Началната височина си беше доста висока за този форум, имаше състезатели с доста по-слаби резултати, които не успяха да я преодолеят. Аз не се чувствам успял, че я скочих, но просто при тези обстоятелства да не запиша пълна нула си е успех”, добави той.
„Повлия ми, защото се получиха точно в момент, когато бяхме добре. Имахме много добър период, тъкмо бях започнал да навлизам във форма, скоковете ми на тренировка вървяха много добре и се получи така, че от 2.30 паднахме буквално на 2.00 метра“, каза още Иванов.
