7 Дни Футбол > Звездата ни в стрелбата: Спортните постижения не могат да заменят домашния уют
Звездата ни в стрелбата: Спортните постижения не могат да заменят домашния уют
0
0
230
7dnifutbol.bg
В Токио Антоанета Костадинова донесе първия медал за страната ни – сребро на 10 м пистолет в спортната стрелба. Последваха още пет – два бронза в борбата, злато в женския бокс, злато в каратето, титла и в художествената гимнастика. Най-успешното българско олимпийско участие от 21 години насам.
„Май след децата кариерата ми се промени към по-добро. Те бяха първият тласък, който ми трябваше, за да успокоя психиката си, мисленето, да се канализират нещата с времето. Всъщност това, което мисля, че беше камъчето, което обърна колата от този карък, който винаги ме е гонел – или на девeто или на четвърто място, за малко, все нещо не ми достигаше. Смятам, че си смених фамилията и ми донесе късмет“, заяви пред „бТВ“ Костадинова.
Тя разкри и как се постига баланс между отглеждането на две деца и тренировките по спортна стрелба. „С най-добрата свекърва. Аз никога няма да се уморя да повтарям, че с тях уцелих джакпота – със съпруга си и семейството му. Ако не бяха те, аз не виждам как щях да се подготвя, нито да участвам в състезания, защото е много трудно. Аз не бих могла да разчитам на чужд човек да ми гледа децата, а аз да отида спокойна и да се раздавам, да мисля и да съм концентрирана.“
„При всички положения, за мен семейството е на първо място. Нито едно спортно постижение не може да замени домашния уют, топлината, която семейството създава. Да, медалите са си медали, дори от Олимпиада, успех голям. Хората се радват, но това, което всеки от нас прави лично за себе си и гради в личния си живот за мен е най-важното.“
„Съжалението в Токио беше много за кратко, когато бях още там на финала и състезанието не беше приключило. Виждам, че съвсем малко ми е трябвало – било за първото място, било за третото. Има много малко съжаление, но то е моментно.“
„Тя започна малко по-късно. Дойде с дъщеря ми и една нейна приятелка в залата. Имаше някакви данни. Може би тренирахме не повече от месец-месец и половина. Отидохме на държавно първенство, аз изобщо не обръщам внимание. В един момент отивам до таблото и гледам две серии по 95. Много ме изненада. Нормално, измори се накрая и остана пета при девойки старша възраст. След това изчезна. Аз постоянно пращам дъщеря ми и други деца да я викат. Едва на третата година се появи и започнахме да тренираме. Тя беше на 18 почти, много осъзната. Бързо се разви, аз не знам друг такъв случай в историята на българската стрелба. На втората година спечели квота за олимпийски игри.“, сподели треньорът на Костадинова – Христо Христов.
