„В малкия финал треньорите ми казаха да изляза и да се забавлявам, всъщност така стана. Радостта от спечеления медал си остава, разочарование има, но то е съвсем малко. Само можем да гадаем, мисля, че така както се получиха нещата, това е най-добрият възможен начин. Не, не ми се отразиха в полуфиналната битка, по-скоро в цялостната подготовка, все още мислех, че мога да имам проблем с коляното. Мисля си за полуфиналната среща – направих това, което можах, опитах да надскоча себе си, но японката беше много добре подготвена за мача с мен“, започна тя.
„Още не знам дали спирам, тръгнала съм за друг медал – искам първо да си почина, три години са малко, но и много, ще го решим с бат Пепи. Аз мисля, че и мъжете ни се представиха достойно, и щангистите, и Йосиф, не мисля, че трябва да обвиняваме момчетата. Ние сме целия отбор заедно, така че винаги гледаме да се подкрепяме. Поздравявахме ги. Мотивация не, но ни вдъхна кураж, че и ние можем. Все пак си останах в битката за медал и трябваше да съм готова, защото не исках да се прибирам този път с празни ръце“, завърши Тайбе.
