Владимир Манчев е един най-известните и доказали се не само в България, но и в чужбина български футболисти в края на ХХ и в началото на XXI век. Нападателят записа отлична кариера в ЦСКА и такава зад граница, където остави следа във френското и испанското първенство. Бивш национал, участник на Евро 2004. Допреди година Манчев беше треньор в школата на ЦСКА, а в момента е помощник-треньор на Христо Янев в Миньор (Перник). През 2016 година беше в треньорския щаб на „червените“, спечелил Купата на България. Ето какво сподели пазарджиклията пред Блиц.
Г-н Манчев, започваме с тривиален, но неизбежен въпрос – какви са целите на Миньор? Нямаме цел завръщане в елита, но мисля, че имаме отбор, който може да погледне към най-горните места в крайното класиране. Искаме всеки мач да играем на ниво и се надяваме в края на сезона да имаме шансове за нещо повече. Целта е да надграждаме това, което направихме през пролетта на миналия сезон. Хората в Перник са взискателни и искат да играем добре. Правим ли го, ще идват на стадиона и ще ни подкрепят. Отборът дълго време е бил във В група и това малко или много оказва влияние. Като инфраструктура имаме проблеми – липсва ни база, на която да тренираме. В момента се подготвяме на официалния терен. Общината с каквото може помага, както и дребни спонсори. Но за футболния елит трябват повече средства. Така че, не бързаме да надскачаме себе си.
Следите ли случващото се в ЦСКА? Как ще коментирате смяната на Любослав Пенев със Стойчо Младенов Следя, разбира се, всичко в ЦСКА. Нямам представа защо се стигна до рокадата, но ще призная, че и двамата страшно много ги уважавам – Стойчо Младенов ми е бил треньор в ЦСКА и в националния отбор. Любо Пенев ми е бил съотборник, президент и треньор на „Армията“. Феновете винаги са обичали и Стойчо, и Любо, защото те са големи фигури в историята на ЦСКА.
Тази година ЦСКА ще има ли шанс да се пребори за титлата? За да се случи това, са нужни две основни неща. Трудно се постигат успехи с честа смяна на треньорите, както и при продажба на основните футболисти. Самите играчи се объркват при треньорските рокади, особено ако те зачестят. Хубаво е треньорът да получи по-дълъг период в клуба. В последните години ЦСКА тъкмо направи отбор, и се продадат един или двама основни футболисти. Да, разбирам, че подобни продажби са важни и за играча, и за клуба, но това пречи на ЦСКА да се конкурира с Лудогорец. С продажбата на най-добрите и честите смяна на треньорите няма как да станеш шампион. Трудно е. Виж в Разград – там не продават най-добрите си състезатели. Аз казвам само какви са фактите и те са неоспорими. Затова и Лудогорец стана хегемон. Първия силен отбор го запазиха много дълго време. Съвсем нормално после направиха нов отбор. В преходните периоди и при тях имаше колебание, но после се стабилизираха.
Защо феновете на ЦСКА и Левски не обичат Лудогорец? Защото се появи изневиделица преди десетина години един отбор, който се осмели да наруши червено-синята хегемония. Не само се осмели, но и успя да го стори по убедителен начин. И то за доста дълъг период. Не го направиха чрез някакви задкулисни игри. Просто бяха хвърлени много пари за играчи, а парите са решаващ фактор в съвременния футбол. Лудогорец проби не само тук, но и в Европа, където дойде и голямата финансова печалба.
Интересно е да чуем вашето мнение за случващото се в Левски? Минават по нашия път, по пътя на ЦСКА отпреди 5-6 години. Минават, но не са го изминали напълно. Задълженията им не стават по-малко, увеличават се, но няма при тях фалит, както беше при нас… Трябва да намерят мощен собственик, който не само да ги издържа, но и да им плати многобройните дългове. Иначе спасение няма да има. Но аз не им желая лошо на левскарите. Нека се спасят. Българският футбол губи без ЦСКА и Левски.
Накрая ви задавам въпрос, на който не сте давали публично отговор дълго време. Защо си тръгнахте от ЦСКА. Коя беше причината? Бях освободен не от ръководството, а от тогавашния шеф на Детско-юношеската школа Пауло Кардосо. Ще ви кажа какво стана. Пречех на неговия авторитет, който той се опитваше да изгради. Кардосо обича да се бърка в работата на треньорите. Това не го допуснах при мен. Той усети това, станах му неудобен и ми посочи вратата. Оттам дойде неговата неприязън към мен, защото не позволих да се бърка в работата ми и да ми казва как да тренирам младите таланти. С други хора в ЦСКА проблеми не съм имал – нито с Гриша Ганчев, нито с когото и да е било. Заявявам го най-категорично.
