„Искам да благодарим на още много хора. Също така на дългогодишното управление на Бойко Борисов, което ни помогна в тренировките. Винаги, когато сме молили Министерството на спорта, те винаги са откликвали. На Българската федерация по бокс начело с Г-н Инински, както и на 153 СУ „Неофит Рилски“. Хора, които ни дадоха отлични условия, в които да мислим само за тренировките“, заяви Кръстева.
„Започнах с треньорската дейност и след края на състезателната ми кариера, ще се занимавам с това. Надявам се все повече деца да влизат в залите, има много добри условия и дано минат моите постижения. Имам нужда от малко почивка, а след това ще поговорим за най-добрия вариант дали да участвам на Световното първенство или не“, добави още тя.
„Три дни преди мача исках да изляза и да я държа във въздуха, за да видят хората, че това е реванш. Часове преди мача след работата на треньора и психолога, и разговор с мъжа ми се успокоих. Исках да видят, че България трябва да е на върха. Треперихме, защото нямах късмет в жребия и мисля, че започнахме от финал надолу. Най-трудният ми мач беше с виатнамката. Нямаше нито една слаба боксьорка и ако си мислят, че съм ги преодоляла с лекота, ме радва. Важното е, че показахме, че българският бокс може да бъде най-добрият, трябва само да се обединим“, каза олимпийската ни шампионка.
„Щастлива съм, че хората оценяват моя труд. Най-добре се чувствам в България, защото от дете пътувам. Родният ми град Добрич ми е любимия, в София ми дадоха възможност да работя, но не ми е един от любимите градове за живеене и при първа възможност пътуваме. Знам какво е за момента – България има шест медала от Олимпийски игри. Трябва да се насладим на отличията, а след това да мислим за другите Олимпиади кой спорт ще връщат и какво ще става. Сега е важно да гледаме позитивно“, заяви Кръстева.
„Имахме един критичен момент, след като три седмици едната ми ръка беше контузена. Отново благодаря, защото нямаше да бъда там“, добави още Кръстева.
