“Обръщам се към футболната общественост по повод разигралата се вчера мелодрама след мача Монтана – Берое. Цяла футболна България бе занимавана с някакви лични съдби и с някаква поискана благословия. Намирам за крайно неуместно да бъда забъркван в подобни евтини сюжети, още по-малко в контекста на някакви благословии. В седмицата на най-светлите християнски празници дори намирам за кощуствено да се говори за благословии.
Според моите принципи и убеждения, всяко човешко същество има право на свободен, личен избор. Също така, според моите принципи има понятия като лоялност, коректност, почтеност, благоприличие, които всеки човек трябва да спазва според силите си. Когато си част от един екип трябва да знаеш, че сте заедно от началото до края. И в добро, и в лошо.
Заедно сте започнали и заедно ще завършите цикъла. И няма място за никакви благословии. Става дума за вътрешно усещане кое е редно и кое не. Ако човек притежава това вътрешно усещане, той ще носи отговорност за решенията си и няма да има нужда от никакви благословии. Изпитвам огромно съжаление, че бях поставен в тази ситуация от бившия ми помощник и вече бивш мой колега.
През седмицата се разделихме по възможно най-цивилизования начин с футболен клуб Берое Стара Загора. Както в Бургас, София, Кюстендил, Пловдив, Саудитска Арабия, Русия и Казахстан оставих след себе си само приятелства. Оставих добри чувства, защото във футбола може да побеждаваш или да губиш, но накрая трябва да остане уважение. Дадох най-доброто от себе си.
Гарантирам, че същото направиха всички от екипа ми. С по-голяма част от екипа се надявам да работим отново и ви гарантирам, че ще го правим с познатата на всички в България страстна отдаденост. Един човек обаче се разделяме и в това няма трагедия. Той спокойно и без угризения може да тръгне по избрания от него път. Но не бе това начинът. Така не се прави от хората, за които думи като достойнство и чест имат значение”, се казва в писмото, подписано от Димитър Димитров.
