Иконата за поколения левскари Георги Аспарухов можеше да празнува своя 78-ми рожден ден днес, ако трагедията на Витиня не го бе отнела от света и България. За Гунди обаче не можем да говорим в минало време, защото безсмъртието на великите се кодира в паметта и любовта на поколенията. Защото Аспарухов не е просто велик играч. Той е явление не само за спортната общественост, но и за цяла България. Защото от загубата на доблестни хора неминуемо боли. Българското съзнание винаги е имало нужда от идоли, на които да подражава, от упование и светлина, която да следва. За радост на неговите съвременници и поколенията след тях Гунди е именно такъв. Ако днес той бе жив, всички щяхме да черпим от неподправената му доброта, но съдбата реши друго. За кариерата му е написано и казано всичко, а победите и попаденията с Левски и националния отбор ще се помнят винаги. Той бе и остава всенароден любимец.Накара няколко поколения футболисти да изучават магията на стила му, да се възхищават на майсторството. Той роди мита за красотата на играта. Георги Аспарухов е явление, надхвърлящо границите на играта футбол, защото в Гунди хората са виждали и виждат нещо необикновено. Една искра, хранеща духа, носеща усмивка, упование и надежда. Еманация на разбирането за човек. 78 години от рождението на Георги Аспарухов… Вечна памет и поклон!
