„Преди 19 години на ЦСКА предстоеше абсолютно безсмислен мач в последния кръг – срещу тогавашния проект на Миша Чорни. Отборът беше разбит (най-вече отвътре), бяхме загубили финала за Купата, съвсем основателните съмнения за „хванати“ играчи бяха направили така, че да сме на стадиона само най-верните и гневни фенове… Отново валеше проливен дъжд и отново мачът беше на „Армията“!
Защо го разказвам? Защото тогава точката на кипене беше стигнала до най-високата си скала, а на доскорошния благодетел на „сините“ му беше станало ясно, че повече няма накъде! Съставът за мача беше такъв, че тези момчета не бяха играли и на тренировка заедно. Треньор в този мач беше бате Стоян.
Е, победихме в мач без значение за класиране, но с ОГРОМНО значение за честта. С тази победа се подготвихме за това, което последва през есента на 2002-а. А именно – 13 поредни победи!!!
По същия начин се почувствах и сега. Но! Не се заблуждавайте, ще са ни необходими изключителни умения и воля, защото дори при 3:1 и решен мач, слугата на БФС не посмя да изгони онзи за умишлен опит за футболно убийство! Лудогорец бе унижен, при това безапелационно! Сега остана да вдигнем Купата, но по-важното е да използваме победата като инерция и летящ старт за следващия сезон.
Относно Космонавта (Кирил Десподов) – „Армията“ може да е Байконур (дано да знае какво е това), но само за смели сърца, а не за мишлета… Честита победа!“.
