> > > > > > > > > > > > > > > > > > > > > > >

Когато България откри Световното – разказът на Наско


0
0
446

За световното първенство в Мексико през 1986 г. делегацията на националния ни отбор беше съставена малко на принципа „роднина – милиционер – роднина – милиционер“ като във филма „Опасен чар“. На практика на петима футболисти се падаше по един офицер от Държавна сигурност, командирован специално, за да следи какво се случва по време на Мондиала. Всяка крачка на играчите се следеше под лупа. Съвсем официално като част от делегацията ни в Толука бе и вторият човек в VI Главно управление на ДС генерал-майор Боян Велинов. Бай Боян, ерудиран и възпитан човек, с аристократична осанка, широко чело и посивяла коса, имаше мозък като компютър. По навик присвиваше леко очи и това му придаваше още по-загадъчен и зловещ вид. Зоркият му поглед не изпускаше нито един детайл. Бай Боян беше заклет левскар и често се шегуваше с Наско, Боби и Гибона, щом ги засечеше по коридорите на хотела. Все намираше да им подхвърли нещо забавно:

– Копелета, и на вас ли мексиканската охрана ви пърди цяла нощ под прозорците. Аз не мога да спя от тях бе, само на боб ли карат, не знам, но е чудо!

Местни бодигардове наистина се разхождаха денонощно из „Дел Рей“, защото за Мексико не беше нещо необичайно джебчия да претараши стаите на гостите от чужбина. Понякога дори организирани криминални групи, тежко въоръжени като войници, атакуваха, с цел да вземат заложници. Затова и властите се бяха подсигурили сериозно.

Ако не мислеше непрекъснато за футбол и за предстоящия мач с Италия, на Наско Мексико със сигурност щеше да му хареса много. Като манталитет местните бяха близо до българите – гостоприемни и отворени, макар и малко простовати. Но на него точно това му харесваше. Много скоро след пристигането едно от любимите му занимания стана да сяда в потъналата в зеленина вътрешна градина на хотела, която беше покрита със стъклен покрив. Градината беше с размерите на малък парк и въпреки пренаселения хотел винаги имаше уединено местенце, където човек да остане сам със себе си. Затваряше очи, заслушваше се в шумящата вода от близкия фонтан и се отнасяше в бъдещето. Имаше проблем с Иван Вуцов. Бяха си разменили остри реплики по време на лагера в Германия. „Ти… ще играеш десен бек и това е!“, отсече Вуцата на един разбор, сочейки Наско.

– Десен бек точно срещу Италия няма да играя! Срещу Бруно Конти пускай някой друг, вие съвсем за мезе ме взехте – това, че се справям на всеки пост, не значи, че ще ме правите на маймуна! – не му го каза пред всички в съблекалнята, а поиска индивидуален разговор с него след мача с „Щутгарт“ преди заминаването за Мексико. Както обикновено в такива случаи, Вуцата първо го удари на молба:

– Виж какво, само срещу италианците ще играеш десен бек, после ще те дръпна в халфовата линия. Само ти можеш да спреш тая хала Конти! – и двамата обаче бяха наясно, че това не е молба, а нареждане. И ако не го изпълни, Сираков определено щеше да си има проблеми. В разширения състав на националния отбор Вуцов не беше взел друг десен защитник, с изключение на едно момче от „Добруджа“. Само дето тогава тимът от Толбухин беше в „Б“ група. Ако пуснеше Илия Дяков срещу „скуадра адзура“, в България щяха да го изядат с парцалите. А и щеше да съсипе момчето, което иначе беше футболист с качества. За всички беше ясно, че го е взел само за пълнеж и заради някакви свои съображения, свързани с някаква топла толбухинска връзка, от която бай Вуцан щеше да се облажи. При него случайни решения нямаше.

Ей такива мисли се въртяха из главата на Наско, докато разпускаше в красивата лятна градина на хотел „Дел Рей“ в Толука. Хем трябваше да опази Бруно Конти, хем да изпълни желанието на сърцето си и да поглежда към вратата на Филипо Гали. И всичко това под светлината на прожекторите, когато не само цяла България, ами и целият свят щеше да гледа.

– Ха да те видя сега готов ли си, моето момче – гласът на баща му звучеше все едно е до него на пейката в хотела. – Лежешката не можеш си хапна ябълка, нали знаеш!

Тренировките на мексиканска земя бяха също толкова здрави, както тези в Панчарево и в Германия. Включиха се Джеки, който имаше бъбречна криза, и Сашо Марков, възстановен от контузия. Направиха една проверка с местния първодивизионен „Крус Асул“, завършила 1:1 с гол на Пламен Марков. Няколко дни преди битката с Италия Вуцов организира учебна игра с Уругвай в три полувремена по 30 минути. Трябваше да я свири Христо Йосифов от Международния отдел, но заради ангажименти в последния момент се наложи някой да го замести. Вуцата определи администратора Сашо Динев за съдия под проливния дъжд и бръснещия вятър на стадиона в Толука. Уругвайците бяха изключително стабилен отбор, сочен за сигурен осминафиналист, в чиито редици блестеше звездата Енцо Франческоли. Всъщност с двукратните световни шампиони нашите завързаха в хотела истинско приятелство. За него допринесе и готвачът на нашата делегация Нейчо Нейчев, който всяка вечер вадеше скарата в градината и приготвяше своя специалитет – кебапчета и кюфтета. Барбекюто по българска рецепта привличаше като магнит Франческоли, Босио, Алсаменди и останалите. Белгийците също не удържаха дълго на вълшебния аромат и Енцо Шифо, Ерик Геретс, Жан-Мари Пфаф и други „червени дяволи“, че даже и треньорът Ги Тис, се превърнаха в чести гости на българските кулинарни вечери. В градината вечер имаше оркестър с автентични мариачи, които само след седмица можеха да свирят най-популярните български парчета на „Щурците“, Васил Найденов и Емил Димитров.

Нейчо Нейчев имаше привилегията и задължението да готви само и единствено с продуктите, докарани с контейнера от България. Ползваха само пресни плодове и зеленчуци, но иначе готвачът приготвяше собственоръчно всичко, включително и соковете. Вуцов се беше запознал с Нейчо, докато беше начело на „Спартак“ (Варна) след периода в „Левски“. Още млад готвач, Нейчев работеше в Грандхотел „Варна“, най-хубавият хотел по нашето Черноморие тогава. След като пое националния, Вуцов започна редовно да води отбора на лагер в Шведския, както наричаха хотела тогава, защото освен всички други перфектни условия и храната беше на топ ниво. Затова и бай Вуцан издейства Нейчев да се превърне в готвач на националния отбор по футбол за всеки лагер. Взеха го и на Мондиала, защото само на него селекционерът имаше доверие. Беше го оставил сам да прави менюто след консултация с д-р Гевренов. По някаква причина в щаба на нашите бяха решили, че ще контролират стриктно не само храненето, но и пиенето на течности на футболистите. Всеки от тях си имаше норма, която при никакви обстоятелства не биваше да превишава. Това направо побъркваше Наско, но и не само него. Тежките тренировки и огромната влажност на въздуха на надморска височина от близо 3000 метра изцеждаха играчите. Сваляха по няколко килограма на ден и после много трудно ги възстановяваха. Вместо да се аклиматизират с ранното си пристигане на мексиканска земя, 20 дни преди откриването на Мондиала те с всеки ден се чувстваха все по-зле. Но Вуцов беше непреклонен – вода ще се пие само по норматив. В неговата стая бяха заключени и всички газирани напитки. За тях също трябваше специално разрешение от него. Още с настаняването в хотела изпратеният по чисто партийна линия с отбора Митко Борисов организира подреждането на задължителната Димитровска стая – маса, покрита с червена плюшена покривка, и портретите на Ленин и Георги Димитров, закачени на стената. Там се провеждаха партийни събрания с активистите в отбора – отговорници бяха „старите“ кучета Стойчо Младенов, Ради Здравков, капитанът Георги Димитров и още неколцина. Ако някой в тима сгафеше да го хванат, че пуши тайно, веднага го викаха в Димитровската стая за порицание пред колектива. Редовно се правеха и събрания за повдигане на морала. Наско гледаше с насмешка на всички тия процедури, които за повечето му съотборници бяха безкрайно досадни, но неизбежни. Всички вече чакаха с нетърпение мача с Италия особено след убедителното 4:1 над Уругвай в учебната игра. Головете вкараха Пламен Гетов от дузпа в 20-ата минута, Гибона, Коце Костадинов и автогол на Хосе Батиста. За южноамериканците се разписа Франческоли, също от дузпа. Този убедителен успех стресна италианците и получи широк отзвук в световния печат. „Голяма победа на българите – шок за „адзурите“, написа „Гадзета дела спорт“. Помощникът на Енцо Беардзот Адзелио Вичини, който наблюдава контролата на живо, сподели пред „Кориере дела сера“: „Този отбор на България изключително много ми напомня на Полша от 1974 г. – агресивен, компактен в защита, решителен…“ Самият Беардзот пък се беше свързал по телефона с уругвайския селекционер Омар Борас, който го посъветва да сложи Бани за персонален пазач на българския конструктор Пламен Гетов, през когото минава всяка топка в средата на терена. Този мач накара Наско и останалите окончателно да си повярват, че могат да постигнат нещо повече от достойно представяне на това световно първенство. Знаеха, че са силен отбор, но увереността ги превърна в наистина сплотен колектив, който усети, че може да играе като равен с равен и с най-добрите в света.

115 000 зрители по трибуните на стадион „Ацтека“ в Мексико сити и президентът на страната Мигел де ла Мадрид, който открива XIII световно първенство по футбол. Общо взето това беше и единственият спомен в главата на Наско от мача с Италия. Бяха тренирали веднъж на този стадион предния ден в задължителното официално занимание, но на празни трибуни. Никога не беше играл пред толкова много хора. Усещането бе сякаш всички те са надвиснали непосредствено над главата му и гледат под лупа всяка негова крачка. В първите 10 минути не можеше да си регулира дишането от притеснение. Имаше чувството, че всеки момент ще се срине на тревата заради недостиг на въздух. Кризата отмина така внезапно, както беше започнала, все едно до този момент беше тичал в басейн. Изведнъж всичко се задвижи на висока скорост. Само дето топката все не беше в тях. Алтобели, Галдеризи, Де Наполи, Ди Дженаро, Кабрини, Ширеа бяха навсякъде.

Боби – под непрекъснат обстрел, избиваше топка след топка. До 44-ата минута, когато най-сетне се предаде пред Алтобели. За сметка на това Бруно Конти все едно го нямаше на терена. Наско го захапа и не му даде да пипне топката. Беардзот извади голямата си звезда в 65-ата минута и пусна вместо него младата надежда Джанлука Виали. „Сега е моят час, имам сили, мога да тръгна напред“, помисли си Наско и погледна с надежда към нашата пейка. Видя, че Вуцата му дава съгласие със знаци да се включва по-често в атаките. Само че за тая цел трябваше да организират атаки. А силите свършиха. Един по един бяха отпаднали физически – и Гетов, и Садъков, и Стойчо Младенов. Гибона го смениха с Коце Костадинов, Жужо влезе на мястото на Живко Господинов. „Айде бе, какво им се плашим толкова на тия?! И те едва ходят“, каза си Наско. В очите на Кабрини и Виерховод се четеше нечовешка умора. Италианците просто чакаха мачът да свърши, 1:0 ги устройваше перфектно. Шест минути преди края нашите получиха фаул в половината на съперника, вляво от вратаря Гали. Последва късо изпълнение и топката попадна в свободния Ради Здравков, който, без да се бави, я центрира към включилия се Сираков. Футболистът с номер 2 се изстреля между двамата защитници в синьо и с глава прати топката неспасяемо до лявата греда на Гали. 1:1!

„Тази ще я вкарам, пък каквото ще да става“, беше единствената мисъл в главата му, докато гледаше топката как лети към него. Още когато я намери с глава, знаеше, че това наистина е гол. Погледна само за да се увери, че се оплита в мрежата, и след това адреналинът го удари с най-мощната вълна, която го беше заливала някога. На следващия ден, когато гледа записа по време на разбора, не можа да повярва какъв спринт е направил. Близо 50 метра, прескачайки рекламните пана и по пистата. Никой от съотборниците му нямаше сили да го гони, за да го поздрави. По време на разбора го бъзикаха: „Вълчо, ти май се уплаши, че си вкарал и хукна да бягаш, а?“.

– Вие по-добре се вземете в ръце и тренирайте, че ще има още много да ме гоните след такива голове – отговори им с иронична усмивка.

Чак тогава започна да осъзнава какво е направил. Равенство срещу световния шампион на откриването! В България хората бяха полудели от радост, а името Наско Сираков шестваше из цялата футболна планета и щеше да остане в историята.


Откъс от книгата “Единакът”

0
0

Лицензирани букмейкъри и казина в България

НАЧАЛЕН БОНУС ДО 200лв
10лв без дезпозит с промокод 1701
НАЧАЛЕН БОНУС ДО 300лв
НАЧАЛЕН БОНУС ДО 250лв + 50лв безплатен залог
НАЧАЛЕН БОНУС ДО 200лв
НАЧАЛЕН БОНУС ДО 200лв
НАЧАЛЕН БОНУС ДО 200лв БЕЗПЛАТЕН ЗАЛОГ
Виж Бонусa в Bet365
НАЧАЛЕН БОНУС ДО 222лв
НАЧАЛЕН БОНУС ДО 250лв
НАЧАЛЕН БОНУС ДО 250лв
НАЧАЛЕН БОНУС ДО 200лв
НАЧАЛЕН БОНУС ДО 200лв
Запишете се
Уведоми ме за
guest
0 Коментари
Inline Feedbacks
Покажете всички коментари
0
Оставете Вашия коментарx