Христо Стоичков надъхва Гриша Ганчев да се бори за ЦСКА. Клубът е постоянно е раздиран от проблеми. Легендата на българския футбол е убеден, че скоро „червените“ ще имат нов стадион. Той разкри още защо не е много близо до клуба от „Българска армия“ и за отправени към него оферти след световното през 1994 година.
„Тъй като живея в чужбина, не мога да помогна с ежедневните проблеми. Най-голямата ми сила е, че познавам ЦСКА отвътре и отвън. И това, от което клубът се нуждае най-много в момента, е нов стадион. С предприемача Гриша Ганчев начело клубът се развива в правилната посока, така че съм убеден, че скоро можем да постигнем тази цел“, заяви Ицо пред германското издание T-Online.
Той бе помолен да коментира факта, че през 1982 г. ЦСКА е полуфиналист за КЕШ, а сега остана последен в групата си от новосформирания турнир Лига на конференциите. „Парите промениха много футбола. Клубовете от най-богатите страни имат най-много пари и следователно имат най-добрите отбори. Условията бяха много по-балансирани преди падането на Желязната завеса. Но сега разликата е твърде голяма. От това страдат много велики клубове – не само ЦСКА. Веднага щом играч от източноевропейски клуб има добър сезон, той бива разпродаден. От финансова гледна точка, разбира се, това е добре за него и клуба. Но за отбора не е добре. В днешно време не би било невъзможно за ЦСКА – например аз, Любослав Пенев, Емил Костадинов и Трифон Иванов – 5 години да сме заедно в клуба. Сигурен съм, че ние четиримата и бившият ни отбор на ЦСКА бихме могли да победим всеки отбор в света днес“, заяви Стоичков, който се върна назад във времето, до 1994 година.
„Нямаше германски клуб, който да може да плати трансферната сума за мен. Освен това желаех да остана верен на Барселона. Дори не исках и да си помислям за евентуален трансфер. Ще ви дам няколко примера. Манчестър Юнайтед и Нюкасъл искаха да ме привлекат след световното първенство през 1994 г. Пари Сен Жермен пък ми предложи договор, който щеше да ме направи най-добре платения футболист в света. Камъкът обаче си тежи на мястото.”
