7 Дни Футбол > Стоичков за Трифон Иванов: Обичам го като брат
Стоичков за Трифон Иванов: Обичам го като брат
0
0
416
7dnifutbol.bg
Едва ли има човек, по-близък до Трифон Иванов, от легендарния Христо Стоичков. Съотборник, приятел, брат… Това е Ицо за Туньо. Двамата имат куп мачове заедно в ЦСКА и националния отбор на България. Именно Камата спомага за трансфера на Иванов в испанския Бетис, където ритат заедно в Примера дивисион. Двете звезди остават близки до последния дъх на защитника. Туньо си отиде на 13 февруари преди 5 години.
Нито за миг “Златната топка” за 1994 година не се замисля да даде откровено интервю, специално за книгата “Трифон Иванов Железния. Биография на една вечна легенда”, която е вече на пазара. За първи път Ицо говори толкова открито и лично за своя голям приятел пред двама от авторите на книгата – журналистите от “България Днес” Добромир Добрев и Кристиан Иванов.
Г-н Стоичков, помните ли кога за първи път се видяхте с Трифон Иванов? Какъв беше първият разговор между вас? С какви впечатления бяхте от младия Трифон?
Няма да забравя първото ми впечатление. Гледах го, един набит, много здрав. Не помня точно коя година и в кой мач. Но си казах: “Срещу този по-добре да не играя”. Години по-късно се оказах прав. Няма да забравя какво правеше с Юрген Клинсман и Руди Фьолер например. Много коравите германци бяха като пластилин пред Трифон.
Помните ли мачовете между Етър и ЦСКА, когато все още бяхте от двете страни на барикадата?
Тогава Трифон не е имал много шансове. Но футболът не е тенис. ЦСКА беше машина за победи не само в България. Аз се радвам, че той избра именно “червените” за следваща крачка в кариерата. А кой е бил първият ни мач един срещу друг, наистина не помня. Сигурно съм вкарал 2-3 гола.
Как приехте Трифон, когато той дойде в съблекалнята на ЦСКА?
Като всеки друг! Който е бил избран в ЦСКА, значи е бил номер 1 в България на своя пост. Такава беше философията на клуба. Трифон се беше превърнал в единица мярка за класа в Етър и неведнъж сме говорили за него в съблекалнята. Но когато влезе при нас, той вече знаеше, че ще е новобранец. Колкото и “отворен” да беше.
Тогава ли усетихте, че сте една порода силни характери с него и ще станете големи приятели в бъдеще?
Приятелството не се купува, не се гради за ден. Трифон беше честно момче. Човек, на когото можеш да разчиташ. Свикнах бързо с шегите му, но не съм му оставал длъжен никога. До края на дните му, Бог да го прости, не спирахме да се шегуваме. Най-любимото ми беше да му искам автограф върху онези снимки, на които изглеждаше най-страшен. Много се ядосваше.
Кой е най-паметният ви мач с екипа на ЦСКА заедно с Туньо? Може би победата над Левски, когато той вкарва първия гол, а вие останалите 4?
Незабравим мач! Но както стана 5:0, така и не ни връзваше през първото полувреме да вкараме гол. Някъде в края бихме корнер и изведнъж Трифон се оказа там. И айде 1:0. После знаете моята история с четворката.
Емблематична е снимката, публикувана и във вашия албум, как поставяте лентата на ръката му, когато напускате ЦСКА в посока Барселона. Какви чувства навява у вас този момент?
Трифон е емблема не само на ЦСКА, но и на българския футбол. Заслужаваше да бъде капитан. Плаках всеки път, когато виждах как феновете на ЦСКА го почитаха след трагичната му кончина. Героите никога не умират. Отиват в друг свят. Сигурен съм, че от там Трифон и сега ни гледа. Но пък тук, на земята, той много, много ми липсва.
Имало е и случаи, когато сте се карали за тази лента както в ЦСКА, така и в националния. Истина ли е?
Със сигурност спорове сме имали. Но чак да се караме… Дразнехме се за тази лента. Аз искам да съм капитан, той иска да е капитан. През годините сме се смеели често на тези наши младежки глупости. Аз ще ви припомня само един момент – с моята левачка центрирах, а Трифон вкара победно. И се отблагодарихме на Русия за освобождението на 9 септември, само че на 10-и ние я “освободихме” от световно.
Ще ви препратя към периода в Испания. Трифон винаги е изказвал своята благодарност към вас, че сте му помогнали за трансфера в Реал Бетис, нали така?
Как няма да помогна? Пъртината беше направена. Българските футболисти се славехме не само с класа, но и като биткаджии в Испания. Аз в Барселона, Любо Пенев във Валенсия. Харесваха ни. Трифон беше перде, а Бетис се нуждаеха от класа в отбраната. Попитаха ме за него и аз казах: “Взимайте го! Малко е луд, но ще ви свърши страхотна работа!”.
Лобирахте ли за него и в Барселона? Знаем, че интересът към него е бил съвсем реален, особено след като вкара два гола във вратата на Субисарета.
Никой в Барса не можеше дори да си помисли да лобира за подобно нещо пред Йохан Кройф. Той сам решаваше кого да вземе и кого не. Сигурен съм, че е видял качества в Трифон. Може и да е преговарял за него. Във всеки случай се е интересувал конкретно, това научих от сигурен източник, както се казва в медийните среди.
Ходехте ли си на гости в Испания?
Извинявайте, но той не обичаше да говори за личния си живот. Аз също.
Имате куп велики мачове заедно в националния отбор на България. Помните ли дебюта му през 1988 г., когато Иванов вкарва гол за 1:1 с ГДР в Бургас?
О-о-о. Къде назад връщате топката! Тогава още почти не се бръснехме. Ама какви мачове правихме!
За САЩ’94 може да се изговори и изпише много. Ще ви попитаме по-обобщаващо. Каква беше ролята на Трифон тогава?
Трифон беше лидер. Като мен. Като Наско, като Бала и Лече. Напред ние вкарвахме головете. Но не забравяйте как Трифон пазеше тила от врага. Футболът е колективна игра и всички вкупом носим кръста. Затова никога не казвам “Аз”. Без Трифон в отбраната нямаше да сме четвърти в света. Това за мен е неоспоримо.
Той ли беше най-големият майтапчия по време на мачовете в Щатите?
Бори се яко за първото място. Но и много други не му отстъпваха. Конкуренцията беше мамма миа!
Вярно ли е, че сте били ортаци на карти? Биехте ли съперниците?
Никой не ме е бил на карти, или поне не помня. Дори и Трифон. Но когато бяхме двойка, всеки дразнеше другия колко е голям и как вади играта и го носи на гръб.
В нашите интервюта с Цанко Цветанов и Илиян Киряков, с които е бил в една стая, двамата разкриха, че никак не е обичал да си ляга рано. Така ли беше наистина?
Та кой обичаше? Всички сме бракониерствали по въпроса – кой по-често, кой по-малко. Важното е какво се случваше на терена. Нали германците много пишеха на световното, че ще излезем срещу тях от басейна. И то реално така си беше, но колко завърши мачът? “Айнцу, цвайнцу” – знаете я историята.
След силен сезон с Рапид (Виена) Трифон стана футболист номер 1 на 1996 година. Заслужена ли беше тази награда?
Напълно. Трифон игра и финал за КНК срещу Пари Сен Жермен. Още помня как в последните минути тръгна в атака едва ли не сам да решава мача и беше близо до гола. Аз съм нападател и съм свикнал футболистите, които вкарват попаденията, да имат предимство в анкетите. Но и винаги съм се съгласявал, че играчите от защита са не по-малко заслужили. Затова с ръка на сърцето мога да кажа – Трифон взе своето през 1996 година.
Най-красивият гол на Трифон със сигурност е волето срещу Уелс. Вие сте вкарвали стотици страхотни голове, но такъв точно имате ли? Помните ли го този мач, какво казахте на Туньо?
Не пропусна да ми обяви, че никога не мога да вкарам като него. Смях се много. Наистина имам толкова голове, но чак такова воле… Благодарение и на този мач взех “Златната топка”. Трифон има своята заслуга за нея. И съм му го казвал, нали не се съмнявате?
Извън терена – какъв приятел беше Трифон, какъв човек?
Ако трябва с една дума да отговоря – добър. Винаги беше готов да помогне. Покрай неговите шеги казваше много истини.
Искаме да пишем за Трифон като за жив човек, затова няма да ви връщам към онзи ужасен 13 февруари 2016 година, който потопи цяла България в скръб. Той трябваше да участва на юбилея ви за 50-годишнината. Какво си говорихте за този празничен мач? Наистина ли е искал да отслабне и да влезе във форма за този двубой тогава?
Кончината на Трифон е един от най-тежките моменти в моя живот. Съпругата ми Марияна ме събуди, за да ми каже какво се е случило. Плаках като дете. Веднага резервирах билет за България. Не можех да не съм там, в последния му път. Колкото до хапчетата за отслабване – бях ги купил, донесох ги, но за жалост, трябваше да ги поставя при него в ковчега. Нека спрем дотук. Моля ви.
Предварително се извиняваме за прекалено личния въпрос – какво бихте искали да кажете на Трифон, ако той сега беше тук, пред вас, и можеше да чуе думите ви?
Че го обичам като брат и че бих искал да го прегърна.
За да завършим оптимистично – вие сте безспорно най-успялата легенда на българския футбол и лицето на България пред света. Трифон обаче ще бъде запомнен като Железния. Какъв пример остави той за поколенията след него?
За мен Трифон е може би най-добрият защитник в историята на българския футбол. Заедно с Георги Димитров-Джеки. С двамата съм играл и не бих искал да съм срещу тях. Не искам да обидя никого като Димитър Пенев например. Говоря за моето поколение – Трифон беше №1. И така ще го запомня!
