Атанас Скатов изгубил живота си заради алчност за пари

289
След разразилите се трагедии под връх К2 (8611 метра) в Пакистан, при които загинаха двама души – Атанас Скатов и Сержи Минготе, а други трима изчезнаха безследно, в социалните мрежи един от най-успешните и опитни български алпинисти Николай Петков отправи няколко въпроса.
“Кой наду балона?”, попита той, и “Защо медиите отразяват като постижение изкачвания по нормалните пътища в рамките на тежки комерсиални експедиции?”.
„При положение, че имаше толкова неуспешни опити за зимно изкачване на К2, организирането на голяма комерсиална експедиция там звучеше от самото начало абсурдно и още тогава споделих, че очаквам отново една голяма трагедия. Естествено, надявах се да мине поне без жертви„, казва Петков в интервю за БНР.
“Освен клиентите на тази експедиция, които не бяха никак малко, се появиха и желаещи да се съревновават, просто подтикнати от това, че бидейки в една голяма експедиция в района, много по-лесно е, когато има опънати парапети.
Самото обявяване на тази експедиция се породи от факта, че шерпите са били вече “изгладнели”, поради проваления летен сезон. Те нямаха доходи и най-вероятно са решили – независимо какъв ще бъде изходът от експедицията – за тях е било важно да има приходи”.
Що се отнася до поставения от него въпрос: „Кой наду балона?“ Петков уточнява: “Става дума за връзка по веригата на парите. В нея са клиентите, спонсорите, организаторите, а по средата са медиите. От начина на отразяване на тези събития от медиите зависи доколко тази верига ще се върти. Това все повече започва да се превръща в проблем и на самия алпинизъм, макар че ние не приемаме за алпинизъм този „клиентски височинен туризъм“.
На нас това започва да ни пречи, защото създава един погрешен образ на алпинизма като цяло. Всички ние, които сме почнали да се занимаваме с алпинизъм, сме имали малко по-идеалистични представи за всичко – за планина, за приятелство в планината, за начина, по който човек става алпинист, за катеренето, което е неотменна част от самия алпинизъм”.
„Изкачването на върхове от клиенти, които използват наготово направени парапети, обилно снабдени с кислород и на които цялата инфраструктура се изгражда от помощния персонал – това не е постижение в алпинизма“, подчертава Николай Петков. “И това нещо трябва да е ясно – на медиите и на тези, които ги слушат тези медии. Те сякаш забравят, че има алпийско движение, което има своята история, своите постижения”.
Какво е бъдещето на тези комерсиални експедиции и как ще се отрази това на чистия алпинизъм?
“Винаги ще има желаещи да се качат на някакви върхове и това няма защо да се спира. Трябва обаче да е ясно, че те не правят алпинизъм. Едно е да изкачиш Еверест в самостоятелна експедиция, която има някаква цел – нов път или нещо друго. Или да е от група алпинисти, които сами постигат целта – това е алпинизмът. Да се качи клиент на даден връх не може да е централна новина“, смята Петков и добавя: “Тези хора не са извървели своя път в алпинизма. Когато ти извървиш своя път в годините – от началното обучение, намирането на свръзка, изживяването в планината, трудностите, едно по едно… И чак тогава, когато стигнеш до идеята да се качиш някъде, на теб в главата ще ти бъде съвсем различно… Ти просто ще имаш едно смирение, което ще те накара да бъдеш по-обран.
Призовавам всички да си знаем мястото под слънцето. И да изкачваме върховете безаварийно. Искрено го пожелавам на всички!”, завършва Николай Петков.
Той е изкатерил почти всички емблематични големи стени по света и е един от най-успешните ни алпинисти, с много премиерни изкачвания в България и в чужбина. Участник в трите експедиции, осъществили най-големите постижения за българския алпинизъм – Еверест 1984 г. (по Западния гребен, без повторение досега!), Южната стена на връх Комунизъм – 1986 г., Транго Тауър – 1998 г. Първият и единствен досега алпинист, обходил и трите ръба на Еверест. През годините изкачва най-трудните стени в Алпите, Пакистан, Хималаите, Памир, Йосемити.
Трагичните инциденти в подножието на връх К2 (8611 метра) в планината Каракорум, където загина и Атанас Скатов, породиха редица въпроси. В социалните мрежи ври и кипи от коментари, като версиите са най-различни. Един от тях приковава вниманието.
Очевидно добре запознатият с проблемите на височинния алпинизъм Антон Стефанов изнася доста интересни факти и прави разкрития за комерсиалната експедиция по зимното изкачване на втория по височина връх на планетата. Самият той също е получил оферта и предложение да замине за Пакистан и разказва, че „на цена от над $100 000 доста хора са били поканени и решиха да се запишат“.
Стефанов също твърди, че шерпите закъсали за пари след провалените два сезона за изкачването на високите върхове.
„Няколко реда за случващото се около К2 от моята гледна точка. Не се имам за алпинист и може би мнението ми ще се стори странно на някои хора. На първо място ще кажа, че във височинният ТУРИЗЪМ има едно важно нещо – ПАРИ.
Да започнем от самото начало: организирането на това безумие, наречено Зимно изкачване на К2. След провалените два сезона за изкачването на високите върхове фирмите имаха нужда от пари. Така решиха да направят това безумие. Изпратиха мейли на много хора (включително и на мен) и тези хора бяха поканени. На цена от над 100 хиляди долара доста хора решиха да се запишат. Това е добре за спонсорите, имената им ще се въртят в медиите, независимо дали ще опитат да направят някакво изкачване. Една част отидоха със своите жени срещу допълнително заплащане. Това е една от най-големите грешки според мен. Поради липса на адекватна почивка, съсредоточaване в цялата експедиция и разсейване от страна на половинките им.
Така една камара хора се озоваха в базов лагер срещу една камара пари. Под 10 процента от тези хора имаха някаква аклиматизация – или така наречените шерпи. Всички други имаха малка аклиматизацията или никаква. Щяха да правят аклиматизацията на -40 градуса, което е втората голяма грешка според мен. Шерпите вдигнаха набързо лагерите и взеха да опъват парапети. Бързаха, защото извадиха късмет, все още не беше валял сняг, теренът беше чист. Нямаше толкова висока опасност от лавини и т.н. Нимс (б.р. – Нирмал Пурджа) реши както обикновено (при доста от предишните му изкачвания го направи) да е с шерпите опъващи парапети. Това беше и единственият начин да се качи на върха, все пак го направиха лице на цялата тази общност. Независимо дали са оставили парапети или не (има мнения, че умишлено са ги махнали), беше ясно, че няма как някой друг да се качи. Защо? Заради липсата на аклиматизацията, липсата на адекватно опънати парапети и липсата на адекватно изградени лагери.
Не, няма как да очакваш палатки и парапети да останат 3 седмици на този вятър. Реално през самата последваща атака трябваше да качват нови палатки и т.н. Но силните шерпи, който го правят обикновено, си бяха качили върха и си заминаха отдавна. Не са имали за цел друг да се качва. Това е моето лично мнение.
Доста от хората си тръгнаха и останаха най-вече „сиромасите“. Хората взели пари от спонсори, за които беше важно да останат до края, да оправдаят средствата. Тези хора решиха да чакат. Чакаха 20 дни хубав прозорец с някаква, никаква аклиматизация до около 6800 метра. Имаха още 1700 метра за изкачване без аклиматизацията. Разчитаха на кислорода. При тръгването нагоре се оказа, че нямат палатки. 20 човека с 3 двуместни палатки. Няма как да има адекватна почивка в ниското, а камо ли на над 7300 м. Много от тях получиха измръзване. Няма как да не го получат при тази липса на кислород, бавно движение и никаква дейност – само издърпване на самохват. Много голяма част от тях са само с щеки при прехвърляне от въже на въже.
С измръзване на ръцете е напълно нормално човек да се изпусне или подхлъзне, но няма как да се самозадържи без нужните средства. На много места са имали участъци без парапет поради една или друга причина. Но те не са били подготвени дори с базово необходимия инвентар (някои дори с умения), за да направят тези откатервания. Имало е риск и някои платиха с живота си заради немърливостта на организаторите и самите тях (надценяване на възможностите им). Шерпът в много случаи ще ви предаде и не бива да разчитате на него на 100%. На първо място гледат парите, на второ – живота си. Вие сте евентуално на трето място… Тепърва ще има още много жертви, поради тази комерсиализация на височинния туризъм и не само. Може още много да се изпише, но не мисля, че има смисъл… Малко хора ще го разберат!“.
Лицензирани букмейкъри и казина в България
![]() |
||
![]() | 30 ЛВ БЕЗ ДЕПОЗИТ С ПРОМОКОД 01-701 | |
20лв БЕЗ ДЕПОЗИТ с промокод PB-0039 | ||
НАЧАЛЕН БОНУС ДО 300лв | ||
50лв фрийбет или до 200лв депозит бонус | ||
![]() | НАЧАЛЕН БОНУС 100% до 200 лв | |
![]() | 50лв безрисков залог с бонус код 7dnifutbol | |
200% до 2000 лв | ||
![]() | НАЧАЛЕН БОНУС ДО 250лв + 50лв безплатен залог | |
НАЧАЛЕН БОНУС ДО 200лв | ||
![]() | НАЧАЛЕН БОНУС ДО 200лв | |
ДЖАКПОТ ОТ 25000лв | ||
НАЧАЛЕН БОНУС ДО 200лв БЕЗПЛАТЕН ЗАЛОГ | ||
![]() | Виж Бонусa в Bet365 | |
![]() | НАЧАЛЕН БОНУС ДО 222лв | |
![]() | НАЧАЛЕН БОНУС ДО 250лв | |
НАЧАЛЕН БОНУС ДО 250лв | ||
![]() | НАЧАЛЕН БОНУС ДО 200лв | |
НАЧАЛЕН БОНУС ДО 200лв | ||
НАЧАЛЕН БОНУС ДО 200лв | ||