7 Дни Футбол > На 8 март: Защо има толкова малко жени-треньори в елитния спорт?
На 8 март: Защо има толкова малко жени-треньори в елитния спорт?
0
0
334
7dnifutbol.bg
Когато Гита Ахман заговори за треньорския курс жени-треньорипо футбол от 2009 година, неприятните спомени се връщат в главата й. “Мислеха си, че съм част от чистачките“, казва тя пред “Дойче Веле”. Това са само малка част от униженията. Другите са стереотипи, унизителни коментари, малко признание на способностите или липсата на компетентност. Всичко това се е случило преди 11 години, но нивото на приемане на жените на елитни треньорски позиции в Германия остава занижено.
Според данни на Германската конфедерация за олимпийски спортове (DOSB), 47% от професионалните треньори са жени. Но тази цифра е лъжлива, защото реалният брой елитни треньори-жени е едва 13%. В допълнение тази цифра е в застой от години.
Остарели стереотипи
Има няколко причини за това. Главната е традиционното клише за пола и историческото предположение, че спортът е създаден за мъже. През 50-те години се развиват медицински митове, като например идеята, че спортът уврежда утробата или гърдите или че женското тяло не може физически да се подлага на спорт.
“Мъжете се определят срещу всичко, което не е мъжко“, обяснява Ахман. “Това означава жени, но също и хомосексуалисти. Мъжете са особено силни в спорта, една от последните арени, в които тялото е ключов фактор, определящ представянето.” Следователно жените се считат за недостатъчно твърди и напористи.
Семейство и кариера. Несъвместими?
Кариерата в треньорството обикновено не е най-сигурната, нито пък е особено подходяща за семейството. Основните причини са: тренировки вечер, състезания през уикенда и т.н. Самата Ахман никога не е работила като треньор. “Реших, че е просто твърде много. Работя и на свободна практика през почивните дни и не можех да комбинирам всичко”, казва тя.
В DOSB са запознати с проблема и са въвели 30% квота за пола още през 2014 година. Но въпреки редицата проекти, на този етап я няма достатъчната квота за жените треньорки в професионалния спорт. “Спортните федерации могат да помогнат за подкрепа на жените по пътя им към върха с програми за треньорство, насочени особено към бивши спортисти от най-висок клас“, казва Сибил Хампел. Тя е ръководител на работната група към DOSB, създадена за увеличаване на броя на жени-треньори.
Основният метод за пробив е да се намират модели за подражание
“Имиджът на треньора като мъжка фигура упорито издържа. И много спортни асоциации и днес следват този модел, когато става въпрос за заемане на треньорски позиции”, добавя заместничката на Сибил Хампел – Петра Шопе. “Професионалните спортисти мъже често се насърчават да мислят за бъдещи треньорски роли по време на активната си кариера, но случаите с техните колеги от женски пол са много по-редки“, добавя тя.
Едно от нещата, което би могло да помогне, е по-видимото медийно присъствие за жените. Друг положителен момент са по-добрите условия на работа – трудови договори на пълен работен ден, наредби за извънреден труд, възможности за допълнително образование или алтернативни модели на работа като гъвкаво и непълно работно време.
“Това не са тайни, но се нуждаем от промяна и имаме нужда от пари, за да ги приложим. Но тъй като вземащите решения все още са предимно мъже, напредъкът е бавен“, казва Симоне Ламерс, вицепрезидент на германския Съюз на професионалните треньори.
Само 11% от олимпийските треньори са жени
Популяризирането на жените треньори всъщност е международен въпрос. На последните четири Олимпийски игри само 11% от треньорите бяха жени. Т.е. – един на всеки десет. Сега Международният олимпийски комитет (МОК) се стреми към по-балансирано представителство на половете със своя проект за равенството. Всъщност разклащането на настоящите структури не е свързано с отнемането на нищо от мъжете, а с отварянето на пътеки в спорта за всички. Просто е нужно да се изгради един стереотип. В него жените трябва да се признават с голямо уважение като треньори, да няма унизителни коментари или сексуален тормоз.
