> > > > > > > > > > > > > > > > > > > > > > >

Станимир Стоилов: Като се уволних от казармата, избягах в Берое


1
0
357

Старши треньорът на Левски Станимир Стоилов даде интервю пред БЛИЦ, в което разкри интересни неща за първите си стъпки във футбола и за кариерата си като футболист.

-Г-н Стоилов, как ви приеха в спортното училище в Хасково?
-Може би е дошло време да поговоря за моите първи треньори, за хората, които ми помогнаха като дете и юноша, за улиците и площадките, където съм отраснал. Ще бъде добре да им отдам уважението на тези хора, помогнали за моето израстване като футболист. Преди да отида в спортното, учих от първи до четвърти клас в гимназия „Васил Левски“, където тренирах спортна гимнастика. Треньор ми беше Георги Латунов. В края на четвърти клас участвах на републиканско първенство за Южна България. Спечелих първите места на четири уреда и получих медали и купи. За моя изненада обаче моите родители не искаха да ме пуснат на изпитите за кандидатстване в спортното училище. В деня на изпита обаче Георги Латунов дойде съм 7:30-8 часа сутринта вкъщи, но майка ми и баща ми бяха на работа. Само баба си беше у дома, бог да я прости. Треньорът ме помоли да отида на изпитите, въпреки че родителите ми не ме пускаха. Той беше категоричен, че имам ръст за гимнастик, имам талант, който не бива да се пропилява. И така отидох на изпитите, където се представих отлично, и в пети клас се озовах в спортното училище благодарение на настоятелността на моя наставник Георги Латунов. Няма да забравя, че една вечер Латунов, моят първи треньор по футбол Милчо Пеневски и друг наставник Богомил Попов, Бог да го прости, дойдоха пак вкъщи, за да убеждават майка ми и баща ми да ме пуснат в спортното училище. Така започна моят престой в спортно училище „Стефан Караджа“ в Хасково. Периодът ми там беше дълъг от пети до 12 клас – цели 8 години. Това е училището, което ме изгради като спортист. Бяхме на така наречения спортно-казармен режим. Две тренировки на ден и между тях – училищни занятия, но в класните стаи се задържахме малко.

-С кои други известни спортисти сте учили заедно?
-При по-големите бяха Антонио Кръстев, Атанас Комшев, Бог да го прости, Живко Вангелов, Иван Цолов, Ваня Дерменджиев, сигурно ще пропусна някого, но няма как… Разбира се в съседния клас беше Станислав Станков (б.р. – легенда на ЦСКА), с когото сме набори – много добър и доста известен баскетболист. Наско Сираков също е учил там. Наско игра под наем от Левски в Хасково, но доста преди мен.

-Познавате ли се с Григор Димитров, който също е от Хасково? Имате ли спомен от ваши срещи?
-С Григор не се познавам. Познавам се баща му Митко, с когото бяхме съученици в един клас. Той е мой набор. Но с Димитър дълго време не сме се виждали.

-Станахте голмайстор не само на Хасково, но и на Б група? Помните ли най-красивия и най-куриозния гол, който сте отбелязвали с екипа на родния ви тим?
-Имаше години, в които вкарвах от 29 до 31 гола на сезон. Имах приятели, с които хващах басове, че няма да вкарвам два гола в даден мач, а те казваха – ще вкараш. И като вкарах – черпех и си плащах басовете. В домакинските мачове редовно отбелязвах по два гола. Тогава „Б“ групата беше на високо ниво. Бяха хубави години. Другата ми гордост в Хасково беше, че успяхме да създадем отбор от местни футболисти. Бяхме силен тим. Първоначално не бе пускаха да напусна, защото целта беше влизане в елита. И след като Хасково влезе в А група, се осъществи преминаването ми в Левски.

-Как бе осъществен трансферът ви в Левски и имаше ли тогава интерес от други отбори?
-След като бележех редовно голове, нормално беше всички водещи отбори да имат интерес към мен. Даже като се уволних от казармата, направих опит да избягам в Берое. И избягах. Приех този ход, защото тогава още не се беше реализирала идеята да се налагат местни футболисти в Хасково. Това беше през 1986 ли 1987 година, ако не се лъжа. Аз отидох в Стара Загора, започнах тренировки с тима и бях картотекиран в Берое. Но ден преди първия мач, който трябваше да изиграя, бях спрян. И се върнах обратно в Хасково. След това вече се поде политиката да се залага на местни футболисти. Още веднъж искам да благодаря на моя първи треньор Милчо Пеневски, който 8 години ме обучи и помогна в човешки и във футболен план. От него научих много неща във футбола. Помня най-важното, което ми говореше: Че гол се вкарва отвсякъде и даже с боц и обикновено в последната минута. Твърдеше го, защото той все отбелязваше в последната минута. Трансферът в Левски започна да се пече по-рано. Още когато треньор на Левски беше Добромир Жечев, имаше интерес към мен. Но тогава Хасково не ме пусна, а и аз не бързах да тръгвам веднага. Тогава мечтата ми беше да си осигуря бъдеще в моя роден град. Но на следващата година Павел Панов беше треньор на Левски и по негово настояване вече се съгласих да премина на „Герена“. Подписах още на полусезона, докато бях в Хасково – през декември 1989 година. След това през пролетта на 1990 година вкарахме Хасково в А група. От София дойдоха, Бог да ги прости, шефът на Левски Кръстю Чакъров и Павел Панов. Срещнахме се в един мотел край Хасково. Знаете ли кой беше шофьор тогава, кой шофираше колата, с която Чакъров и Панов пристигнаха – Дафко, който и до ден днешен е шофьор на тима. От хасковска страна бяха Паскал Арнаудов и Емил Пенев. Там се договориха за условията по моя трансфер. Аз получавах доста добри пари в Хасково, а първият ми договор с Левски беше на стойност 263 лева. Наскоро даже го видях, администраторът Райко го намери и ми го показа. После заплатата стигна до 450 лева.

-Как се стигна до трансфера ви във Фенербахче през 1992 година, каква сума платиха турците на Левски?
-В тези периоди Левски и ЦСКА повече от един-два сезона не задържаха играчи, а ги продаваха. Още при първата ми година на „Герена“ дойдоха Дънди Юнайтед да ме купят, но Васил Методиев, велик треньор, каза: „Не, не!“. Тази година продаваме Михтарски в Порто. Ти, ако трябва, догодина. Но сега няма как“. А шотландците тогава не бяха никак лош отбор, но се разминах с трансфер.
След това, през 1992 година, представители на Фенербахче дойдоха на финала за Купата на България срещу Пирин в Пазарджик. Лично треньорът на тима – легендарният словак Йозеф Венглош, Бог да го прости и него, присъства на двубоя. Аз вкарах първите два гола за победата ни с 5:0. Венглош и още представители на Фенербахче са били и на мача с ЦСКА за първенство, игран малко преди това – на 24 май, и завършил 2:2. Те са гледали и Илиан Илиев. Харесали са него и Кирил Метков от ЦСКА. Но тези трансфери явно са пропаднали. И така след моите изяви на финала с Пирин се стигна до моя трансфер.
След 3-4 дни заминах за Истанбул. Мисля, че за 500-600 хиляди долара е бил трансферът – немалка сума за времето. Винаги ще помня първата ми тренировка с „фенерите“, когато представяха отбора за новия сезон. Дойдоха много хора. Стадионът е за 45 000 души, а имаше около 60 000. Непонятно! Разстоянието от базата до стадиона беше около 300 метра и ние го изминахме с автобуса за около час. Смятайте колко народ беше дошъл. Представянето беше в 18 часа, а стадионът е бил пълен още на обяд.

-През 1995 година преминавате в португалския Кампомайрензе, където сте съотборник с холандския голмайстор Джими-Флойд Хаселбенк?
-След периода ми в Турция и тежката контузия, която получих, играх 6 месеца в ЦСКА през пролетта на 1994 година. Отиването ми в ЦСКА беше по причина, че не се договорихме със спортния директор на Левски Андрей Желязков. Не получих достатъчно уважение. Но през лятото се завърнах в Левски след нов разговор с Желязков и Георги Василев. Тогава имах щастието да играя в може би най-силния отбор на Левски, когато победихме ЦСКА със 7:1, Ботев Пловдив с 6:1, Локо София 8:0. А Локото тогава ни беше пряк конкурент за титлата. В нашия отбор имаше играчи на огромно ниво и с висок футболен морал. Играехме дълго време без пари – 6-7 месеца. Президентът Томас Лафчис влезе един в съблекалнята и най-откровено ни заяви: „Момчета, аз повече не мога да ви плащам. Който от вас иска, може да разтрогне веднага договора си и да отиде, където си пожелае. Нямам право и не мога да спирам никого“. Това се случи ноември или декември 1994 година, след като тези три гръмки резултата срещу ЦСКА, Ботев и Локото вече бяха постигнати. Стана тогава и скандалът с Наско Сираков, който напусна по посока Пловдив. Лафчис тогава ни каза, че има и друг вариант – да останем, да играем без пари в името на Левски и през лятото да ни продаде. И като ни продаде, всеки ще получи това, което му е дължал клубът. Останахме, а после през лятото бяхме продадени 11 човека. И си получихме всичко от Лафчис, което ни дължеше. Беше трудно без пари, но после, като ги получихме след трансферите ни, си живяхме добре. Това беше златен период в Левски с Георги Василев, Андрей Желязков и Томас Лафчис, който постъпи много честно. Тогава се видя, че този отбор прояви морал, защото се играеше без пари. В тима имаше отлични футболисти, част от които бяха станали четвърти в света. Няма да изреждам имена, знаете ги всички. Имахме късмет после да бъдем продадени. Така през 1995 година се озовах в Кампомайрензе. Стана благодарение на Лъчо Танев, може би му бях първия трансфер като мениджър. Озовах се в едно малко, но красиво градче Кампо Майор, наричат го Града на кафето. Отборът беше новак в местния елит с много сериозен президент. Имах чудесен престой. Имах щастието да играя заедно с атака с Джими-Флойд Хаселбенк, но аз си мисля, че и той имаше щастието да играе с мен. Тогава Хаселбенк дойде на проби при нас. Бяхме отличен тандем на терена и вкарахме доста голове. Бяхме добри приятели и извън терена. Даже съм го водил на гости при Илиан Илиев в Лисабон, когато той играеше в Бенфика. Португалия е позитивен период в живота ми. Това беше един от последните ми периоди, когато играех чист нападател, преди да бъда преквалифициран в по-дефанзивни постове. Там се роди и дъщеря ми, така че тя е португалка… Може и гражданство да получи, ако желае. Джими след първата година го продадоха на Боависта, където блесна с пълна сила.

-За финал да поговорим и за Славия, където също играхте?
-Да, от Португалия се върнах в България и подписах със Славия. Там също имах силен период, в първия полусезон бях също нападател и вкарах немалко голове. Но после заиграх защитник. Бях в отлични отношения с ръководството на Славия. Впоследствие обаче Вячеслав Грозни ме върна в Левски. Славия подходи с разбиране и не ми направи спънки. Исках да си завърша кариерата в моя отбор, в моя клуб Левски. За което съм благодарен на ръководството на Славия за разбирането, което прояви.
Снимка: Фейсбук

1
0

Лицензирани букмейкъри и казина в България

НАЧАЛЕН БОНУС ДО 1200лв + 120 FS
НАЧАЛЕН БОНУС ДО 300лв + 300 FS
НАЧАЛЕН БОНУС ДО 500лв
Безплатно участие в игра за 50000лв
НАЧАЛЕН БОНУС ДО 200лв БЕЗПЛАТЕН ЗАЛОГ
НАЧАЛЕН БОНУС ДО 200лв
Виж Бонусa в Bet365
НАЧАЛЕН БОНУС ДО 222лв
НАЧАЛЕН БОНУС ДО 250лв
НАЧАЛЕН БОНУС ДО 250лв
НАЧАЛЕН БОНУС ДО 200лв
guest
0 Коментари
Inline Feedbacks
Покажете всички коментари
0
Оставете Вашия коментарx