7 Дни Футбол > 45 години не стигат! България още скърби за великите Гунди и Котков
45 години не стигат! България още скърби за великите Гунди и Котков
0
0
258
7dnifutbol.bg
Публикувана на: юни 30, 2016
Преди 45 години на 30 юни 1971 г. България потъна във всенародна скръб. Изгоряха като факли в нелепа катастрофа двама велики футболисти – Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков. Погребението им нямаше аналог в новата ни история. Над половин милион души спонтанно, без държавно обявен национален траур и казионна организация, се стекоха на Централни гробища да ги изпратят. Години наред мнозина не вярваха, че няма да ги видят повече. Днес България отново с мъка ще си спомни за двамата големи футболисти. Ръководството, футболистите и служителите на ПФК Левски и днес ще се покланят пред паметта на Георги Аспарухов и
Никола Котков. Ето с какъв материал излезе сайтът на сините по повод годишнината от нелепата трагедия на Витиня.
„Казват, че времето лекува и годините заличават раните от големите загуби. Изтекоха 45, а болката от липсата на двама необикновени футболисти остава. Отново е 30 юни. Близо половин век след онзи ден, в който съдбата ни отне Георги Аспарухов и Никола Котков. И днес сякаш някакъв камък ляга върху гърдите и настъпва една непреодолимо протяжна тъга. Едно чувство за безсилие и съжаление. Мъка по ранна загуба, която отеква през летата.
Гунди и Котето вече ги няма. Останаха спомените, разказите и усмивките на докосналите се до тях. За останалите пък красивите разкази, приказките и уроците от едно романтично минало.
Днес, 45 години след трагедията на Витиня, България все още ги помни. Младите слушат прехласнати историите за тяхното майсторство и човешки достойнства, а по-възрастните все още не могат да повярват, че ги няма. Тъгата по Гунди и Котков не е просто тъга по двама велики играчи. Не е тъга само на спортната общественост, но и на цяла България. Защото загубата на доблестни хора винаги боли.
Имената на Гунди и Котков припомнят, че има легенди, които не умират. Приказката за Георги Аспарухов и Никола Котков се разказва от бащи на синове до ден днешен и не позволява пламъкът на величието им да угасне. Защото те останаха във футболната и обществена памет със своя чар и елегантност.
За кариерата им е написано и казано всичко. Победите и попаденията с Левски, и с националния отбор ще се помнят завинаги. Те обаче бяха всенародни любимци, защото притежаваха невероятни човешки качества. Затова и бяха толкова обичани.
Ние няма да ги забравим. Наша мисия е обаче да съхраним паметта, да разкажем за големите им постижения като спортисти и хора и да предадем достойнствата на техните характери, за да изградим бъдеще, с което те биха се гордели.
Ръководството, футболистите и служителите на ПФК Левски се покланят пред паметта на Георги Аспарухов и Никола Котков“.
