> > > > > > > > > > > > > > > > > > > > > > >

Честит рожден ден, Ваше “Въздушно” превъзходителство!


96 0

Денят е 17-ти февруари 1963 година. В Уилмингтън, Северна Каролина, се ражда Майкъл Джефри Джордан, на който съдбата е предопределила да превземе света на баскетбола. Днес неговата популярност в света е толкова голяма, че спокойно можем да кажем, че няма човек, който да знае какво е баскетбол и да не е чувал за Майкъл Джордан. Харизмата на “Въздушния” е толкова голяма, че отдавна е надскочила спортните му постижения, които сами по себе си са нещо уникално. Ето само някои от тях:
шест пъти шампион с Чикаго Булс;
шест пъти MVP на финалите;
пет пъти MVP в редовния сезон;
десет пъти най-добър реализатор в лигата;
четиринадесет пъти избиран в Мача на звездите;
два пъти олимпийски шампион със САЩ (1984 и 1992) и т.н.
Това са само част от постиженията на Джордан, някои биват подобрени, други не, но името му винаги ще бъде записано със златни букви в историята на играта, наречена баскетбол.

Неговият път в големия баскетбол започва през 1984 година, когато печели олимпийското злато с тима на САЩ в Лос Анджелис и е избран под номер 3 в Драфта на НБА от Чикаго Булс. Преди него Хюстън Рокетс избират Хаким Олайджуон, а Портланд Трейл Блейзърс взимат Сам Бауи под номер 2. Докато Олайджуон прави шеметна кариера в НБА и успява да донесе цели две титли на Хюстън Рокетс (1994 и 95 година), то едва ли има много хора, които си спомнят за Сам Бауи. По думите на тогавашния мениджър на Портланд, причината тимът да предпочете Бауи пред Джордан е, че отборът вече си е имал играч с подобни качества на неговите – Клайд Дрекслер и по-скоро е имал нужда от център. Само можем да си представим каква убийствена комбинация можеше да спретнат Джордан и Дрекслер!

“Въздушният” бързо печели сърцата на феновете още в дебютния си сезон отбелязвайки средно по 28.2 точки средно на мач и превръщайки Чикаго от посредствен отбор, който е спечелил едва 35% от мачовете си предишните три години, в участник в плейофите. Това му носи бърза слава, като още през декември Джордан става корица на Sports Illustrated с емблематичното заглавие “A Star Is Born” (“Роди се звезда”). Феновете гласуват за него за титуляр в Мача на звездите още в първия му сезон, където той е вече със статут на мегазвезда. Това му навлича гнева на някои по-опитни играчи в лигата като Айзея Томас например и се стига до абсурда, те да не подават на Джордан по време на мача. Въпреки това той завършва сезона като Новобранец номер 1 на годината и извежда Чикаго до първия кръг на плейофите, където губят в четири мача от Милуоки Бъкс.
Джордан пропуска почти целия си втори сезон поради контузия, но се завръща в плейофите, където Чикаго губи серията срещу доминиращия през тези години тим на Бостън Селтикс, но именно срещу тях “Въздушният” поставя все още ненадминатия си рекорд от 63 точки в плейофен мач.

Напълно възстановен Джордан изиграва един от най-силните си сезони през третата година от престоя си в НБА. Той става единственият баскетболист заедно с Уилт Чембърлейн, който успява да вкара 3000 точки за един сезон, завършвайки със средно 37,1 точки на мач. Освен това “Въздушният” показва и своите умения в защита, ставайки първият играч в историята, достигнал 200 откраднати топки и 100 блокирани стрелби в един сезон. Въпреки тези негови показатели той отстъпва за наградата MVP пред Меджик Джонсън, а в плейофите Чикаго отново е отстранен от Бостън Селтикс.

През сезон 1987-88 той печели първата си награда MVP в редовния сезон, където завършва средно с 35 точки , както и 3.16 откраднати топки и 1.6 блокирани стрелби на мач, което пък му носи приза за “Защитник на годината”. Същата година Джордан извежда Чикаго до 50 победи в редовния сезон, а в плейофите те за първи път през неговата кариера успяват да минат първи кръг след като отстраняват Кливланд Кавалиърс в 5 мача. Въпреки това надеждите им за титла са попарени при загубата от “Лошите момчета” на Детройт Пистънс, Водени от Айзея Томас, те са наричани така заради силовият баскетбол, който практикуват и се превръща в тяхна запазена марка.

Те се оказват непреодолимо препятствие за Чикаго във финалите на Източната конференция и в следващите две години, където усъвършенстват своята защита, пазейки Джордан с по двама или трима човека на моменти, но това дава своя резултат.
След като три пъти поред биват победени от Детройт Пистънс, Чикаго Булс и Майкъл Джордан най-накрая си отмъщават и през 1990-91 отстранявайки “Лошите момчета” на финалите на Източната конференция. Това се оказва само прелюдия към спечелването на тяхната първа титла срещу Лос Анджелис Лейкърс, водени в този момент от великите Меджик Джонсън и Джеймс Уорти. Джордан отбелязва средно по 31.2 точки, 11.4 асистенции, 6.6 борби, 2,8 откраднати топки и 1.4 чадъра на мач, което съвсем заслужено му печели и първата награда MVP на финалите в НБА. Успехът на Чикаго се повтаря и в следващите два сезона, където Джордан отново печели награда след награда и под ръководството на Фил Джексън и със Скоти Пипън до себе си успява да спечели финалите срещу Портланд на Клайд Дрекслер през 1992 и Финикс на Чарлз Баркли през 1993.
Междувременно Майкъл Джордан печели втората си олимпийска титла като част от първия “Отбор на мечтите”, който САЩ изпраща на Олимпиадата в Барселона през 1992 година.
След толкова успешни години за Джордан светът изпада в шок, когато на 6 Октомври 1993 той съобщава, че се оттегля от играта. “Въздушният” обявява, че е загубил вдъхновение за игра, като за основна причина медиите изтъкват смъртта на неговия баща Джеймс Джордан, който е убит на 23 юли същата година от двама тийнейджъри. В този момент великият номер 23 решава да сбъдне мечтата на покойния си баща и се посвещава за известно време на бейзбола, като даже подписва контракт с Чикаго Уайт Сокс.
В крайна сметка Майкъл Джордан се завръща в любимата си игра през 1995 и даже помага на Чикаго да достигне до полуфинал в Източната конференция, загубен от Орландо Медник.

През сезон 1995-96 година към тима се присъединява най-добрият борец в лигата по това време Денис Родман. Заедно с него, Скоти Пипан и Тони Кукоч около себе си Джордан извежда Чикаго до рекорд в историята на НБА – 72 победи и само 10 загуби в редовния сезон. Този рекорд беше подобрен чак през 2015-16 година от Голдън Стейт Уориърс (73-9).
Последваха нови три спечелени финални серии (1996,97 и 98 година) за Джордан и компания, в които той неизменно беше избиран за MVP.
След втората поредица от титли Чикаго се разделиха с треньора си Фил Джексън, чийто договор беше изтекъл, което беше определено като мотивът за второто отказване на “Въздушният” от любимата игра на 13 януари 1999 година.
Последваха години, в който Джордан се изяви като президент на Вашингтон, а след терористичните атаки от 11 септември той реши да се завърне отново в игра, за да дарява заплатата си като играч на Уизардс. При третото си завръщане той изкара два сезона, които се оказаха неговата лебедова песен в баскетбола. Въпреки това “Въздушният” бе на висота даже в последния си сезон 2002-03, отбелязвайки средно по 20 точки, 6.1 борби и 3.8 асистенции на мач.
Днес името на “Въздушният” все повече се свързва с успешния бизнес, който развива и търговската марка, на която е лице, но той остава близък до баскетбола в качеството си на собственик на Шарлът Хорнетс.
Съвместната му марка с Найк Еър Джордан му носи по 100 млн. долара годишно, а през 2014 година самият Джордан стана първият спортист милиардер. През 2020 година състоянието му според Форбс е малко над 2.1 млрд. долара, което в голяма степен се дължи на поскъпналите акции на Хорнетс. Когато Джордан закупи отбора през 2010 година за 175 млн. долара едва ли си е представял, че в настоящия момент стойността му ще надвишава 1.5 млрд. долара.
Разбира се Майкъл Джордан влага голяма част от спечелени си средства в полза на различни благотворителни каузи, което само допълва ореолът му на един от най-великите спортисти в историята.

Коментари във Facebook

Абонирайте се за бюлетин


Loading