7 Дни Футбол > Стойчо Младенов обеща: Ще говоря за ЦСКА, когато се върна
Стойчо Младенов обеща: Ще говоря за ЦСКА, когато се върна
0
0
161
7dnifutbol.bg
Публикувана на: април 12, 2017
Една от знаковите фигури в историята на българския футбол – Стойчо Младенов, разкри какво си положелава за рождения ден. Екзекуторът на Ливърпул направи това навръх 60-годишния си юбилей. Ето какво каза Младенов пред Спортал.
– Здравейте, г-н Младенов! Честит рожден ден, пожелавам ви да сте жив и здрав!
– Здравейте! Благодаря ви за пожеланията, най-важното е да сме живи и здрави! Хващате ме в движение, тъй като преди малко имахме мач и сега се прибираме. Има вероятност обаче връзката да прекъсне, защото пътуваме.
– Коя победа от миналото ви лежи най-много на сърцето?
– По принцип съм човек, който гледа към бъдещето. Не обичам да се ровя в миналото. Впрочем вие, журналистите, сте тези, които ме връщате към миналото, това е нормално, разбира се. Естествено, за мен най-значими са победите над Ливърпул, който тогава беше действащ европейски шампион, и Байерн (Мюнхен). Беше нещо уникално! Смятате ли, че в днешно време български отбор може да постигне такова нещо? В рамките на няколко месеца победихме шампионите на Англия, Испания, Франция и Германия. Кой днес ще постигне! Това показва как се работеше тогава в ЦСКА и в българския спорт като цяло и колко ниско е нивото днес.
– А коя победа ще отличите от треньорската ви кариера?
– Много са, но мисля, че победите над Левски на 100-годишнината им са нещо, което тежи и ще тежи винаги. Нормално е да е така и левскарите не трябва да се сърдят. Сигурен съм, че ако те ни победят на 100-годишнината ни няколко пъти поред, и те ще се радват много. Затова е съперничеството. Когато говоря за треньорската ми кариера не бива да пропускам и купата, която спечелих с Ал Ахли в Азия, както и успехите в Египет. Тези неща допринесоха за израстването ми в професията, а сега продължавам по своя път.
– Кажете нещо за ЦСКА. Със сигурност следите какво се случва, напрежението около търга и т.н.
– Да, следя нещата около ЦСКА, но не искам да говоря по темата. Настоящето на ЦСКА не го коментирам. Относно ЦСКА ще говоря за миналото и за бъдещето. Просто не искам да говоря за настоящето в момента.
– Добре, нека говорим за бъдещето на ЦСКА.
– Когато се върна в ЦСКА, тогава ще говоря за ЦСКА. Има много неща за казване и хората, които обичат отбора, а те са изключително много, заслужават да ги чуят. Ще говоря тогава.
– Значи искате отново да застанете начело на ЦСКА?
– Разбира се, надявам се един ден да имам тази възможност и да се завърна. Както казах, важното е да сме живи и здрави. Вижте, досега винаги, когато ставах старши треньор на ЦСКА, започвах от нулата. Винаги беше след слаб сезон, сред проблеми, когато отборът трябваше да се изгражда из основи. Това е било всеки път и феновете го знаят много добре.
– Кой бе по-силният отбор – този от 2003 или този от 2008 година?
– Категорично този от 2008 година. Тогава имахме изграден отбор, а бях набелязал и четири много качествени попълнения, които щяха да вдигнат още повече класата на тима. През 2003 година периодът беше друг. Тогава част от фигурите в ЦСКА не бяха така добре изградени като футболисти – говоря за Велизар Димитров, за Емил Гъргоров и т.н. Отборът на ЦСКА от 2008-а щеше да постигне добри резултати в Европа. Знаете обаче какво се случи…
– Взеха лиценза на ЦСКА.
– Да, точно така. Взеха ни лиценза. БФС! Но питам защо БФС не взима лиценза на други, при това за много по-големи суми. Това е много интересно. Взеха го обаче само на нас. Какво да ви кажа…
– Какво е мнението ви за националния отбор?
– Победата над Холандия дойде във важен момент. Надявам се това да не се окаже просто една победа, а да даде началото на успешна серия. Отборът ми се вижда сплотен, забелязва се напредък и това е положително нещо. Дано продължава така!
– Какъв съвет бихте дали на Петър Хубчев?
– Е, не съм такъв човек. Не обичам да се бъркам и да давам съвети. Дано националният отбор продължава в същия дух, както в последно време. Би било добре да има повече конкуренция в тима, но какво да се прави, когато качествените български състезатели не са много.
