> > > > > > > > > > > > > > > > > > > > > > >

Приземяването бе необходимо на ЦСКА! Време е за изводи, а не за вайкане


Приземяването бе необходимо на ЦСКА! Време е за изводи, а не за вайкане

0
0
41

Публикувана на: август 8, 2016

Рано или късно това трябваше да се случи на ЦСКА след повече от година без поражение, след куп счупени рекорди през последните 12 месеца, след прибавения трофей във витрината в най-тежкия в историята на клуба период. Е, червените най-накрая загубиха, и то в мач на отличен терен, при коректно съдийство и пред почти изцяло своя публика в Стара Загора. Но едва ли има по-подходящ от този момент, в който за ЦСКА да важат един куп футболни клишета като тези, че това е само един мач, че първенството е дълга надпревара, че загубата е полезна, тъй като идва навреме, че отборът е прекалено млад и неопитен, че играчите още не са се сработили, че трябва да се направят важни изводи и корекции. За армейците това не са изпразнени от смисъл оправдания, а обективната даденост. Ето защо.

На първо място, първенството е едва в началото си и червените имат да изиграят още 34 срещи, в това число и двубоите с най-голяма тежест срещу основните конкуренти за челото на класирането. Да, сензационната загуба срещу считан за аутсайдер отбор ще тежи на точковия актив. Но през шампионските си сезони 2013/14 и 2014/15 Лудогорец стартираше с шокиращи поражения срещу Любимец и Хасково – отбори, които малко след това бяха в ролята на брашнян чувал, а впоследствие буквално се разпаднаха. Малка утеха за ЦСКА е, че все пак загуби от отбор, който разполага с добър потенциал и със сигурност ще се развива до края на първенството, а може би ще открадне точки и от други фаворити. Верея има финансова стабилност, разполага с перспективен млад треньор и доста опитни играчи в състава си, играе грамотен футбол, далеч от грубостта, провокациите и неспортсменските прийоми, характерни за малките отбори, когато поведат с 1:0 срещу някой от фаворитите. Вън от съмнение е, че за да поддържа интригата в първенството и да държи под напрежение хегемона, ЦСКА не трябва да губи точки в подобни мачове. Но дори най-силните имат право на една грешка. Най-добрата, а и единствената възможна поправка на грешната стъпка в Стара Загора е серия от победи в предстоящите няколко кръга. Тя е напълно по силите на отбора.

Навреме ли идва загубата от Верея още във втори кръг на първенството? Наглед никоя загуба в ЦСКА не може да идва навреме просто защото във философията на клуба няма място за загуби. Но те са неизбежни за всеки отбор. И някак добре за червените звучи фактът, че тя се случи срещу Верея, а не дойде в полуфинала за купата с Берое или във финала срещу Монтана. А и до най-важните мачове в десети и тринайсети кръг има доста време.

Полезна ли е загубата? Не може да се каже категорично в момента, защото зависи от това какви изводи ще бъдат направени и какви действия за корекции ще бъдат предприети. Една загуба, пък била тя и неочаквана, обаче не може да е причина за промяна на поетия генерален курс за обновление на всички нива. Нито Китанов е станал по-слаб вратар след допуснатия гол, нито талантът на Чорбаджийски и Стойчо Атанасов се е изпарил след статичното положение в 5-ата минута, нито остротата на Маламов и Виана е изчезнала след две-три неуспешни голови атаки… Да се отписват младите играчи след втори кръг, да се говори за подмяна на половината състав след два месеца работа, да се говори за провален сезон в началото на август е абсурдно.

Загубата от Верея може и трябва да е просто добър повод за размисъл, разговори, изводи. На първо място Христо Янев и играчите му трябва да са подготвени да работят под напрежение и да се научат да превръщат това напрежение в стимул, а не в удобно оправдание. В момента те се радват на изключително доверие от страна на привържениците. Толкова силни симпатии и кредит на доверие са получавали много малко треньори и играчи в историята на клуба. Но те не трябва да злоупотребяват с него, за да не научат по болезнен начин, че никой не е по-голям от ЦСКА и най-високите му амбиции.

Нито са малко, нито са незначителни и пробойните в отбора. Въпросът с централния нападател вече взима да се изтърква, а е видно, че Преслав Йорданов изпитва затруднения – къде от техническо, къде от психическо естество, къде от таван на възможностите му, които е ясно, че са лимитирани. Затова привличането на подготвен играч за върха на атаката е най-важният въпрос пред ръководството в краткосрочен план. Треньорският щаб пък трябва да мисли върху изграждането на лидер, който да води отбора в моменти като второто полувреме срещу Верея. Галчев изнемогва, а в хода на шампионата и в по-далечно бъдеще времето няма да работи в негова полза. Приносът и на Галчев, и на Преслав за последния сезон е неоспорим и той ще остане завинаги в историята на клуба. Но шампионските амбиции са несъвместими с компромисите по заслуги. Виана и Нунеш изглеждат като най-подготвени да поемат диригентската палка, защото имат нужните способности, класа и нестандартно мислене и треньорският щаб явно трябва да ги натовари с тази задача. Колкото по-скоро осъзнаят, че носят екипа на ЦСКА и че очакванията към тях са голяма отговорност, толкова по-добре за цялостния облик на отбора. Впрочем, последното се отнася за всички настоящи играчи на червените. А мачове като този с Верея могат да са точно нужният катализатор за по-бързо осмисляне на философията на клуба и връщане в действителността, в която само името и емблемата не печелят дори считаните за лесни мачове.

Треньорът Янев е редно да помисли защо след над 20 корнера в първите два кръга ЦСКА не само не вкара гол, но дори не създаде положение. Редно е да помисли и за позициите на част от играчите, за стартовия състав, за вкарването на по-висок импулс в отбора. Защото срещу Верея не се видя прословутият армейски дух. ЦСКА не може и не бива да губи по толкова лек начин. Да, загубата е болезнена, дори унизителна и оттук нататък всичко е въпрос на адекватни изводи и последващи правилни решения.

Стоян Генов, „Тема спорт“

Споделете
0
0

Comments