Няма кой да го води, защото единственият способен е най-отзад, на вратата.
Боян Йоргачевич е последният апостол на левскарството.
Тъжно, щом един чужденец днес на „Герена“ трябва да преподава уроци по левскарство.
От това, което са научили снощи съотборници и началници от Йорга, зависи много. Зависи всичко.
Боян спаси дузпата първото полувреме и опита да си скъса фланелката. От яд. Защото виждаше колко безхаберни са тези пред него.
Йоргачевич плака като малко дете пред сектор Б след финала. Пак от яд. Защото както сам каза: На финала на кариерата си съм и искам нещо голямо. А с Левски то все му се изплъзва.
Сега топката вече е в съотборници от всякакво потекло и началници от всякакъв калибър. Въпросът е искат ли те нещо голямо!?
Да отговарят час по-скоро или да се махат. Всичките до един!
И да оставят Левски на тези, на които той и в момента се крепи – Публиката и Боян!
АКО ИСКАТЕ ДА СТЕ ВИНАГИ С ПУЛСА НА ЕКСКЛУЗИВНИТЕ НОВИНИ И КОМЕНТАРИ, ХАРЕСАЙТЕ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ТУК
