3 гостувания до момента, 2 загуби от новобранци, 5 полувремена без отбелязан гол, една мижава точица!
Това може да е актив, достоен някога за Литекс, но за ЦСКА е мизерия. При това със задаващи се трайни проблеми, защото за „армейците“ от тук нататък става страшно. Започва поредица от мачове, които да унищожат всичко, постигнато „зад кадър“ през май и юни.
Ами, ако още в следващия кръг коравият тим на Георги Иванов триумфира на „Армията“? Ще стане страшно! От Удинезе насам публиката намалява с всеки изминат мач, а след днешното легендарно представяне в Разград кой ще си вдигне задника да гледа ЦСКА – Черно море, не е ясно. Че и с тези черни гащи в Делиормана!? Във време, когато ЦСКА трябва да се държи близо до корените си, да обуеш гащетата на Славия е наистина лишен от здрав разум ход.
Въобще някой от ловешките кадри дошли на „Армията“ дава ли си сметка, че ЦСКА не е Литекс!? Че лимитът от глупост е изчерпан до 2018-а! Че в това кризисно време на припознаване, разпознаване и опознаване, да правиш знакови глупости като тези в Стара Загора, Благоевград и Разград е чиста проба самоубийство.
Гриша Ганчев и Данаил Ганчев, които има оперативната власт в Борисовата градина, трябва да погледнат какво се случва под тях. Да се доближат с поне крачка или две към „армейската“ маса и да разберат какво я тревожи. Това не е Ловеч, където можеш да зачеркнеш 20 души агитка и петима мърморковци. Тук е друго. И спасяването на ЦСКА не е индулгенция, че днес клубът на практика освен, че няма отбор, няма спонсор, няма сайт, няма маркетинг, няма никаква политика! Няма нещо, което да те кара да си цесекар!
Предстоят най-важните 20 дни за ЦСКА. Отборът трябва НА ВСЯКА ЦЕНА да вземе трите мача с Черно море, Берое и Ботев (Пловдив). А ръководството трябва НА ВСЯКА ЦЕНА да осъзнае, че ЦСКА не е Литекс. В противен случай обратното броене започва…
