Каранга си постави изключителна голова цел и изригна: Живея за ЦСКА и дербито! Белчев ме предупреди, че ще ме глоби!

7 Dni Futbol01.10.201716430
каранга

Голмайсторът на ЦСКА Фернандо Каранга говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. В България рядко можем да видим чужденец от екстра класа, но нападателят определено спада към тази категория. Каранга дойде в София от Бразилия – страната, ликувала пет пъти като световен шампион във футбола след междинна спирка за кратко в Южна Корея. Той говори за „Код Спорт“ преди мача на „червените“ срещу Етър (2:2) и довери, че иска на „Българска армия“ бразилското да продължи да бъде мода. Звездата вкара нови две попадения във Велико Търново и вече има 12 гола от началото на сезона.

– Здравей, Фернандо! Започваме с поздравления за головата ти серия в първенството и българския ти паспорт, как си на гребена на вълната?

– Доволен съм, няма да крия – приятно е. Но това, което ме радва най-много е, че адаптацията ми към клуба вече е затворена страница. Борих се за щастието си и успехите дойдоха. Полезен съм на отбора си и това ме прави много щастлив.

– Казвал ли ти е някой, че отдавна не е имало толкова добър чужденец?

– Това само може да ме радва, защото е огромно признание от феновете. Това са лъскавите неща от футбола. От другата страна на монетата е големият труд, който полагам както аз, така и моите съотборници. Нашите успехи са следствие на много усилия и благодарение на Бог.

– Какво помниш от трудната адаптация, която имаше в началото? 

– О, това вероятно ще ви каже всеки бразилец – студът! Тук на нас наистина ни е много студено. Живял съм и на други места, където температурите са ниски, но не чак толкова. Сега очаквам голямата зима, но се чувствам готов за нея. Вече свикнах с климата и единственото, за което мисля е работата в клуба.
– Вкарваш голове във всеки мач, поставяш ли си го вече като конкретна цел? Излизаш и вкарваш? 

– Не, на терена правя това, което иска треньорът. Не летя в облаците. Аз съм просто един бърз нападател, гонещ топката до последно. Качествата ми носят успехи, не само на мен, а и на целия отбор. Винаги съм вярвал в уменията си. Досега не съм си поставял конкретна цел колко гола да отбележа. Така е по-лесно. Просто вкарвам и се радвам. Нямам план или график. И сега само вярвам, че до края на първенството ще забия още попадения.

– Стреляш добре и с двата крака, играеш добре и с глава, кое все пак е най-силното ти оръжие? 

– Да, така е. И все пак, предимно използвам десния си крак. Но … да, когато имам възможност използвам и левия. Най-силното оръжие, както сте забелязали напоследък, е главата ми. Това е защото съотборниците ми центрират много топки, а аз пък не искам да ги разочаровам и вкарвам.

– Имало ли е друг отбор в кариерата ти, където толкова често си отбелязвал? 

– Да, имах такъв период в Бразилия в един друг отбор. Там също нещата вървяха много добре и головете валяха. Но, както вече ви казах, приемам всичко това като моята работа и само се моля да продължавам в това печелившо темпо.

– Получи и немалко жълти картони, имаше свалена фланелка… 

– Разбира се / смее се/ . Шефовете ми размахаха пръст. След последния такъв случай треньорът ме извика и ми каза: „Ей, момче, имам нужда от теб на терена, не извън него“. Предупреди ме да преценявам как се държа на терена, защото ще се наложи да плащам глоби.

– Няма ли опасност така да пропуснеш важен мач? 

– Не, не. Вече си научих урока. Знам, че предстоят важни мачове и отборът има нужда от мен. Няма да сваля пак фланелката си или да отида при корнера, за да празнувам гола с танц с флагчето. Наясно съм, че тази еуфория е наистина много приятна и ме кара да изригвам, но това вреди на работата ми.

– Сърдит ли си на българските рефери, които ти отмениха няколко редовни гола? 

– Не, не се сърдя. Прощавам им. Опитвам се да ги разбера, защото вътре на терена ние виждаме мача по различен начин от този, по който го виждат реферите. И трябва да запазваме самообладание в такива моменти, дори да се чувстваме ощетени. Няма да променим нищо, а само ще си навредим за следващите мачове. Трябва обаче да си кажем – имаше две неотсъдени дузпи срещу мен. Имаше и отменен редовен мой гол, но реферите решиха друго. И аз не искам да им се бъркам в работата. Аз съм на терена за друго – да вкарвам голове и да помагам на ЦСКА да е първи.

– Имаше ли големи разминавания от очаквания ти за българския футбол и това, което видя като реалност? 

– Това, което ме изненада е колко силов е футболът в България. Много повече контакти и твърди влизания, отколкото на другите места, на които съм играл. Но след като пострадах няколко пъти, аз си научих урока и мога да кажа, че вече съм адаптиран към футбола тук.

– С какво ти беше най-трудно да свикнеш в България?

– Както ви казах, едно от по-трудните неща за мен бяха ниските температури. Но най-тежко ми беше, че когато дойдох в България бях сам, защото на семейството ми се наложи да остане за кратко в Бразилия. Но когато жена ми и детето пристигнаха в България, нещата се подредиха. Всичко си дойде на мястото. Казах си, щом съпругата ми вече е тук, трябва да мисля само за футбол и да вдигна нивото, да покажа какво мога!

– Свикна ли с кухнята, липсва ли ти чураското, намери ли добри ресторанти тук?

– Не, нямах особен проблем с това. Когато дойдох, прекарвах много време с моя сънародник и треньор в щаба Дани Моралес, който ми показа много от хубавите места тук. Харесвам кухнята и ресторантите ви. Липсваше ми много телешкото месо, тъй като в Бразилия то е основна част от кухнята ни и е изключително качество. Но вече намерих точните места и мога да кажа, че и по тази линия вече всичко е наред.

– Чувстваш ли се звездата на А група? 

– Не, не обръщам толкова внимание на тези неща. Обръщам внимание на това, което прави целият отбор. Вижте, аз не работя сам. Ако Каранга е вкарал гол, той не го е направил сам! Поздравленията са за целия отбор, който е създал положенията. Аз съм един състезател, но няма и да скрия, че обичам конкуренцията и съревнованието. И знам, че нашите конкуренти имат много добри футболисти. Не се имам обаче за „сеньор По-специален“. Успехите ни досега са резултат от работата на всички в ЦСКА, а не са моя персонална заслуга.

– Как чувстваш отношението на феновете на съперника към тима ти? 

– Досега не съм имал никакви проблеми с феновете на другите отбори. Уважавам ги, но не им обръщам специално внимание. За мен са важни феновете на ЦСКА. Толкова са много, че понякога направо е страховито! Много са верни, колоритни. Страхотни са! Едва ли друг отбор в България има толкова много привърженици и е абсолютно удоволствие да играеш пред такава публика. Благодарение и на тях нивото на отбора е толкова високо.

– ЦСКА се стреми към титлата на България. Кои ще са основните ви конкуренти и как смяташ, че ще се развие тази битка в първенството? 

– Вижда се, че конкуренцията е огромна и битката ще е до края на първенството. Лудогорец ни преследва здраво, но всичко е в нас. Ние държим съдбата си в ръце. И ако успеем да поддържаме това високо ниво и работим усърдно, ще постигнем целите си. Всъщност ние нямаме цели. Имаме само една-единствена цел и тя е шампионската титла в края на сезона!

– Наближава дербито, усети ли тръпката на тази битка вече? 

– Чакам го с нетърпение! Постоянно говоря с жена ми за това. Тръпката в този мач е по-различна от всичко, с което съм се сблъсквал досега. Вкарах гол в този мач и изпитах емоцията от попадението. Феновете, тръпката по трибуните, невероятната атмосфера… Всичко това вдига адреналина на макс. Неслучайно питам постоянно в кой кръг е дербито и колко остава до него. Много е специален този мач. Той ми дава онова усещане, заради което играе един футболист. Дава ми тръпка, от която настръхвам, дори сега когато само говоря за дербито.

– След толкова силно представяне, трансфер в чужбина изглежда много реален. Как гледаш на големите първенства в Европа и къде би искал да играеш? 

– Сега всичко, за което мисля и живея е ЦСКА. Всички мои цели са свързани с клуба. Честно – не мисля за трансфер. В главата ми се върти само това, което искам да постигна с настоящия си отбор. Господ е с мен и ми помага! И той ще ме насочи по кой път да поема в бъдеще. Но това, което искам в момента е да зарадвам всички в ЦСКА. Всички! От чистачите и готвачите на клуба до съотборниците ми и треньорите, защото благодарение на тези хора аз съм на това ниво. И мечтая, когато един ден си тръгна, да съм спечелил титлата с ЦСКА.

– Футболът в коя страна ти импонира най-много? 

– Харесвам много Франция като държава и първенство. От малък мечтая един ден да играя в някой от най-силните шампионати в света. И да, ако това бъде Франция, ще съм най-щастлив.

– Струва ли Неймар 222 милиона евро? 

– Разбира се, че струва толкова! Това дори не подлежи на коментар.

– Кой е любимият ти футболист? 
– Роналдо – Феномена! Той беше идол за мен като дете и продължавам да му бъда голям фен, макар вече да не играе.

– Разкажи нещо за детството и за кариерата си преди да дойдеш на „Българска армия“. Започнал си в Санта Круз, а най-силният ти период е в БС.

– Започнах в Наутико. Това е шестият щат на Бразилия. След това дойде периодът в Санта Круз. Вярно е, че Боа Спорте беше най-силният момент от кариерата ми в моята страна. Играх и в Корея за кратко, след което се върнах в Бразилия. Там разбрах, че ЦСКА има интерес към мен. Стойчо Стоилов ме хареса още докато бях играч на Боа Спорте. Тогава обаче бях много млад и не се разбрахме. Но ЦСКА продължи да следи развитието ми и тази година, когато дойде офертата от клуба, я приех без въобще да се замислям. И после вече знаете какво се случи…

– Знаеш ли, че бразилците са любимци на „червените“ феновете? Знаеш ли нещо за бившите големи звезди от Бразилия играли тук?

– Знам, че обичате нашия футбол и бразилските играчи. И сега аз съм един от тях и това ме прави щастлив. Познавам само Ней. Той е много близък мой приятел и беше голяма подкрепа за мен, когато дойдох тук. Когато разбра, че идвам ми помогна със съвети, ориентира ме къде попадам и какво да очаквам. Мотивира ме, разговаряхме по телефона всеки ден и мога да кажа, че преживя заедно с мен трудностите.

– Всички заговориха български, ти докъде стигна? 
– Няма шанс за мен. /смее се/

– А би ли играл за националния отбор на България? 
– Разбира се. Един ден, ако имам тази възможност ще го направя с огромно удоволствие.

– Какво знаеш за историята на българския футбол? 
– Не помня друго, освен осмицата на Барселона. Стоичков беше страхотен футболист.

– Колко важен е Дани Моралес за теб? 
– Той винаги е бил до мен, от момента когато дойдох в България. Човекът, който ми помагаше за всичко. Човекът, който оставаше с мен след тренировка и с когото споделях проблемите си. Той е не просто треньор и сънародник, той е истински приятел.

– Доколко футболът на плажа помага на бразилците за професионалната им кариера? 

– От там се научават много неща. Всеки бразилски футболист е играл на плажа. Това е наистина важно начало. На плажа получаваш първите си уроци по техника. Всеки бразилец е започнал от плажа.

– Разкажи ни за семейството, каква музика слушаш, как се забавляваш? 
– Семейството ми е това нещо, което ме мотивира всеки ден! Иначе се смятам за позитивен човек. Моята майка ме е учила, че най-важното нещо е усмивката на лицето. И почти винаги ще ме видите широко усмихнат и щастлив. Но не и когато стъпя на терена. Там ставам абсолютно сериозен, защото трябва да се върши работа.

– Колко гола ще направят Фернандо Каранга истински щастлив в този шампионат? 
– За първи път пред вашата камера ще си поставя летва. Искам 25-27 гола. Ще бъда истински доволен, ако успея да ги постигна!

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *