Бивши съотборници на Стоичков отсякоха: Не беше по ученето, но имаше вятър в краката

7 Dni Futbol23.09.2017780
стоичков

Съотборниците на легендарния български футболист Христо Стоичков от Хеброс Харманли са единодушни, че талант, трудолюбие, постоянство, хъс за победа и упоритост са качествата, направили Ицо носител на „Златната топка“. Едва 16-годишен пловдивчанинът прави първите крачки в отбора на Хеброс от тогавашната „В“ група. Ето какво казват неговите съотборници от това време пред „Марица“:

Централният нападател на Хеброс от началото на 80-те години на миналия век Тенчо Михайлов-Качака, играл след това и в съседния Свиленград, си спомня Стоичков като много трудолюбив и дисциплиниран играч. Подаваше ми страхотни голови пасове с левия си крак. Вкарал съм десетки голове след негови подавания, беше много бърз и амбициозен, обяснява Качака. Ицо беше тогава едва 16-17-годишен, но беше много съвестен и винаги оставаше след тренировки да тренира удари до стъмване. Освен това той винаги се учеше от най-добрите в отбора, а тогава имахме силен състав, който се класира в тройката на „В“ група, добави Михайлов.

Никога няма да забравя как съдията Атанас Узунов докара с малкото си оранжево фиатче едно младо и леко стресирано дете. Беше един хубав септемврийски ден на 1982 г. Узунов и Сава Савов се бяха разбрали на мач на Хеброс в Казанлък треньора да пробва качествата на момчето от Пловдив, спомня си Ангел Станков. Настаниха го на квартира в нашата къща на улица „Петко Напетов“ 1 зад киното. Още на първата тренировка с отбора юношата направил добро впечатление със своя талант, бързина и рязък старт. „Треньорът Сава Савов веднага реши да вземе Стоичков в отбора. Пробва го на различни позиции като халф, ляво крило и дори защитник, но младежът се справяше добре на всяка позиция и покриваше огромен периметър от терена“, обяснява разпалено Станков, който е играл на поста десен защитник.

Председателят на физкултурното дружество „Хеброс“ по това време – Венко Карагьозов, си спомня Стоичков като много талантлив и бърз младеж. Ние с треньора Савов поехме отговорността да сме му и настойници. Записахме го като ученик в СПТУ по електро-промишленост „Коста Ангелов“, сега „Захари Стоянов“, но Ицо не беше много по ученето. Той бе съсредоточен в това да се развива като футболист и да стане звезда. Още като дойде в тима, веднага видяхме, че става за големия футбол. Много му е помагал в училище и преподавателят по студена обработка на металите – Братан Братанов. Благодарение на неговото ходатайство Ицо изкара четворка на поправителния изпит по български език и литература, а го бяха скъсали иначе. Самият Братанов се пошегува, че с тази оценка Стоичков има най-високата диплома от всички играчи на ЦСКА.

Карагьозов разказа и друга любопитна случка от времето, когато носителят на „Златната топка“ на „Франс Футбол“ се е подвизавал в Харманли. Играхме дерби с Тунджа в Ямбол, Стоичков вкара гол и го подгониха да го бият и играчите, и публиката на домакините. Той обаче показал веднага спринтьорските си умения и със спринт заобиколил стадиона и се качил направо в автобуса на Хеброс. Когато попитах запъхтения нападател откъде мина, за да не го уловят ямболии, Ицо ми каза: „Ами, шефе, обиколих стадиона и покрай Марица веднага в рейса се скрих“. И географията не беше силната му страна, но за сметка на това момчето имаше вятър в краката и топовен шут, усмихва се Венко Карагьозов, който 16 години е председател на ФК Хеброс,

Стоичков беше много упорит, нахъсан и да стане голям футболист беше целта в живота му, категорични са и останалите му някогашни съотборници. Димитър Пенев го видя на един от многото ни мачове с Димитровград, тогава Пената е треньор на отбора от бригадирския град. За да се види със своя приятел от Димитровград беше дошъл и треньорът на юношите на клуба – Трендафил Данев. „С Кавалера на „Златната топка“ сме били съперници на терена, но в живота останахме верни приятели“, каза Данев.

Много го искаха и от Хасково, но след като го повикаха в младежкия национален отбор и вкара гол на Турция от 30 метра, Пенев, който тогава беше станал вече треньор на ЦСКА го взе там, казва капитанът на юношите на Хеброс по това време Неделин Петров – Нафтата. Баща му и майка му идваха с един „Москвич“ от Пловдив да го гледат на всеки домакински мач в Харманли. Сега като му посребря косата, Христо много заприлича на баща си Стоичко, добави Петров.

Самият Стоичков награди победителите и победените от първия детски турнир „Сава Савов“ и обеща да съдейства това състезание да стане традиционно. Той се чувстваше видимо доволен и щастлив с толкова приятели и фенове около себе си в Харманли. „От тук тръгнах към големия футбол и никога няма да забравя хората и приятелите, с които съм започнал. Треньорът ни Сава Савов ни беше като баща и настойник. Винаги идвам с радост в Харманли, защото тук имам много истински приятели. Вярвам, че Савата ни гледа някъде от горе в момента и е доволен, че е възпитал такива личности, с които да се гордее“, каза Стоичков на официалната церемония по награждаването на футболния турнир, проведен на стадион „Хеброс“./

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *