Само в 7DniFutbol.bg

Най-добрият сърбин, когото познавам!

18

Един пич днес става на 50 години! Повече от 25 сме приятели. Повече от 25 съм и в тази професия, която ни събра.

Ще ви запозная със Саша Вукоевич, първият сръбски футболист, дошъл да играе в България! Ама такъв, какъвто не го знаете.

Днес сърбите в елита са ежедневие, дето се вика не е ли минал сърбин през отбора ти, лиценз няма да получиш. Не си ли изпрал 100 000 лева с трансфер зад Калотина, що за футболен началник си? Не си ли хванал сърбин за уреден мач, що за аферист си?

Сашата обаче не е от всичката тази футболна измет. И има топките през годините, в които бе в България, да направи неща, каквито днес никой не смее. Защото душиците във футбола ни са като него – дребни.

Като дойде на “Лаута” в най-силните години на оръжейния бос Николай Гигов, направи нещо велико – вкара изравнителният гол от който започна големият “черно-бял” обрат на стадион “Христо Ботев”. Феновете полудяха по него. Гигов – също. Предложи веднага да му внесе документите за български паспорт. В онези времена, когато Югославия вече беше под ембарго, за подобно предложение мечтаеха Миятович в Испания, Савичевич в Италия…Европейският паспорт те спасяваше от всички онези неприятности, които ти носеше югославския.

И този тъп националист Вукоевич отказа. Не можеше да проумее, че ще прибере в селото си Рибник и ще каже, че вече е станал наполовина…българин. Отказа паспорт и когато вече беше наистина такъв – взе си страхотна жена от Пловдив. Отказа и бонуса от Гигов – 10 000 марки. Трябваше му квота за нов чужденец на оръжейника. И Саша пак – не та не. Вие представяте ли си днес сърбин да откаже 100 000 евро за наш паспорт!? Някои като Пажин дори са забравили, че са имали сръбски такива.

Малко е тъжно един сърбин да те научи как се брани родина…Неслучайно преди няколко години, когато синът му сам отиде да отбива военна служба като снайперист в секретно поделение, нищо не каза, освен: “Щом е за Сърбия…”.

Днес във футбола ни е пълно с пикльовци, които живеят от години на резервната скамейка. Сковали са си барачка там, клубът им плаща отоплението, осветлението, а те са готови до пенсия да получават пари като необходим човек за попълване на групата.

Саша бе друга бира. Пенлива!

През есента на 1994-а година поведе листата на глмайсторите след 6-ия кръг, Локо (Сф) пък бе сензационния водач в класирането. Вукоевич бе хита на отбора-хит. И изведнъж се закотви на пейката. Оказа се, че на поста му трябва да играят други хора, които като им издействат парите от Гигов, заделят процент на директора. Сашата отиде при този иначе голям бивш футболист и му каза: “Аз взимам пари, за да играя. Ти взимаш пари, за да управляваш. Аз не искам от твоите пари, ти не искай от моите”. И хлопна вратата. Онзи пък завинаги му захлопна вратата за титулярните 11.

Но дори Николай Гигов не знаеше какво следва. Една вечер Сашата ми звъни вкъщи (даже мобифони нямаше) и ми каза, че иска да разкрие истината. Препоръчах му да си мълчи, ще дойде зимата, ще се види с Гигов, ще се изяснят. Сърбинът обаче пък – не та не. И “Меридиан Мач” излезе на първа страница със заглавие: “Саша Вукоевич дава на своя директор всички забавено траншове, за да не му прави проблеми да играе”! Кажете ми днес това има ли дупе да направи някой във футбола ни!?

Помня и друго, от което ме е срам. Нищо, че бях само човека, който му даде телефона. През 1999 година Локомотив на практика вече беше изпаднал. Но имаше домакински мач с Шумен, който пък се бореше за оцеляване. И тогава един колега, който впоследствие разбрах, че с Тодор Праматаров уреждали пробив в Локомотив, ми поиска телефона на Саша. Трябвал му за интервю. И сърбинът пак звъни след два часа: “Ти луд ли си, бре. Как ще продавам мача? Аз жена от Пловдив имам, утре пак ще се върна там, може и да живеем, дори. Как ще ги гледам хората? Кажи им онези да си…и изреди нещо за лелината”. Което не попречи да пробият други негови трима съотборници за мача. Все българи. Даже двама от тях по-късно пак ядоха бял хляб на “Лаута”…

Та такива ми ти работи, 50-годишен сърбин. Сега се сетих за тях и е остана време да напиши, че като юноша си бил толкова добър, че съотборниците ти те кръстили “Професора”. Нито за медалите ти от българското първенство. Даже няма време и за трансфера на Илиян Стоянов в Япония, където скоро български крак няма да стъпи.

Бързам за погача на сина ми. Сигурно и ти си доволен, че съм вече яко семеен, защото откакто се помним все бучиш: “Ожени се бе, направи деца, живей нормално, стига се вкарвал в екшъни. Ще видиш, че от това по-хубаво няма”.

Наистина няма, сърбин!

Наздраве, и да си ми жив и здрав!

ПП: Еййй, забравих за оня мач Велбъжд – Литекс. Тогава ни чакаше на входа на стадиона Емил Наков. Разцелува се с теб уста в уста, а като му каза, че работим заедно, се нахвърли и на мен, без да знае кой съм. После почна да ни обяснява, че чака онова мекере “Владо Зарков да има наглостта да дойде, за да му потроши коклаите”. И ни настани на ложата, точно под Жоро Илиев. Кажи поне сега честно, напълни ли гащите, когато охраната му си изпусна пистолета баш пред нас?