Само в 7DniFutbol.bg

Обертан със силни думи за възроденият Левски! Звездата на „сините“ каза докога ще играе на „Герена“ и с какво Роси е специален

7 Dni Futbol10.09.201711500
обертан

Звездното попълнение на Левски Габриел Обертан даде интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Преди 10 години той се смяташе за един от най-големите таланти на световния футбол. И неслучайно хвана окото на великия сър Алекс Фъргюсън и премина в Манчестър Юнайтед. Но не винаги мечтите се сбъдват в … Театъра на мечтите. След Юнайтед кариерата на Обертан продължи в Нюкасъл, Анжи и Уигън, за да акостира това лято в Левски. На „Герена“ той ще се опита да даде нов импулс на своята кариера, защото е само на 28 години.

– Добре дошъл в нашата държава, Габриел! Вече сте около месец тук. Какво мислите за София и България?

– Досега всичко е много хубаво. Приятелката ми много харесва София. Времето също ни допада. Впечатлени сме колко приятелски са настроени българите. Още по-лесно е, защото повечето хора говорят добре английски. Всичко това ми помага много за адаптацията.

– Чувствате ли се вече като истинска част от новия ви клуб Левски?

– Да, всеки ден се сприятелявам все повече с моите съотборници. Искам да се опозная и с останалия персонал в клуба. Всичко върви страхотно и дано така продължава.

– Говорите перфектен английски. Ще научите ли и български?

– Искам. Все още се оглеждам за добър учител. Футболният език по света е един. Но аз искам да знам езика на мястото, където играя. Разбира се, това ще бъде на базисна основа. Но определено ще ми помогне в комуникациите.

– За един месец в България със сигурност сте се запознал с нашия футбол. Какво мислите за него?

– Признавам си, че успяхте да ме изненадате. Не съм очаквал българският футбол да е чак толкова здрав физически. Може би е заради факта, че играя в Левски. Знам, че всички искат да се доказват най-вече срещу нас и излизат на страхотна битка. Футболът тук не е чак толкова агресивен, колкото в Англия или Франция, но определено се играе на доста високи обороти.

– Ясно е, че знаете – Левски е един от двата големи клуба на България, но отдавна не може да стане шампион. Феновете очакват вие да помогнете това най-накрая да се случи.

– Нека не забравяме, че на терена са 11 футболисти. А първенството се печели от цялата група играчи на тима. Аз наистина много искам да помогна Левски да стане шампион. Президентът доведе няколко много силни футболисти това лято като Жорди Гомес и Белмонт. Мисля, че имаме достатъчно силен отбор, за да спечелим титлата. Но все още е рано да говорим на тази тема  – пътят е доста дълъг. Но да, това е крайната ни цел.

– Вече сте гледал поне няколко мача по телевизията. Какво мислите за конкуренцията на Левски?

– Определено по българските телевизии върви много футбол. Непрекъснато може да се гледа някой мач, не само български. Моето впечатление е, че в Лигата двубоите са много оспорвани. Досега гледах срещи на ЦСКА, на Лудогорец. Като ниво те са над останалите ни конкуренти. Но това не означава, че на някой от тези три отбора ще е лесно срещу останалите.

– Какво бяхте чули за българския футбол, преди да подпишете с Левски? 

– Трябва да съм честен – почти нищо. Знаех за ЦСКА, за Левски и за Лудогорец, защото се бяха класирали за групите в Шампионската лига. Веднъж дори ги гледах срещу Реал (Мадрид). За останалите отбори от първенството не знам нищо. Сега обаче се уча в движение.

– По време на кариерата ви сте работил с известни треньори. Какво мислите за Делио Роси?

– От досегашната ни работа мога да кажа само, че е много добър специалист. Вижда се, че работата му е доста ефикасна. Никога досега не съм имал италиански наставник. Тяхната репутация е, че залагат много на тактиката. За последните седмици свършихме много неща в Левски. Ако успеем да ги приложим на терена, безсъмнено ще имаме и добри резултати. Мисля, че работата на Роси е наистина добра.

– Съзнаваме българската реалност и че нямаме добри стадиони. Какво мислите за базата на българския футбол – стадиони, тренировъчни бази?

– Ясно е, че всичко това е различно в сравнение със Западна Европа. Но аз не се опитвам да се оглеждам. В края на краищата всички в България играем на едни и същи стадиони, условията са еднакви. Никога не съм разглеждал как изглежда дадена арена. Просто излизам на терена и се опитвам да направя така, че да спечелим мача. И тук нищо в поведението ми не се е променило. Знам, че много от феновете на Левски са обикаляли доста по света. Но пък и те  мислят като мен. А по принцип сте прави – вярно е, че стадионите ви не са като на Запад.

– Значи не сте получил културен шок?

– Не, няма такова нещо. Играх и в Русия. Там изкарах шест месеца и повечето стадиони не са много по-хубави от тези в България.

– В отминалия кръг на световните квалификации Франция не успя да победи Люксембург. Гледахте ли мача? Как е възможно това?

– Следих двубоя, разбира се. Няколко дни преди това победихме Холандия с 4:0. Всички са очаквали да разгромим Люксембург.  Но погледнете статистиката – Франция е владяла 75 процента топката. Люксембург само се е защитавал. Трудно е да се играе срещу такъв съперник.

– Знаете ли срещу кой отбор е следващият мач на Франция?

– Да, разбира се, че знам. И се надявам да спечелим. На нас задължително ни трябва добър резултат, отколкото на вас.

– Вие сте бил само на 5 години, когато България победи Франция на „Парк де Пренс“. Имате ли някакви спомени от този паметен за нас мач?

– Спомени нямам. Но знам историята. Давид Жинола губи топката и по този начин помогна на България да вкара победен гол. Не сме се класирали. Но наистина – бил съм прекалено малък тогава. Гледал съм снимки, всеки говореше за Жинола и за някакъв фаул. Надявам се, че сега ще вземем реванш за този ден.

– Мислите ли, че България отново може да спре Франция за класиране на световно първенство?

– Не вярвам. Ние имаме великолепни футболисти. Вярно, че са още млади. Но такъв талант като Килиън Мбапе, Пол Погба и всички останали няма никой друг тим по света. Да ни спрете не вярвам. Най-много можете да ни забавите.

– Как виждате крайното класиране в нашата група на световните квалификации?

– Франция ще завърши на първо място. Само това ме интересува всъщност. Мисля, че Швеция ще е втора. Останалите… Не знам и не ме интересува.

– Имате много мачове в младежките формации на националните отбори на Франция. Но никога не сте играл за първия отбор. Мислите ли, че Левски може да ви помогне да направите дебют за „петлите“?

– Може би. Левски не е толкова голям, колкото отборите във Франция. Но кой знае? В момента не мисля за подобни неща. Моето бъдеще е Левски. Искам да играя добре. Последните два сезона бяха тежки за мен заради многото контузии. Моята цел е да се наслаждавам на футбола. А ако дойде повиквателна – супер! Но в момента съм фокусиран само върху Левски.

– Кажете ни повече за старта на вашата кариера в Бордо, това е един от най-популярните френски отбори.

– Да, там реално започна всичко. Стартира истинската ми професионална кариера. Като дете първо бях в моя роден тим. Аз съм от Париж и играх в едно малко отборче, което е до столицата. Когато навърших 13 години, отидох в академията на Пари Сен Жермен. Там изкарах две години. Когато станах на 16, подписах договор с Бордо. Това е истинското начало на моята кариера.

– Вярно ли е, че сте работил в магазините „Икеа“?

– Не, не, баща ми работеше. Аз никога не съм бил там.

– Какво е чувството да преминеш в Манчестър Юнайтед? Да чуеш, че такъв клуб те иска?

– Една изпълнена мечта. Всеки млад футболист иска да играе в отбор от такъв ранг. Моята мечта се сбъдна. Но това е все едно да рестартираш кариерата си. Трябва да се адаптираш към цялото това напрежение. Манчестър Юнайтед е един от най-големите отбори, в които можеш да отидеш.

– Как разбрахте за интереса от Юнайтед?

– Знам, че ме следяха от времената, когато бях на 14-15 години. Гледали са ме в мачове на децата на Пари Сен Жермен и младежите на Бордо. Майка ми обаче имаше условие – първо да завърша училище. Затова и не можех да мисля за трансфер. Времето дойде, когато бях на 19 години.

– Помните ли първия си разговор със сър Алекс Фъргюсън?

– Да. Говорихме, когато подписвах договора. А точно по това време бях контузен. Дори се страхувах, че може да се откажат от мен. Точно тогава ме преследваха доста травми. Мислех, че сър Алекс може вече да не ме иска. Но той ми каза да не се притеснявам. И ме окуражи, че ще се излекувам и скоро ще бъда напълно готов. Бях изключително горд, че ставам част от Манчестър Юнайтед.

– Какъв човек е сър Алекс?

– Много хора може би имат грешно впечатление. Сър Алекс е като баща за футболистите си. Държи на близките отношения, непрекъснато говори с някого персонално. Не е този, който си мислите, когато го гледате по телевизията – твърде стриктен и студен. Много е приятелски настроен към футболистите и е сбъдната мечта да си при него.

– Помните ли първия ден в съблекалнята на „Олд Трафорд“? С кого разговаряхте първо?

– Мисля, че беше с младите в тима. Като Дани Уелбек и Крис Смолинг. А Патрис Евра веднага дойде да се запознаем, защото все пак е французин. Той най-вече ми помогна да се адаптирам в „Юнайтед“.

– Какви бяха отношенията ви с Димитър Бербатов?

– Той е много тихо момче. Говореше почти само с Неманя Видич. Не е от разговорливите. Не е като на терена, където прави страхотни неща. Когато не играем, обича да е сам със себе си.

– Харесвахте ли го като нападател?

– О, разбира се. Берба е един от най-добрите, с които съм играл. Както и Скоулс, и Гигс.

– Познавате ли други български футболисти?

– Окей, разбира се – Стоичков. Нищо, че той вече е по-възрастен. Най-много познавам Димитър и сегашните ми съотборници в Левски.

– Може би забравяте Стилиян Петров?

– Да, да, Петров беше изключителен в Астън Вила.

– Когато подписахте с Манчестър Юнайтед, вероятно сър Алекс ви е виждал като заместник на Кристиано Роналдо, който същото лято отиде в Реал (Мадрид). Защо не успяхте да направите трайна кариера на „Олд Трафорд“?

– О, да сменя Кристиано е прекалено силно сравнение. Никога не съм отивал в отбор, за да сменям някого. Искам да съм си аз. Както казах, аз подписах контузен с Юнайтед. По това време Нани също се представяше много силно, така беше и с Антонио Валенсия. Разберете – Манчестър Юнайтед е труден клуб, в който лесно не се пробива. Вътрешната конкуренция е огромна. Изкарах две страхотни години, но накрая трябваше да си тръгна. Исках на всяка цена да играя.

– Следващата ви спирка бе Нюкасъл, един също изключително популярен английски клуб.

– Да, велик клуб – сега и в исторически план. Един от най-популярните в Англия. Много беше хубаво в Нюкасъл. Там изкарах пет години и имах възможност да играя. За съжаление в един момент пак получих серия контузии, които забавиха развитието ми. Но във футбола има „горе и долу“, наясно сте. И след като си вътре в играта, трябва да го приемеш.

– Как решихте да отидете в Анжи (Махачкала)?

– Договорът ми с Нюкасъл изтичаше. Първоначално целта ми беше да се върна във френския футбол. Но Анжи беше много настоятелен за моя подпис. Дадоха ми да разбера, че съм важен за тях. И смятам, че наистина беше така. Не съм сбъркал.

– Какво се случи с проекта Анжи? Там бяха световни звезди като Роберто Карлуш и Самуел Ето’о, но успехи нямаше.

– Да, те купиха големи играчи. Но факт е, че не успяха да направят големи резултати. Това не става за една година. Подобен проект се нуждае поне от 3-4 сезона, за да проработи. Дори и повече. За такава цел трябва да не сменяш треньора, да държиш футболистите. А не всяко лято да привличаш нови и да освобождаваш старите играчи.

– Казват, че било доста опасно да се живее в Махачкала?

– Не, не беше опасно. Никога не съм се чувствал уплашен или застрашен.

– Какъв опит ви даде руският футбол?

– Доста различна лига е. Повечето отбори залагат основно на защитата. За нападателите е много трудно да преборят такъв тип съперници. Освен това е трудно с метеорологичните условия, трябва наистина голямо усилие да се адаптираш към времето в тази страна. Пак ще се повторя, че футболът си е… футбол навсякъде. Но за да успееш, трябва да свикнеш и с околните неща.

– Виждате ли някои общи неща между живота и футбола в България и Русия?

– Всъщност – не. Много различни първенства са. В България се залага повече на техниката. Общото нещо е наблягането на физическия аспект.

– След Махачкала се върнахте за шест месеца в Англия с екипа на Уигън. Защо не останахте по-дълго?

– Такъв беше планът. Подписах с Уигън, защото се познавах с треньора. Исках да помогна на отбора да остане в Чемпиъншип. Не стана. А аз не желаех да остана повече и да играя в третото ниво на английския футбол. Трябваше да напусна и да опитам нещо различно.

– Не искахте ли да продължите в Англия? Тя е като ваша втора родина.

– Ако можеше, щях да остана. Но това не беше фикс идея за мен. Като всеки уважаващ се футболист исках на всяка цена да играя. Не е важно в коя държава си, а да си вършиш работата. Вярно е, че изкарах в Англия твърде много години, но не съжалявам, че вече не съм там.

– Колко дълго се виждате в Левски?

– Не знам. Нека започнем с две години, колкото ми е договорът.

– Нека завършим с още един въпрос за френския футбол. Какво успяхте да направите, за да създадете най-големите таланти като Мбапе, Дембеле и Погба? Кой откри тези момчета?

– Откри ги системата ни, която гради таланти. Погба обаче отиде много млад в Манчестър Юнайтед за първия си престой в клуба. Ние във Франция имаме много добри треньори за юноши. Френската футболна академия е световно известна от години. Не забравяйте, че наш продукт са звезди като Тиери Анри и Никола Анелка. Ние не спираме да произвеждаме футболисти.

– Мислите ли, че Пари Сен Жермен е достатъчно силен да спечелиШампионската лига?

– Да, мисля, че е. Няма да стане за една година. Клубът се опитва да купува световни звезди и един ден триумфът ще се случи. Но първо мегазвездите трябва да се адаптират и към живота, и към съблекалнята, и един към друг. Надявам се, че ще успеят. В ПСЖ е концентриран много талант, много блясък. И ако успеят във времето да станат и едно цяло, ще стане.

– Тази година Манчестър Юнайтед се завръща в Шампионската лига. До къде ще стигне?

– Има добри шансове дори да я спечели. Клубът направи много качествени покупки през лятото като Лукаку например. А Пол Погба вече възвръща истинското световно ниво. Шансовете им наистина са добри.

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *