Само в 7DniFutbol.bg

Унизително изгонен от Левски: Никога не бих се върнал там! Съжалявам, че не подписах с ЦСКА

7 Dni Futbol11.07.201700
IVP_8559

Бившият голмайстор на Берое и Левски Венцислав Христов се надява в близко бъдеще да стане ясно къде ще заиграе. За последно 28-годишният нападател бе футболист на изпадналия от елита Нефтохимик. Той се озова в Бургас, след като бе отписан от “сините”. “Шейховете” обаче му дължат три заплати, като Христов разказа, че бившите му съотборници са получили парите си за април, а само на него не е било платено.

Записалият 8 мача за националния отбор нападател даде интервю за БЛИЦ СПОРТ, в което основно говори за Левски, откъдето бе освободен с идването на Люпко Петрович през септември 2016 година:

– Венци, как си? Откриваме те на комплекса “Царско село”, тук ли тренираш?
– Да, поддържам форма с втородивизионния  Царско село и индивидуално във фитнеса.

– Ботев (Пловдив) проявява сериозен интерес към теб, ще приемеш ли офертата им?
– От България нищо конкретно не е достигало до мен. По-конкретните неща са от клубове зад граница. Приоритет ми е да изляза отново в чужбина, но не на всяка цена.

– Защо всеки се стреми да излезе в чужбина?
– От една страна заради по-доброто заплащане, а от друга – нека погледнем българските отбори от какви футболисти правят селекция.

– Защо не успя да се задържиш по-дълго в Левски?
– Не знам защо така се получи. Обърнете се към ръководителите. Аз нямах проблеми да си тръгна, когато ми казаха, че не ме желаят. Не съм стоял насила в Левски.

– Кой ти съобщи, че трябва да си тръгнеш, тъй като си нежелан повече?
– Станислав Ангелов.

– При Стойчо Стоев играеше редовно. С идването на Люпко Петрович ли се объркаха нещата за теб?
– Нямам идея, не се връщам назад. Продължавам напред. Левски е затворена страница. Аз съм доволен от всеки един мач, в който съм играл. За 15 мача през пролетта на 2015/2016 вкарах 8 гола.

– Има ли горчилка заради случилото се?
– Не. Но сега не бих отишъл да играя отново в Левски. В България съм се чувствал най-добре в Берое. Стара Загора е футболен град, чудесна атмосфера, прекрасна база.

– Там като че ли напрежението не е толкова голямо, както в столичните грандове Левски и ЦСКА?
– Напрежението влияе на хора, които се съмняват в личните си качества. Аз не съм от тях. И в Стара Загора има напрежение. Футболен град е, феновете са взискателни, искат да виждат красива игра. Да, не искат всяка година да са шампиони, но държат отбора да играе привлекателен футбол и колкото се може повече да побеждава. Koгато не се получи това, не си стоят кротки и мирно.  В Левски се правят трагедии от най-малкото, дори от равенство в някой мач. Донякъде ненужно се нагнетява обстановката. Аз ако бях играл в реванша със Сутиеска в Черна гора, сигурно феновете щяха да ме изгонят с камъни.

– Толкова слаб Левски ли видя в реванша?
– Не ми се коментира…

– Има ли шанс срещу Хайдук? Играл си в Риека и познаваш съперника на Левски.
– Хърватските отбори играят открито, не се затварят. Не предприемат тактиката да изчакат съперника да сбърка повече от нас. Излизат и играят добър футбол. Поне такива са впечатленията ми, докато играх в Хърватия. Излизат да се надиграват. Имат прилични изпълнители, но не мога да кажа, че са по-добри изпълнители от нас. Научени играчи са. Хайдук има една от най-добрите публики на Балканите, темпераментни фенове.

– Играл си срещу Хайдук, много трудно ли ще бъде на Левски в гостуването в Сплит?
– Доколкото на един футболист му е неприятно да играе пред пълни трибуни, може да му е трудно гостуването.

– При теб имало ли е момент, в който да се стъписаш при излизане пред пълни трибуни? Срещу ЦСКА, например?
– За съжаление не взех участие във вечното дерби, нямах този шанс с екипа на Левски.

– Можеше да носиш екипа на ЦСКА. Не е тайна, че беше желан и от “армейците”. Имаше ли момент, в който да избираш – ЦСКА или Левски?
– Нямаше такъв момент. Двата гранда ме искаха в различни периоди. Но имаше момент, когато избирах между ЦСКА и Лудогорец. Имаше вариант да бъде на “Армията”. Предпочетох да играя в ЦСКА, но не се случиха нещата. Ръководствата не се разбраха, за което съжалявам. Предпочитах да играя в ЦСКА, отколкото в Металург (Донецк). По-късно пак избрах ЦСКА пред Риека, но все не се случваха нещата така, както искам.

– Преди няколко дни беше на Панчарево и гледа ЦСКА – Етър. Веднага тръгна слух, че се предлагаш на “армейците”, така ли е?
– Гледах и Берое с израелците в Бояна, бях и на Царско село – Локомотив (Пловдив). Значи се предлагам и на Берое, и на Локомотив (Пловдив). Няма вариант за ЦСКА. Просто ходя да гледам мачове.

– Сега по-слаб ли е Берое от времето, когато ти играеше там?
– Времето и резултатите ще покажат. Онзи отбор, който спечелихме Купата и Суперкупата, още в началото като се събрахме при Хубчев, се усещаше, че сме отбор от победители. Бяхме като семейство. Всички бяхме приятели. Основното нещо беше, че се уважавахме на терена. Почти по цял ден заедно. Но и в Нефтохимик момчетата бяха по цял ден заедно, но изпаднаха.

– Защо?
– Защото не се уважаваха на терена. Като приятели извън него всички се разбираха, а на терена нямаше уважение. Хората, които трябва да поемат отговорност, да излязат, а не само да се оправдават. Аз смятам, че не получих достатъчно шанс в Нефтохимик.

– Изчисти ли взаимоотношенията си с Нефтохимик?
– Не, ще си търся парите. За април на всички преведоха заплати, но само на мен не. Изненадах се. Да не говорим за май и юни, все още нищо не съм получил.

– Отписал ли си парите или ще ги търсиш?
– Редно е да си ги търся, има си договор, който трябва да се спазва. Не смятам, че аз съм виновен за контузиите, които ме сполетяха последните осем месеца, откакто съм в Бургас. Когато ме поканиха да играя при тях и да помогна на отбора, нямаше пазарене. Аз никога не се пазаря за личните си условия. Досега, където съм бил, винаги работодателят ми казват колко заслужавам и колко може да ми плаща. Ако искам, отивам, ако не – не отивам. При мен пазарлъци няма.

– Направи ли опит да се свържеш с някого от ръководството на Нефтохимик?
– Преди около месец и половина ми казаха, че всичко ще ми бъде платено и трябва да приключим взаимоотношенията. Тиражираше се, че договорът ми е прекратен по взаимно съгласие, а това не беше така. Имаше устна договорка между мен и ръководството – ако ми изплатят заплатите за април и май, да го прекратим в началото на юни. Но те така и не ми платиха.

–  Съжаваляваш ли, че преди време не си заиграл в Лудогорец, при положение, че там са най-скъпоплатените футболисти?
– Не, и 100 пъти да имам шанс да избирам между Лудогорец и ЦСКА, бих предпочел ЦСКА. Не само заради феновете. ЦСКА е по-големият клуб, има традиции.

– Не се ли опасяваш, че феновете на Левски сега ще се нахвърлят срещу теб?
– Не. Защо феновете на Левски да ми се разсърдят? Затова, че казвам, че ЦСКА е по-голям клуб от Лудогорец ли? За да има силно първенство и интересни мачове, трябва да има силни Левски и ЦСКА. Не знам феновете на Милан и Интер да не се уважават, например. Да, има съревнование, но във футбола сме виждали всякакви трансфери.

– Кои са най-паметните ти мигове във футбола, най-ценните голове и победи?
– Голът срещу Азербайджан за националния отбор. Това ми беше дебютът в официален мач за родината. Също така дебютът ми в стартовите единадесет срещу Чехия през 2013 г., когато Любослав Пенев ме повика за първи път в националния. Тогава изпитах удоволствието да играя пред пълен “Васил Левски”, това е най-добрата публика. Жалко, че загубихме. Мечтая това да се повтори – отново да играя пред пълни трибуни в мач на националния отбор.

– Имаме ли все още шанс за класиране на Световното или загубата от Беларус ни прекърши?
– Ако си вярваме, имаме шанс. Ако не си вярваме – нямаме шансове. Една загуба от Беларус не може да ни е прекършила повече от загубите от Франция и Швеция преди това. Когато има настроение в отбора и си вярваме, играем силно срещу силните.

– Има ли неща, за които съжаляваш?
– Със сигурност съм правил грешки, щом и в момента се стига до тази ситуация. Но не съжалявам за нищо.

– Левски и ЦСКА имат ли шанс срещу Лудогорец през новия сезон?
– Имат. ЦСКА е по-силният отбор в момента. И Черно море има своите шансове, направиха добра селекция.

– Георги Иванов – Гонзо търсил ли те е?
– Не, няма вариант за Черно море. Вече казах – последния месец никой български клуб не ме е търсил.

– Коментарът ти за селекцията, която се прави в Левски това лято?
– Не виждам нищо по-различно от последните години. Всеки трансферен прозорец Левски взима по 7-8 футболисти.

– Чувстваш ли се отхвърлен за сметка на някой чужденец?
– Не, няма такова нещо. Стремя се да играя в отбори, които имат високи цели, конкуренцията не ме плаши.

– Но пък на Бабатунде Адениджи се дава повече шанс, отколкото на теб, например. 
– Така е, но щом продължава да играе, значи оправдава доверието. Нямам друго логично обяснение.

– Рядко обаче бележи голове. 
– Това са проблеми на Левски, на ръководството. Как ще се борят за титлата, това си е техен проблем. Аз не критикувам никого. Всеки си гледа собствената паничка. Дали вкарва, дали не вкарва, момчето си е заслужило и си играе.

– След последното вечно дерби недоволни фенове на Левски скочиха на играчите и им съблякоха фланелките. Коментарът ти за тази случка?
– Така са преценили, сметнали са го за правилно. Всеки си носи кръста.

– Имал ли си подобни пробеми – след загуба да те нападат?
– Да, но аз не мога да обръщам внинание на всеки един човек, който не е доволен от играта ми. Имам треньор, той ми казва какво да правя на терена и аз се стремя да изпълнявам.

– Как започна с футбола и кой беше първият ти треньор?
– Бях много малък, когато се записах в школата на Локомотив (София). Започнах при по-големите, тогава още нямаше сформиран отбор от моя набор – 1988 г. Коце Табаков ми беше първият треньор. След това при Ивайло Георгиев до 15-годишен. След това ми беше Стойчо Стоев. До 18-годишен бях в Локомотив.

– Следиш ли какво се случва в родния ти клуб?
– Интересувам се. Не знам защо така се получи последните години. Локомотив е клуб с традиции, мястото му е в елита.

– Би ли се върнал отново в “Надежда”?
– Защо не. Някой ден може да се върна.

– Кой е идолът ти? Може би някой от героите от САЩ`94?
– Стоичков, Пенев, Костадинов, Лечков – все футболисти, на които като малък съм се възхищавал.

– И може би си им подражавал?
– Аз съм на принципа, че не трябва да подражаваш на някого, а да търсиш себе си. Съмнявам се примерно Стоиков и Пенев да са подражавали на някого. И заради това са били големи футболисти.

– Кога ще се повтори незабравимото американско лято?
– Когато имаме силни Левски и ЦСКА, със силно българско присъствие в тях. Силни Ботев, Берое и Локомотив (Пловдив)… и когато в българските клубове играят повече наши момчета, с които е работено правилно. Да им се дава шанс и да им се вярва. Ако започне да ходи повече публика на мачовете, това неминуемо ще вдигне нивото на футбола в България. Процесът е взаимствен. Ние обаче имаме навика да казваме “защо да ходя на този мач, гледай ги как играят?”. Като бях в Берое за първи път попаднах на отбор с публика. В Стара Загора идваха по 4-5 хиляди на стадиона, атмосферата беше съвсем различна. И когато си уморен, вече след 70-80-та минута на мача, примерно играеш един на един срещу съперник, преодолееш го, и тогава феновете те вдигат още повече. Колкото и да си изморен, това ти дава сила да бягаш още и още. Адреналинът се покачва. Възгласите и подкрепата от трибуните те вдига просто. А като играеш пред празни трибуни, не се получават нещата.

– Кой е любимият ти отбор?
– Милан.

– Защо симпатизираш точно на “росонерите”?
– Много ми харесваха Шевченко, Кака, Ривалдо и Руи Коща. Иначе още не съм ходил на “Сан Сиро”. Надявам се това да се случи и да гледам на живо мач на Милан.

– Преди дни се включи в мач на малки вратички, приемайки поканата на Кирил Евтимов. Често ли играеш с приятели? 
– С удоволствие приех поканата му. Той често организира мачлета с благотворителна цел. Когато мога, се включвам в подобни каузи. Сега е удачен момент, тъй като нямам отбор. Играе ми се футбол, но не обичам толкова да гледам по телевизията. Искам да съм замесен в играта.

– Семейният живот промени ли те? 
– Чудесен е семейният живот. Променил ме е дотолкова, че вече мисля за второ дете. Синът ми Ники днес навършва три годинки.

– Рита ли топката вече?
– Подритва я и то много добре. Аз няма да го карам на сила да става футболист. Единственото, което бих го накарал, е да тренира някакъв спорт. Защото спортът възпитава, калява и изгражда характер.

 


За нас

7DniFutbol.bg e част от 7 Dni Media Group, която е най-бързо налагащата се на пазара.
В нашето портфолио са още сайтовете 7DniVoleibol.bg, 7DniSki.bg, 7DniCSKA.bg, 7DniBansko.bg , 7DniSofia.bg, 7DniPlovdiv.bg, 7DniVarna.bg и 7DniBurgas.bg.

КОНТАКТИ