Личният подавач на Меси има какво да даде на Левски

7 Dni Futbol07.07.20173791
жорди гомез

Жорди Гомес е поредният нов в Левски. А поглеждайки визитката му, то от испанеца ще се очаква най-много на „Герена”.

Роден на 24 май 1985 година в семейство от работническата класа в Барселона, той от малък подкрепя тима. Неговият идол е Роналдо, за когото скандира най-много на мачовете на „Ноу Камп“. Присъединява се към блаугранас на 10-годишна възраст и получава футболното си образование в „Ла Масия“. Като дете играе едновременно за два набора, което значи по 3 часа футбол всяка неделя. По това време академията вади отлични играчи – Боян Къркич, Джовани дос Сантос, Жерар Пике… и, разбира се, Лео Меси, с когото стават големи приятели.

В тийнейджърските си години Жорди и Лионел прекарват голяма част от времето си заедно, стават доста близки. За това разказва след време Гомес, който е дебютирал за Барселона в контрола срещу Порто на 16 ноември 2003 година – ден, който ще остане в историята, защото великият аржентинец също тогава прави неофициалния си дебют за представителния тим на каталунците. „Лео игра с нас, той беше на 16, а аз на 18. След това той бързо скочи през младежките формации при мъжете, а историята му след това е позната на всички. Спомням си един мач за Купата на краля на младежко ниво, на полувремето резултатът бе 0:0. Тогава Меси реши да вкара някой и друг гол и се разписа 4 пъти след почивката. За него това не беше проблем, с лекота преодоляваше противниците, а аз му асистирах. И двамата дебютирахме за Барселона в един и същи двубой – контрола срещу Порто (0:2) през ноември 2013-а, а

на отсрещната скамейка бе Жозе Мауриньо

Всяка година се появява една и съща снимка с надпис колко години са минали от дебюта на Лео, а аз съм с него на нея. Ужасна снимка! Той беше много срамежлив, но толкова специален играч като него няма как да не е съсредоточен изцяло върху футбола. Споделяхме един и същ агент и играхме цял сезон заедно. Говорехме си много, бяхме добри приятели, но сега не сме се виждали от доста време“, спомня си Гомес.
Жорди усеща, че няма как да пробие в халфовата линия на каталунците, където личат имената на Шави и Иниеста… Все по-често в контролите е пробван като ляв защитник, което не е по вкуса му, и се мести в Еспаньол. В спаринг за този тим срещу Суонзи впечатлява мениджъра на уелсците Роберто Мартинес, който го привлича в тима, а в последствие се превръща и в негов ментор. Испанецът преминава под наем за един сезон в Суонзи, а една от първите му срещи е срещу големия враг Кардиф. „Нямах представа какво означава това съперничество за феновете, знаех само, че двата отбора не са играли от 9 години. Вкарах победното попадение и тълпата полудя. От момента, в който напуснах съблекалнята, привържениците започнаха да ме прегръщат, покланяха ми се, а един дори ми предложи жена си. Поне така си мисля, защото когато пристигнах, моят английски не беше чудесен. Бях добър в училище и мислех, че мога да го говоря, но това бе, докато не пристигнах в Уелс“, спомня си Гомес. В продължение на години, дори и след като напуска Суонзи, феновете на тима го поздравяват за този гол.

Жорди се радва на времето си при лебедите. След това Роберто Мартинес се мести във Висшата лига в Уигън и иска да вземе със себе си и Гомес. Суонзи пък няма достатъчно средства да го откупи от Еспаньол. 1,9 милиона не са проблем за Уигън, който си осигурява подписа му. Халфът прекарва 5 години в този клуб, играе срещу най-големите на Острова и признава, че е научил много от престоя си там. Укрепва и психически, защото му се налага да се справя с различни ситуации.

В началото Жорди често е критикуван от феновете, но Мартинес го защитава постоянно. „Критиките ме направиха по-добър и по-силен играч“, казва Гомес. И така до един мач срещу Рединг за първенство, когато става вторият испанец, който

бележи хеттрик във Висшата лига

след Фернандо Торес: „В крайна сметка всичко се успокои след този двубой, а през 2013-а спечелихме ФА къп. Не съм колекционер на фланелки или сувенири, но медалът от този турнир е внимателно съхраняван в Барселона. Това със сигурност е връхната точка на моята кариера“, признава Гомес.

През петия сезон с екипа на Латикс е избран за Играч на годината на клуба. Тогава живее в Манчестър и често ходи да гледа мачове на Сити, защото е добър приятел с Пабло Сабайета: „Играх няколко пъти срещу Сити, срещу Юнайтед, Челси, Арсенал и Ливърпул. Но е много трудно, когато отидеш на такива места с малък клуб като Уигън. Спомням си, че в няколкото ми изяви на „Олд Трафорд“ дори не вкарахме попадение. Но пък победихме Манчестър Сити във финала за ФА къп, спечелихме срещу Арсенал на „Емирейтс“. Помня този момент много добре, взехме 7 от последните си 10 двубоя във ВЛ и останахме през 2012-а. Но дори тогава повеждахме и след това се защитавахме 80 минути“.

Година по-късно Уигън взима ФА къп, но изпада. Гомес иска да се върне във ВЛ и подписва със Съндърланд, начело на който тогава е Густаво Пойет. Жорди играе в 29 от 38-те мача през сезона. Втората чу година при черните котки обаче е тежка и испанецът бързо разбира, че не влиза в плановете на мениджъра Сам Алардайс: „Бях ненужен, а това ми бе казано от асистент-мениджъра, не от Сам. Не го приех лично, такива неща се случват във футбола. Бях спокоен, още четири или пет момчета бяха в моята ситуация. Затова преминах в Блекбърн минути преди края на трансферния прозорец. Не знаех нищо за сделката, единственото, което бе сигурно, е, че Съндърланд иска да се отърве от мен. Веднъж ми се обадиха от офисите на клуба и ми казаха, че искат да ме пратят в Турция…

Разговорът продължи точно 5 секунди

нямаше как да стане“.

През лятото на 2016 Жорди разбира, че ще стане баща за първи път и се връща в Уигън, който току-що е спечелил промоция за Чемпиъншип. Щастлив е, защото навсякъде усеща уважението и любовта на феновете, както и на клуба. Нещата вървят добре и в личен план. Съпругата му Берта го дарява с дъщеря Оливия. В Латикс прекарва половин година, а в началото на 2017-а преминава във втородивизионния испански Райо Валекано, където записва 12 двубоя през пролетта.

Но какво може да донесе Жорди Гомес на Левски? Ако сте го гледали във Висшата лига, сигурно сте си казвали, че е „муден“. Защото рядко се втурва през глава, а винаги е спокоен и прави така, че играта да изглежда лесна в напечените моменти. От всяко негово докосване лъха увереност, а пасовете му са истинска наслада. Неслучайно в най-добрите години на Уигън бе архитект на атаките. В предишните си отбори той е бил на терена с двама халфове зад себе си – така ще е и в Левски. Той обича да получава топката на празни пространства. Но ако е маркиран плътно, веднага си отваря място след първото докосване. Именно то го прави ценен във всеки отбор, в който се е подвизавал. Битките в Англия пък са го калили и не се дава лесно в единоборствата, а ако се налага, не се свени и да прави фаулове – за това свидетелстват и многото жълти картони, които получава въпреки позицията си на терена. Към силните му оръжия се числят отработеният изстрел от разстояние и тези от статични положения. Затова и много от попаденията му са зрелищни – по-голямата част от тях са с удари извън наказателното поле.

Търсене на последно предизвикателство – това ще е Левски за Гомес.

„Тема спорт“

коментар

  • ФЕН НА ТЕЛЕШКО ВАРЕНО

    10.07.2017 at 7:41

    ЛИЧНИЯТ ПОДАВАЧ НА МЕСИ,Е ВИДИ КАКВО Е ЛИЧНИЯТ МУ ПАЛАЧ НЕДЯЛКОВ

    Reply

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *