Бербатов проговори за ЦСКА: Трябва да се потърси отговорност от хората, довели клуба до това състояние

7 Dni Futbol04.07.20174850
IVP_9773

Големият благотворителен мач на Димитър Бербатов мина с голям успех и много позитивни емоции за българите. За първия българин, голмайстор на английската Висша лига, е време за трансферни размисли. След едногодишна пауза го очаква ново футболно предизвикателство. Може би последно. А може би – не. Димитър Бербатов винаги може да ни изненада приятно. Както го прави на терена, както го прави и с разсъжденията си във всяко интервю. За плановете за бъдещето, за ЦСКА, за хипотетично завръщане в България, за подготовката за треньорска и управленска кариера Димитър Бербатов говори специално за „24 часа“.

Големият благотворителен мач в София мина. А сега накъде?
– У нас, при децата. (Смее се.) В момента съм в период на изчакване. Но всъщност се оказа, че съм в изчакване вече една година. Казвал съм ти много пъти, че е хубаво човек да бъде реалист – като му дойде времето да приключва с футбола, да може да го приеме. За мен все още не е дошло това време. Наближава, но все още не е дошло. С моя мениджър работим по някои проекти, предложения и контакти, да видим дали ще се отвори подходящ вариант. Трудно е вече за топ-отборите в големите първенства. Човек трябва да си го признае, аз съм вече на 36 години. Но ще видим. Има и други дестилации, ще преценим. Може пък да излезе нещо интересно. Скоро отборите в големите първенства започват подготовка. Всеки си прави трансферни планове, иска да вземе възможните най-добри футболисти. Ветераните като мен са оставени за краен вариант, за съжаление. Но любовта към футбола си остава. Не можеш лесно да го пуснеш да си отиде. Някой път поради тази причина се взимат решения, за които по-късно даденият човек може да съжалява, че ги е взел. Но ти липсва обстановката – да потренираш с момчетата, да си пак на лагер, да се усещаш в играта. Но както го има варианта да съжалиш за някое решение, така го има и обратния – да си кажеш: „Може би трябваше да поиграя още малко“. Защото впоследствие, като станеш на 40 години, вече няма как да играеш, колкото и да ти се иска.

Да приемем, че със сигурност ще играеш поне още една година…
– Трудна работа, защото не съм играл една година, ритъмът и ежедневието ми са много различни, но поне така планирам. Поддържам форма и съм в готовност.

Защо избра да поддържаш форма с „Берое“? Защо не тренираш с ЦСКА?
Защото познавам треньорите и хората ме поканиха да тренирам с тях. Бонус е, че познавам екипа, знам как работят. А и подготовката им беше на места, където аз също отидох, за да си почивам. Сега са в София и имам възможност пак да тренирам с тях. Но най-важното в случая е – защото ме поканиха да тренирам с тях. Никой друг български отбор не ме е търсил. Аз не мога да се само-поканя, може да разваля тренировъчния процес. Всеки треньор си има механика и начин на действие, не може някой просто да си реши и да се включва ей така в тренировката, това е липса на уважение и професионализъм. А и тренирам е голяма дума. Включвам се в някои от упражненията, в други – не. Като гледам да не преча в развитието на отбора и тренировъчния процес. Играх един мач, за да усетя как се чувствам в игрова обстановка, може и още един да изиграя и след това отивам на почивка. И се надявам тези неща да ме държат във форма, докато почивам. Имаше и друга история, от която се направиха какви ли не изводи – като се пуснаха информации, че съм отишъл да тренирам с другото ЦСКА-1948. Ами всъщност аз си тренирам постоянно. Тогава си тренирах на мястото, на което дойдоха и те. Аз тренирах от една седмица там, тичах си сам. И в края на седмицата дойдоха и те там. Когато вечер отивах да тренирам, на тях им бяха тренировките там. И ме поканиха да потренирам с тях. И там имат млади момчета, които могат да научат нещо от мен. С удоволствие бих споделял наученото през годините за млади български момчета. Тренирал съм и с „Банско“, и със „Славия“, когато треньор беше Петър Хубчев, тренирал съм си и с ЦСКА.

Болно ли ти е за случилото се с ЦСКА, за довеждането на отбора до фалит, за перипетиите, които трябва да изживяват феновете?
– Много ясно, че ме боли. Не мисля, че има цесекар, когото да не го боли. Но има едно нещо, което ми е много странно – как не се търси сметка на онези хора, които доведоха ЦСКА до това състояние и до фалит. Как можеш ти като фен на ЦСКА, като човек, който милее за ЦСКА и живее за ЦСКА, да не държиш сметка на тези хора по законов път? И дали може да им се държи сметка изобщо? Как се вършат изобщо тези машинации? И как е възможно да ги правиш с институция като ЦСКА. Никой друг не е виновен освен хората, които са ръководили ЦСКА. Който е бил начело и се е разпореждал за финансовите въпроси, той е отговорен. Защото всичко дойде от огромната задлъжнялост, трупана от ръководителите. Кой е отговорен за финансовата част? Хората, които са били начело на ЦСКА. На тези хора трябва да се потърси сметка. Това не трябва просто да мине и замине. Защото, ако за тези неща не се търси отговорност, те може да се повторят. И най-важното е да не се оставят хората да бъдат манипулирани и залъгвани с грешна информация.

Има цесекари, които виждат идеален вариант за завършване на кариерата ти на „Армията“. Но има ли изобщо шанс да завършиш кариерата си в България?
– Не е важно дали Бербатов ще играе в ЦСКА, или не. Важното е това, което казах по-горе, да не бъде допускано да се случи пак. Защото аз съм вече на 36. Аз не мога да играя всеки мач. Аз не мога да решавам всеки мач. Не мога да тренирам всеки ден. Аз няма да взема топката от моята врата и да отида сам до другата и да вкарам гол, въпреки че това си представят доста хора. В чисто игрова обстановка това няма да доведе до много плюсове. Плюс и най-добрият вариант ще е, ако хората, които управляват ЦСКА сега, не допуснат същите грешки, които са били допускани толкова много години назад. Ето това ще оправи и помогне на ЦСКА. А за най-крайните хора и тези, които обичат да манипулират другите, и тези, които не ме харесват, колкото и да им се обяснява и доказва с факти, никога няма да могат да го приемат. Знаеш ли кое също не е плюс? Говоря за моя случай. Ако тръгнеш от България и направиш голямо име в световния футбол, тогава свикваш на всички удобства, които световният футбол може да ти предложи – отбора, тренировките, треньора, начина на опериране в самия отбор, финансовата част, терените, базата, стадионите, самите мачове, възстановяването след мачовете, храненето, спането по хотелите, лагерите… И впоследствие, когато вървиш към края на кариерата си, дори да искаш да поиграеш малко в България за финал, като видиш начина, по който се оперира тук, и като всички изброени фактори не са както трябва, а ти вече си свикнал да са, тогава се оказва, че всеки от тези детайли ще води до редица малки проблеми. Които обаче, като се натрупат, става голям проблем. И това е в състояние да откаже човек – дори да има идея да поиграе в България, да го направи. Защото натрупване на такива проблеми би могло да развали удоволствието от играта, а на мен любовта към футбола ми е много важна. Сега някой ще каже – ама ти защо ще искаш изобщо да ти се плаща, за да дойдеш да играеш. Ами защото всяка марка си има цена. Ако аз се върна да играя тук, ще има бонуси за отбора и при правилно управление те ще оправдаят инвестицията – ще има отразяване в световните медии, възможност за привличане на нови спонсори, продажба на фланелки, посещение на мачовете от повече зрители. Логиката навсякъде е такава – когато работиш, трябва да бъдеш заплатен. Голямата ми болка е, че като излезеш от България, постигнеш световни успехи и решиш да се върнеш да поиграеш ей така за кеф и да понаучиш младите състезатели – трудно могат да ти се получат нещата. Единственият стимул, който би могъл да ме накара да помисля дали да не преглътна всичко, е именно шансът да предам наученото на младите. Аз вече дори не се виждам като нападател, не искам да вкарвам голове и да съм център на внимание – 17-18 години го играх този филм. Не ми е приоритет това. Аз си имам името, доказал съм се, където трябва. Единствената ми цел, която се препокрива дори с идеите на фондацията ми, е да помагам на младите футболисти. Да мога да им споделя наученото. Да им кажа: „Не ритай топката така, направи го по този начин. Не се движи така, отиди леко по-вдясно или по към центъра, защото така ще изпревариш съперника“. Това ми е приоритетът в момента, ако щеш – и като играещ треньор. И ако реша да предам знанията си на млади момчета, лесно мога да го направя.

Канил ли те е някой български отбор освен „Берое“?
– Не. Както казах – в този случай бонус е, че познавам треньорския щаб и начина на работа. Но ми казаха: „Заповядай, готви се с нас“. Никой друг не ме е търсил и поканил. А една година стоя без отбор. И никой не е звъннал да каже: „Господин Бербатов, добре сте дошъл при нас. Заповядайте, тренирайте. Заповядайте, имаме интерес да ви вземем да поиграете при нас“. Понеже ме пита за ЦСКА, ти казвам конкретно и за ЦСКА: „Никой не ме е потърсил“. Аз наистина не мога да си позволя да се самопоканя. Някой може да каже – но ти нямаш нужда от покана. Не, не се прави така, това е балкански манталитет на мислене и не е правилен начин на работа. Но в България като цяло концепцията не е както трябва. Като се тръгне от треньорите. Какво е това разбиране, че за да си треньор на някой отбор в България, трябва задължително да си играл в него? И това ще те направи добър треньор за този отбор. Пълни глупости. Трябвало да си минал оттам, да си закърмен с тази кръв, за да си добър треньор. Глупости на търкалета. Ако си добър треньор, си добър треньор. Точка. Нито един добър треньор няма да иска да губи, където и да работи. Може да си играл в ЦСКА, в „Левски“, в „Локо“, в „Славия“, после треньорската професия да те отведе другаде, дори и във враждуващ на твоя отбор като играч, но ти си професионалист и работиш, за да постигнеш възможно най-големите успехи. Изобщо не ми се слуша за това разбиране: „Ако не е наше момче, не става добър треньор“. Или си добър треньор, или не си.

Феновете в Стара Загора замечтаха да те видят в официални мачове с екипа на „Берое”, възможно ли е това? Дори кметът на града Живко Тодоров заговори за договор с теб… Или ако изобщо някога ще поиграеш пак в България, мястото ще е „Българска армия”?
– Някой път хората избързват с приказките, превъзбудени от това какво може да стане и представяйки си го вече в главата. А реалността е съвсем друга. Разбира се, както от „Берое“ ме поканиха да тренирам, така може някой ден да решат да ми предложат и договор. Няма лошо. Показват уважение. Както казах – за една година време досега представител на български клуб не е дошъл да каже: „Господин Бербатов, заповядайте, ето ви договор за 1 година или пък за 6 месеца.“ Трудно ми е да си представя, че ще играя в България заради вече изброените причини. Но пък ако в даден момент преценя, че ще имам шанса да показвам знанията и уменията си на момчета от български клуб, решавам го и го правя. Но първо трябва да се почувствам желан. Да усетя уважение. Връщам се пак на темата ЦСКА, защото ме спират хора по улицата и ме питат: „Господин Бербатов, защо не заиграете в ЦСКА?“ Въпросът обаче е към хората в ЦСКА. И не става дума само за желанието. Може и в клуба да нямат нужда. Изграждат нов отбор, дават шанс на млади момчета. Ами може да се окаже дори, че повече ще преча, отколкото ще помагам. Имало е и такива моменти – с името си, с поведението си, с егото си. Ако не ми е харесвало нещо у треньора, в начина на работа, винаги съм му го казвал, където и да съм бил. Правил съм го в „Тотнъм“, в „Манчестър Юнайтед“, във „Фулъм“, в „Монако“, пък камо ли, ако съм в България. Ако нещо не ми харесва в тренировъчния процес или пък треньорът не ме третира както трябва, аз ще си спестя и няма да му го кажа ли? Отивам и директно му казвам в очите. Не мога да си позволя да не го направя. А това някога може да доведе до повече минуси, отколкото плюсове. Както беше в ПАОК. Но пък евентуално мое заиграване в България генерално би било плюс, би било реклама за българския футбол, хората биха могли да ме погледат още малко, бих могъл да помогна на младите ни момчета. Разсъждавам си по темата, докато говорим.

Тръгнал ли си вече в посока треньорство?
– Аз се виждам повече като мениджър на отбор. По английския вариант на нещата. Тук пак опираме до правилния екип. Виждал съм от първо лице как се правят нещата и си мисля, че ако тръгна да се занимавам с подобно нещо – позицията на мениджър, ще е най-добрия вариант. Щеше да е грехота, ако с треньорите и отборите, през които съм минал, не съм си записвал. Водил съм записки за тренировки, начин на подготовка, лагери, дали си струва да има лагери, начин на хранене, възстановяване. Спокойно мога да бъда мениджър, ако реша. Но това е впоследствие. Всеки футболист си мисли, че може да бъде треньор или мениджър. Не всеки става, но всеки си мисли. За мен ще видим. Може да прозвучи грандоман-ски, но аз обичам да казвам нещата, както ги виждам – а с отборите и треньорите, през които съм минал, за съжаление, в България в момента няма какво да науча от който и да е треньор. Ами ако реша да поиграя за кеф още малко, не мога да позволя на когото и да е да се упражнява да ми бъде треньор. Това е проблемът на страна с по-малък футболен капацитет, каквато сме ние. За съжаление, тук я няма дори тази амбиция за развитие у някои от треньорите и някои от футболистите. Виждаме и колко малко наши треньори пробиват в чужбина. Имаме Мъри, който постигна успехи, имаме Херо и Стойчо. Малцина са. А нашите треньори в никакъв случай не са лоши, имат потенциал. Но може би, виждайки реалностите в България, рано или късно и те се предават и нямат амбиция за развитие. Защото в България да си треньор една година максимум. И след това – кой откъде е. Моите записки от треньорите са толкова много, че мога да напиша книга. Но трябва да имаш и умението да се адаптираш. Защото футболът се променя, тренировъчният процес се променя. Не е както е било преди 5 години, а изобщо да не говорим за преди 10. Трябва да си много широко скроен и да се адаптираш. Съра затова постоянно обясняваше, че той, ако не се беше адаптирал през времето, никога нямаше да издържи 25 години в „Манчестър Юнайтед“. Дали ще са нови методи на работа, дали ще разчиташ повече на анализаторите – трябва да си постоянно в крак. Анализаторите стават все по-важни, в големите отбори работят по двама-трима, трябва да имаш пълна статистика и информация, която да използваш по време на мач. Ако не приемаш тези неща, седиш на едно ниво, мислейки си, че си най-велик и знаеш всичко – край!

За коя крачка си по-готов? От играещ треньор до мениджър? Или да станеш управленец?
– Възможностите и интересите ми са много и най-различни. Но за да се захвана с нещо, аз трябва да се чувствам подготвен. И да знам, че имам правилния екип. Екипът задължително трябва да има повече знания от мен в областите, в които аз нямам. Няма как някой да успее, като си мисли, че има познания във всички области. Ако е така, той тогава няма нужда от екип и трябва сам да върши всичко. А това е гаранция за провал. Моята задача е да намеря правилния екип, да им делегирам права и задължения и след това да ги оставя да си вършат работата и аз да се разкарам от пътя им. Както беше с големия благотворителен мач, който организирахме. Знаех, че екипът ще свърши работа. И бях спокоен. Сходно трябва да е положението и в другите аспекти – дали ще е треньор някой ден, или ще е управленец, също някой ден. Но аз трябва да съм седнал предварително, да съм си направил плана, да знам хората, на които ще разчитам, да са проверени. Всичко трябва да е подредено и анализирано. Да, ще има трудности, със сигурност ще съм забравил нещо, но това трябва да бъде компенсирано от събраните повече плюсове. Знае ли човек какво ще предложи животът? Може пък и да се окаже, че няма да се занимавам с нито едно от тези неща. Семейството ми също е много важно. Може пък да ми се появят и други приоритети, защото имам много интереси. Но до момента съм показал, че с каквото съм се захванал, съм свършил работа. Така, че се надявам да продължа да вървя по същата пътека. Грешки много, нормален човек съм, греша. Но се надявам, че се уча от тях и не ги повтарям.

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *