Бербатов с трогателна история за дъщеричката си след голямото шоу на 14 юни: Чудех се да се смея ли, да плача ли

7 Dni Futbol02.07.20172180
IVP_0529

След дълги месеци организационна дейност и свръхемоционален 14 юни Димитър Бербатов е готов да анализира на спокойствие най-важния си мач извън онези със състезателен характер. Грандиозното благотворително събитие All Stars 2017 подари на българите позитивни емоции в най-чист вид. Споменът за звездното шоу ще живее дълго в сърцата на много български деца и техните родители. А резултатът от мача ще става все по-голям във времето. Защото това беше мач за бъдещето, за по-доброто утре на България. Това бе мотото на звездния спектакъл, организиран от фондация “Димитър Бербатов”. Учредителят на фондацията разкрива личните си емоции по време на световното събитие, организирано във и за България, в специално интервю за “24 часа”.

– Осъзна ли вече какво грандиозно събитие реализира?

-Реализирахме го заедно. Аз и екипът ми, в който беше и ти. Говорихме си и преди месеци с теб и директора на фондацията ми Диди Ходжева колко тежка работа ни чака, повтаряхме си го, но май дори не осъзнавахме колко тежко ще е всъщност. И малките проблемчета, и големите проблеми, които се появяваха по време на организацията и искаха своевременно решение – всичко натежаваше. На човек дори му идваше да избухне. Нормално, след толкова време стрес. Но затова сега е много по-сладко. Защото всичко си заслужаваше.

Беше хем интересно, хем напрегнато, стресиращо, вълнуващо. На моменти дори не можех да заспя от всички чувства и мисли, които бушуваха у мен. Стоиш и разсъждаваш за всяко детайлче – дали ще се получи както искаме, дали ще дойдат хората, дали ще останат доволни? Но накрая, като видиш какво се получи – удоволствието е пълно. Всичко си струваше!

Аз дори отвътре на терена не успявам да видя и усетя всичко. Но като гледам снимки, клипчета, които са правили приятели, се убеждавам, че го направихме както трябва и че си заслужаваше. И такъв грандиозен благотворителен мач, събитие на световно ниво, досега никой в България не беше реализирал. Затова чувството сега е прекрасно – защото сме първите, направили такова събитие на такова ниво – изцяло благотворително.
Благодаря на всички партньори, които осъзнаха, че си струва да помогнат да реализираме това събитие. Благодаря на всеки човек, включил се в мащабната организация, благодаря на доброволците, които отделиха от времето си и се включиха в отбора ни.

Благодаря от

сърце на всички

хора, които ни

гласуваха

доверие

и дойдоха

на стадиона.

И вярвам, че

останаха

очаровани

Усмивките им го доказваха. Когато някой ме срещне случайно на улицата, спре ме и ме заговори, преди ми казваше: “Господин Бербатов, браво, супер мач направихте, вкарахте прекрасен гол”, а сега ме спират хора и думите им са: “Браво, събитието, което организирахте, беше феноменално. Доведох децата си. Имахме възможност да се позабавляваме и посмеем. Прекарахме си супер.” Тази искрена оценка на хората – това е най-хубавото.

– Успя ли да разгледаш трибуните – пълни с деца и семейства?

– Това беше друго измерение на голямото ми щастие. Откога не се е случвало подобно нещо, истински семеен празник на стадиона. Това ми разказват и хората, които ме срещат: “Дойдох с детето си. доведох децата си. Бях с приятелката си. Прекарахме си чудно.” Как да не съм щастлив при тези думи. Нямаше ексцесии, нямаше ги вулгаризмите, които по принцип съпътстват мачовете в България. Хората сякаш бяха на театър. Този път бях част и от организацията, не просто участник в мача – затова си позволявах от време на време да хвърлям по един поглед на трибуните, на хората от екипа ми, трябваше да се убеждавам и лично, че всичко навсякъде е наред. А гледката по трибуните беше страхотна. Самата обстановка ми напомняше донякъде на “Олд Трафорд” по време на мач. И съм напълно сериозен. Някои хора се учудват как на моменти на “Олд Трафорд” по време на мач може да бъде толкова тихо. Но това е факт. Чуват се самите футболисти как си говорят и си помагат. Това го усетих и на нашия мач. Наистина имаше моменти като на театър, като “Театъра на мечтите”. Има моменти, в които просто наблюдаваш изявите на звездите, актьорите в този случай. Може би не вярваш, че тези хора са тук и ги гледаш на живо, всички тези величия, пристигнали в София. Някой голям фен може дори да се е щипал по време на мача и да си е казвал: “Това наистина ли ми се случва?” В такива моменти стоиш и гледаш невярващо: “Наистина ли всички тези световни звезди са на Националния стадион “Васил Левски”? Всички тези гиганти на играта.” Та по едно време от мача си казах: “На “Олд Трафорд” беше същото. Седиш, гледаш всички тези легенди и се наслаждаваш на играта.” На нашия мач имаше и мексикански вълни, и много емоции за зрителите. Това не беше просто мач, беше семеен празник. Върна времената, когато родителите са водили децата си на мачове. Препратка към миналото, а да се надяваме, че ще бъде и крачка за бъдещето.

– Когато крачеше по терена след края на мача сред децата, чакащи за снимки и автографи, сякаш нямаше сили да се усмихнеш. Какво надделяваше – огромната умора или големият вътрешен кеф?

– Големият кеф. По същия начин се радвах и едно време след мач, когато съм вкарал гол, два, три, четири или пет, ако щеш. По същия начин бях изморен и сега. Но вътрешно се радвах и се усмихвах повече от всички останали. Такъв съм си бил винаги. След това, когато съм оставал насаме с близките си, тогава съм се радвал искрено и съм показвал на тях емоциите си. Конкретно сега, когато вървях сред децата, когато дълго време пред стадиона исках да обърна внимание на всички от стотиците, чакащи за автографи, когато давах интервюта – със сигурност бях много изтощен. Но и много доволен. Защото всичко свърши по най-добрия начин. И си казваш: “Успяхме! Направихме го!” Външно наистина бях смазан от умора – емоционална и физическа, но

вътрешно

подскачах като

малко дете

А после, когато видях и децата си в съблекалнята, ми стана още по-готино. Умората изчезна. Всъщност всички усилия, цялото това събитие беше заради децата, за талантливите деца на България, за бъдещето на страната ни. А когато видя собствените си деца, в тях виждам олицетворение на всички български деца. А по време на мача, като виждах положителната енергия, която струеше от трибуните, пълни с деца, това ме зареждаше още повече. Като виждах колко са активни децата по трибуните. Тяхната радост беше моето щастие в тези моменти. А на полувремето, когато връчвахме деветите награди за “Успелите деца на България”, тогава ми беше суперкеф. За първа година виждах децата ни да са леко притеснени, все пак бяха пред пълни трибуни на националния стадион. Но пък ги показахме и на хилядите зрители, и на милионите пред телевизора, и на целия свят. Защото целият свят трябва да знае какви талантливи деца има България.

Всъщност това, което се случи на полувремето, беше най-важното от самия мач. Да връчим наградите, да направим снимката с всички шампиони в изкуствата, науката и спорта и да се поклоним пред истинските звезди – талантливите деца. А предполагам какво е било на родителите им. Сигурно не са спали от вълнение. И сигурно още коментират какво им се случи. Ето затова беше всичко.

– Може би най-ценният подарък от мача ти е плакат с твоето име и номер 9, обградени от сърчица. Подари ли ти го Деа?

– Подари ми го и е на специално място вкъщи. Но имаше и нещо друго, което няма да забравя. Тя е още малка и явно чула-недочула, чака ме след мача с думите: “Тате, може ли автограф”. Хвана ме неподготвен. (Смее се.) И не искаше да си тръгне, докато не дам автограф. Чуло детето отнякъде, че се вземат автографи.

И аз какво правя

– давам автограф

на щерка си

Да се смея ли, да плача ли?

Но още като излизахме на загрявката, а после и за мача – като погледнеш към трибуните и видиш как детето ти е нарисувало нещо специално, отделило е време, вкарало е чувства и емоция в цялата рисунка, с името и номера ти, като чуваш детето си как вика и се дере от трибуните, като после гледаш снимки, запечатали тази емоция – става ти изключително готино. Това, че близките ми хора споделиха тази огромна емоция с мен, беше от най-силните моменти за мен. Защото този ден наистина беше специален. А специалните дни трябва да се споделят от най-близките хора. Е, моите най-близки хора направиха този ден още по-специален.

Беше много специално, че и двете ми деца бяха на стадиона. Елиа е по-малка, сигурно още не осъзнава какво се случва. Но пък емоцията увлича – и по примера на сестра си и тя викаше и подкрепяше. Всеки родител би се разтопил от подобна гледка.

– Това ли е първият мач на Деа и Елиа?

– Да.

– Това ли бе първият момент, в който те усетиха колко голяма звезда е баща им?

– Това е нещото, от което се опитвам да ги предпазя, защото, колкото може да им помага, толкова може и да им пречи. Впоследствие ще разберат за какво става въпрос. Но за момента

приоритетите са

да растат като

добри,

интелигентни и

образовани деца

Това, което искаме да правим с фондацията, е да променяме средата. Бавно и невидимо чрез децата. Да се следват позитивни модели, да се гради, да се налагат ценности. Растат изключителни деца, България реално има на какво да заложи! Но за развитието ни е нужно младите хора да могат да реализират потенциала си, а най-добрите сред тях да са пример за своите връстници. Да подобряваме средата, в която живеем е задача на цялото общество – на управляващи, медии, на всеки човек поотделно. Затова всеки, който е избрал своя мисия и своя кауза, търси съмишленици. Искам да вярвам, че повечето хора на стадиона и пред телевизорите са били съмишленици. И че ще продължат да бъдат такива.

– Чувстваш ли, че с посланията си покрай големия мач успя да промениш разбиранията за благотворителност, за отговорно помагане, за отношение към децата?

– С едно събитие е трудно. Не може с един мач да промениш разбиранията на човек за благотворителност, за поведение, за отношение към децата, за кауза. Но е добро начало, ако някой поне за миг си е казал: “Вярно, бе, това, което Димитър Бербатов прави има смисъл.” Но трябва колкото може повече хора да са замесени и да дават пример. С това огромно събитие ние направихме първата крачка. Заедно. С всички хора, дошли на стадиона. Благодаря им още веднъж. Те са дарители за бъдещето и на собствените си деца. Хората дойдоха с усмивка на стадиона – очаквайки благотворителен мач, шоу, наградите за нашите деца, големи шампиони в областите си, видяха всичко това, след което си тръгнаха с още по-голяма усмивка. Надявам се, всъщност вярвам, че те са споделили с други хора какво са видели. Хората, които са гледали по телевизията, също са споделили емоцията с други хора.

Така се създава

верига от добро

Това не може да не води до друго добро. Просто трябва да има повече такива събития, които да те амбицират и нахъсват да кажеш и осъзнаеш: “Заслужава си да бъдем по-добри!”.

Сега направихме първата голяма крачка, но по-трудното следва. Няма съмнение, че набраните средства ще ни дадат възможност в следващите няколко години да работим по-спокойно и по-уверено да изпълняваме своите проекти. От друга страна мачът продължава – трябва да сме на нивото на своята репутация и да реализираме средствата по най-правилния начин.

Сега трябва да анализираме събитието както в един футболен мач – какво трябваше да направим, какво направихме и какво не трябваше да правим. След което да се захванем със следващите задачи.

Примерите ги видяхме всички в специалния сектор на стадиона – успелите деца на България. За мен всички те са шампиони. Номинирал ли си се, влязъл ли си в клуба на успелите деца на нашата фондация, значи си направил усилие и заслужаваш адмирации и подкрепа. Дори на дадено състезание да си на седмо или десето място, в очите и сърцето на родителя ти си на първо.

Вече се натрупаха първите молби за подкрепа – през лятото има далечни олимпиади, майсторски класове, повече конкурси. В близките дни имаме съвет и ще решаваме кой какво и дали ще получи. Хората, които ни подкрепиха, могат да са сигурни в едно – ние помагаме отговорно.

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *