Това със сигурност не е мечтаният Левски, но поне е смел и истински

7 Dni Futbol01.07.20173470
Левски - Сутиеска, Жуниор Мапуку

Отчайваща година, последвана от мащабна селекция. Първи мач в Европа, за който на „Герена“ се трепери, макар че е срещу отбор от много ниска класа. Срещата обаче премина почти като мечта – с два гола на новата перла в атака и убедителен резултат преди реванша. Този сценарий познат ли ви е? Така започна Левски на Ясен Петров преди години. С пълна промяна и Гарра Дембеле, който само с емоцията си вдигна целия отбор и го доведе до неочаквани висини.

Дали и сега ще стане така няма как да кажем и дори по-скоро отговорът е не. Левски обаче започна по същия начин. Колко бързо се променят емоциите на феновете? Само преди три седмици срещу Верея те бяха готови за линч на футболистите, а Левски изглеждаше рядко некадърен отбор, в който трябва да се раздават премии не за победа, а при вкаран гол. Сега на „Герена“ отново има еуфория. Тя е твърде прибързана, но все пак е хубаво, че го има живецът. Левски е нов отбор, който е много далеч от истината, но се хареса на феновете със своята директност и желание. В четвъртък видяхме млад отбор, който иска да се доказва. Отбор, пълен с грешки, най-вече в защита, но треньорът не пробва да ги скрие зад някоя предпазлива тактическа постройка, а тръгна напред. Смелият му подход даде резултат и Левски би с 3:1. Можеше да завърши и при 3:2, можеше и да е 4:0. Ако обаче Митов бе решил да се надлъгва, като нищо можеше и да е 0:0 и сега настроението да е траурно. Затова Левски заслужи бурните овации на феновете. Те не са идиоти, повярвайте. Те видяха, че отдясно Цветкович бе разминаван като малка гара, видяха, че Панайотов и Прохазка може и да са отлични футболисти, но се задъхваха понякога в средата. Видяха и Нар, който не знаеше какво точно прави. Видяха в този отбор обаче емоцията, която много отдавна я нямаше на „Герена“. Неизбежните сравнения между Мапуку и Демебеле ще стартират. Факт е обаче и друго – горе-долу от него насам Левски не е имал толкова атрактивен футболист. След това само Христо Йовов с последните си отигравания и донякъде Гари Родригес караха привържениците да мечтаят.

Каквото и да стане оттук-нататък, това начало само по себе си не е малко. Феновете харесаха този Левски, защото беше истински – недодялан на моменти, с много грешки, но и смел, атакуващ и търсещ победата през цялото време. Точно като онзи на Ясен Петров и Гонзо, който можеше да те хвърли в екстаз, а в следващия момент да те потопи в съмнения. Така, както го направи и Левски онази вечер. „Сините“ обаче са живи и това е най-важното от всичко.

Остава Левски да се гради спортно-технически. Очевидно основата е поставена, но трябва още много. Трябва да се прави селекция. Необходим е още един качествен вътрешен халф, както и истинско крило. Казваме истинско, защото нито Нар, нито Адениджи, нито Вутов или Прохазка са такива.

Трябва да се работи много и по концентрацията в защита. Някаква основа има. Левски има най-после двама нападатели, които дават надежди в лицето на Мапуку и Буш. Имат и още куп играчи, минали през школата на клуба. Нали феновете от дълги години искаха точно това! Левски да е изграден от млади футболисти, настоящи и бивши юноши, плюс 4-5 чужденци, които са висока класа. Е, Левски е точно това, с изключение на един-двама от легионерите, които не са на необходимото ниво. Заради всичко това тимът трябва да бъде подкрепен.

Стефан Дачев, „Меридиан мач“

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *