Георги Марков: Левски стана лотария за треньори и сиропиталище, само Наско и Мъри ще оправят нещата

7 Dni Futbol04.06.2017270

Георги Марков, член на Управителния съвет на Левски, гостува в предаването „Код Спорт“ по TV+ и коментира актуални теми за любимия си отбор.

Той беше в ръководството на Левски при четвъртфинала за купата на УЕФА и влизането в груповата фаза на Шампионска лига. От три десетилетия е на сцената на обществения живот като политик, конституционен съдия, депутат и част от управата на Левски.

– Г-н Марков, вие сте потомствен левскар и винаги силен оратор. Познавате отлично управлението на отбора на народа. Надяваме се и сега открито и смело да говорите за ситуацията в „синия“ клуб. Левски е изправен пред много дилеми. Една от тях е да бъде или да не бъде Спас Русев собственик. Именно вие го промотирахте в обществото като подходяща фигура за „синята“ кауза…
– Наистина съм потомствен левскар. Има една песен – идваме от Север, от Юг, а аз идвам от София – Център, от времето, когато столицата се състоеше само от център. Реално от 1955 година ходя на футболни мачове. Към днешна дата съм последното поколение, което си спомня и то много ярко Георги Аспарухов. Бях на 21 години, когато той си отиде от този свят. Имах шанса да закача и поколението преди него. Аз съм от малкото останали живи, които са гледали Димитър Йорданов – Кукуша, Теко Абаджиев, Жоро Соколов. Още ми е пред очите мачът Левски – Шалке, когато Гунди и Кукуша играеха заедно, сваляха си топката с глава един на друг. Обичах всички спортове на Левски. През 1984 година посрещнах баскетболистките с европейската титла. Бях в ръководството по хокей. През 1992-1995 също бях в ръководството на Левски със „златния“ отбор на Гочо Василев и Андрей Желязков – Жужо. В новото хилядолетие, благодаря на г-н Чорни и г-н Батков, доста дълго време бях председател на Управителния съвет на Левски. Затова анонсирах Спас Русев и то във вашето предаване. Зарадвах се, че той стана собственик на Левски по две причини. Винаги съм считал, че собственикът на Левски трябва да е богат човек, реализиран, да може да излезе с лицето си. Второто е да бъде интелигентен и възпитан, защото Левски не е случаен отбор. Ние не сме създавани с постановление или решение на Политбюро по съветски образец. Левски е създаден от гимназисти от Втора мъжка гимназия в София. Борис Василев – Боркиша, който е кръстник на Левски, става виден адвокат, Зафир Абрашев става архитект и прави първия наш стадион през 30-те години, композиторът Любомир Пипков още непълнолетен пише първия химн на Левски, т.е. това е интелигентен отбор. Затова се зарадвах, че Спас пое Левски. Фин бизнесмен, успял човек, помагал е на Левски. Спомням си един случай – когато правихме филма „Балада за Гунди“ с Олег Ковачев ни трябваха малко пари. Отидохме с Баждеков и човекът бе отзивчив. Спас ми е приятел. Той е общителен, като стана много богат и отиде да живее навън, си създаде широк кръг от приятели – от Гуинет Полтрол до Брайън Адамс. В България приятелите му са от най-различен тип, но най-големият левскар сред тях съм аз и той го знае. Още през 90-те, когато станахме приятели, дойде със самолета с посланик Джон Станчов и Кеворк Кеворкян да гледа Левски и Глазгоу Рейнджърс. Видя какъв отбор бяхме тогава. След това дойде в Бремен за онзи велик мач на Левски. Ако не бяха изгонили Гошо Гинчев и този малко случаен гол на Марио Баслер… Целият стадион просто беше онемял, такъв хубав футбол играехме. Онзи отбор на Левски от 90-те беше гениален. 6-8 души от него станаха четвърти в света. Аз искам моят приятел Спас Русев да гледа Левски от 2005-2006 година. Затова съветът, който му дадох бе да върне на „Герена“ Наско Сираков и Мъри Стоилов. Мъри не можа да дойде миналата година, защото беше обвързан. Тази календарна година обаче договорът му изтича, а Наско е свободен. Идват нови поколения. Тези, които сега са на 20 години, 2005-2006 г. са били на 10 и не си спомнят всичко. Наско и Мъри ни вкараха от 108 отбора. Това не е форматът на УЕФА от соц време – да тръгнат 16 клуба и така. 108 отбора бяхме на жребия в Нион, за да стигнем до топ 8 на УЕФА. Победихме в София Оксер, а месеци преди това бе полуфиналист за купата на УЕФА, с Бакари Саня и Абу Диаби. С кого го побеждаваме? Заслон на нашата рожба Валери Домовчийски и един удар като по шнур на друго наше момче – Милан Коприваров. След това идва Марсилия, където пази Фабиен Бартез, играе Самир Насри и влезе да помага Франк Рибери. 1:0 – пак наша рожба – Христо Йовов. Фантастичен гол, Бартез не мръдна, бижу-гол – пишат медиите във Франция. Отиваме в Русия, където играем с носителя на купата ЦСКА (Москва). Не можеш да кажеш кой е Левски, кой е ЦСКА (Москва). Биха ни с 2:1. Вагнер Лав даде малко предимство в класите, но пак наш юноша – Домовчийски вкара гола. В Холандия Хееренвеен с Йоргос Самарас и Клаас-Ян Хунтелаар в нападение, а нашият Деко ги направи луди. Не Деко от Португалия, а Деко от Шумен! Как го взехме? Пешо Ретрото вика в самолета: „Абе, Наско, има един Деко в Шумен, елате да го видите!“ Супер футболистче! Вкара им гол с левия крак, направи ги луди. Същият Мирослав Иванов – Деко направи Лудогорец шампион. Първата им титла отиваше на кино при 0:0 с ЦСКА. Той би един фаул в сглобката и в Лудогорието го носиха на ръце. А мачът с Динамо (Букурещ)? Емил Ангелов – Бабангида вкара след гениален пас на Христо Йовов. Бабангида бе купен за по-малко от една гарсониера в София. Видяхме го на една контрола Левски – Черноморец (Бургас). Направи седем гола в Европа. Сега внушават на моя приятел Русев, че отборът бил много голям, имало страхотни звезди и затова Наско и Мъри успели. Не! Наско и Мъри създадоха тези хора.

– Да, славни времена. Но кой не иска сега Наско Сираков на „Герена“?
– Имам впечатление, че г-н Русев ме разбра за Стоилов. Надявам се да не е изоставил идеята, че Мъри трябва да дойде. Той идваше всеки ден в 9 часа на „Герена“ и работеше до 21 часа. Юношите Валери Домовчийски, Живко Миланов и Ники Михайлов, който пази 16-годишен в Оксер, Николай Димитров – Хичо, Мариян Огнянов, който вкара първия гол за България в Шампионска лига, бяха наложени от тях. Левски влезе в Европа преди държавата да влезе в Европейския съюз и това се дължи на Наско и на Мъри. Когато му говоря за Наско, оставам с впечатлението и така ми намеква, че ще открие много фронтове. Станах депутат отново и ми казаха, че трябва да имам лична страница във Фейсбук. Пуснах един пост, че фронтове имаше преди 9 септември – голям комунистически фронт, който по съветски образец с решение на секретариата на ЦК прекръства Левски на Динамо. Но публиката продължава да си вика Левски и мина този етап. В демокрацията фронтове не може да има, освен ако не си ги измисляме и създаваме. Казах му: „Спасе, срещу Наско може да са само нелевскари, псевдолевскари и комплексари“. В България има много хора, които имат комплекси от успелия, а Наско е успял. Ако оставим настрана Гунди, който е гений, най-заслужилият футболист в нашата история с 200 гола, е той. Вкарал е за България два гола на две световни първенства. Не на Бангладеш, а на Италия на откриването на първенството и на Аржентина след центрирането на Краси Балъков. Но да оставим футболиста Сираков, този човек е най-добрият спортен ръководител в нашата история и го е доказал. Бил съм в Левски и съм виждал всеки ден как работеха Мъри и Наско. Знаеха, че Левски не е само сбор от футболисти. Надявам се г-н Русев да се отърси от критиците на Сираков, защото Левски е над всичко. Бил близък с Гриша Ганчев, но Наско е близък с цяла България, защото е Сираков. Баща му е Петко Сираков, жена му е Илиана Раева. Той е близък и с Васил Божков. През годините с всички е бил близък – ходил, ял, пил… Левски вървеше и беше перфектен отбор. Стадионите бяха пълни. Сега да изпадаме в битовизми – кой с кого е приятел, с кого яде, как и какво е гласувал. Това е смешна работа! Надявам се г-н Русев да ме чуе добре – това не е Левски. Тук не става дума, че Левски е слаб. Левски е загубил идентичност. Това не е Левски, а една сурия от хора – ту ги взимаме, ту ги гоним. Ние сме едно сиропиталище. Няма институция в света, която толкова ларж да плаща обезщетения. Взимаме ги, изпращаме ги по живо по здраво, даже някои и ги лекуваме тук, защото бързо се контузват и не сме ги прегледали като хората, след което си взимат тескеретата и си живеят живота на гърба на Левски. Това е така от 2009 – 2010 година, когато бяха последните добри отбори. Оттогава насам стигнахме дотам не просто да ни бие ЦСКА с 3:0 няколко пъти и да ни вкарва все в първата минута. От съблекалнята почват да ни бият, то не приличаме на Левски. Въпросът вече не е в Левски да има заплати, за да не последва съдбата на ЦСКА, да си кротуваме и да се радваме, че не сме фалирали. Това не може да ни е радостта. Ние не приличаме на този отбор. В крайна сметка, ако не стигат парите, да се вземат Наско и Мъри и ще играем само с наши играчи. Поздравявам Ботев (Пловдив). Те изиграха един чудесен финал за купата и го спечелиха. С Лъчо Балтанов капитан, нашето левскарче, което го направиха Наско и Мъри, с нашия Виктор Генев и с Антонио Вутов, който не знам защо не е в Левски. Тези хора трябва да бъдат върнати на „Герена“. Поговорката, че няма незаменими в България не важи. Просто този дует е незаменим и се доказа във времето. Идвали са много големи играчи в ръководството, но не се е получавало.

– Как си обяснявате пасивната роля на Спас Русев? Казвате, че е комуникативен човек, но левскарската общност не остава с такова впечатление.
– Спас разчита на случайността. От дълго време живее извън България и не познава футболната „кухня“. Казвал ми е, че дава на Елин Топузаков звезден шанс. Казва му: „Топчо, сега ти е моментът! Докажи се!“ Ето сега и Митов – докажи се и те оставям. Сигурен съм, че Топчо се е раздал. Той беше цар на шпагатите. Но е въпрос на възможности. И аз ще искам да се доказвам, но не мога, не разбирам тази работа. Левски не може да бъде училище за треньори и някаква лотария, в която да им даваме шанс.

– Случаят с Николай Митов не е ли същият?
– Да, това е абсолютно същият случай. Той вече се състоя един път и като рецидив връщаме хора, които може да имат своите качества, но не им е дошло времето да оглавяват такъв клуб. Казах му на Спас, когато дойде в Левски: „Това е публична дейност. Може да направиш добър мениджмънт, да привлечеш китайци, да направиш един ден и козирката, но предметът на дейност е футбол. Нямаш ли точните спортни хора, работата няма да стане.“ Ако Наско беше дошъл есента, Люпко Петрович нямаше да си тръгне. Все пак Люпко е голямо име и щяхме да имаме един приличен отбор, макар и на второ място. В момента сме загубили идентичност.

– Левски беше първи при Люпко
– Да, първи беше. Няма кой по-добре от мен да му каже, че Наско Сираков и Мъри може да се върнат. Не претендирам, че съм единственият левскар, но съм бил в ръководството на Левски и съм наблюдавал как работят тези хора. За какви евротурнири говорим? Ние нямаме отбор за Европа! Все едно е дали ще играем или не. Ще ни хване Черна гора или Азербайджан, ще ни бие насред София и отново ще има огорчение, отново събличане на футболисти и т.н.

– Пред „Код Спорт“ Наско Сираков каза, че през последните години Левски е една лъжа. Клубът и Мъри Стоилов се съдят за 70 хиляди лева. Как ще го коментирате?
– Първо съм много огорчен, че се заведе дело срещу Мъри Стоилов. Тони Кръстев ми е приятел от много дълги години, заедно сме адвокатствали. На Мъри се дължат пари и те са публично признати. Г-н Батков е много директен и прям човек, даже прекалено. Тези пари са признати от г-н Тонев. Ние трябва да се издължим, а не да се съдим с този, който ни е довел до такива успехи и е донесъл такива пари в касата на Левски. Въобще темата Мъри и Наско ще я повдигам непрекъснато. Не може да чакаме случайни събития. Тези хора са написали „златна“ страница в историята на Левски. Билетите в Шампионска лига бяха по 50 лева. Да беше стадион „Маракана“, щеше да се препълни. Каква еуфория беше!

– Как гледате на фенове, които са в управлението на клуба? Имат ли място привържениците в него?
– Както казах – аз съм фен от центъра на София. Като бях дете имаше един виц, че от 7 милиона българи, 8 милиона са левскари. Левски е милионен отбор. Има привърженици в цялата страна. Имах възможност да пътувам навсякъде. Нашите футболни фенове, които са по Европа изпяха песни, колкото хор „Бодра смяна“ не е. Феновете на Левски няма как да се идентифицират в една организация. Мястото им не е да бъдат в ръководството на клуба. Това беше едно от грешните неща, които станаха през годините. Кокетничене с част от организациите, които не са легитимни да представят всички левскари. Да не говорим, че някои от тях имат поведение, с което плашат някои родители и деца да ходят на мачове. Навремето не сме имали такива фен клубове. Бяхме левскари от душа и сърце. Никой не ни е организирал да претендираме като последна инстанция. Тези ултраси са важни, защото винаги гарантират публика на Левски, но да влизат в управлението на клуба е несериозна работа.

– Много вицове роди непостроената козирка на стадиона. Може ли заради нея да се стигне дотам, че Левски да измине пътя на ЦСКА?
– Аз бях за това, че Левски трябва да има сили да направи нов стадион. Като няма сили – няма да пипа стария. Тук съм на акъла на Иван Вуцов, човекът-оркестър. Изключително много го уважавам. Бил съм вицепрезидент на футболния съюз, за мой късмет в последния хубав период на националния отбор с Пламен Марков. Пътувал съм навсякъде. Или имаш пари да направиш модерен стадион, или не правиш нищо. Стадион с три стари соц сектора и един амодерен без козирка… Няма някъде, където да не съм бил на мач, но такова чудо няма! Това е побългаряване на проблемите. Имахме си стадион – демодиран, но стабилен, бяхме му оправили сектор „А“ и т.н. Този стадион като не се покрие, след време ще почне да се пука и да се руши. Иво Тонев много се постара момчето и чест му прави, но аз считам, че това беше грешка.

– Как гледате на Лудогорец и на настоящата хегемония на отбора от Разград?
– Има собственик, който има пари и знае как да ги управлява добре. Не им завиждам, защото са български отбор. Стойчо Стоев им беше треньор и с него направиха добър успех, биха някой и много ми хареса. Познавах го като играч от Локомотив (София). Намерих му номера на телефона. Обадих му се и казах: „Искам да ви поздравя, че влязохте в Шампионска лига! Не ви завиждам, защото съм българин. Ние първи влязохме, радвам се, че и вие го направихте. Изживявал съм това чувство.“ Упреците са, че там няма българи и играят повече чужденци. Миналата година бях на един семинар в Разград. Хотелът им е много хубав, хората са приятни. Имат правилна политика, привличат добри играчи, има пари и нещата вървят. Лудогорец има един-единствен проблем – когато свърши ерата Домусчиев, да е жив и здрав човека, да стане столетник, но след неговата ера там ще бъде много трудно да се поддържа такова нещо. Той направи един много добър отбор и нямаме причини да му завиждаме.

– Член сте и на Изпълкома на Българския олимпийски комитет – да поговорим малко и за спорт, а не само за Цар Футбол. Съпругата ви е унгарка, познавате добре маджарския спорт. Как една бивша соц. страна като нас, със сходни параметри като територия и население, успя да съхрани спорта си? На олимпийските игри в Лондон Унгария бе на осмо място в генералното класиране по медали, а в Рио – на 12-о, с по 8 златни отличия…
– Унгария е наистина спортна нация, тъй като от първата през 1896 година досега, няма олимпиада, на която да не са имали златен медал. Унгария има държавна политика в областта на спорта. Пази си традиционните спортове и много добре е разпределила ресурсите си. Например силният отбор по хандбал – жени, който сега стана европейски шампион и имах честта да ги гледам, е в град Дьор. „Ауди“ им е спонсор, направи залата. По-добре им е с хандбалния отбор, отколкото с футболния, защото футболният ще стигне донякъде и няма да стане европейски шампион. Има 5 500 души със зелени фланелки на всеки мач. Взеха няколко много добри хандбалистки и заслужиха титлата. Имат титла и на водна топка. В борбата класически стил са много силни. Мъжкият хандбал също. Той е концентриран основно във Веспрем и в Сегед, жените са в Дьор, водната топка – на друго място… Всеки град си има по нещо, а залите са пълни. Завиждам им – във „Веспрем Арена“ беше пълно, 7 500 души бяха с червени фланелки. Такова нещо съм виждал само в Германия. Имат много добра работа с деца и много добра спортна база за една малка страна. Катинка Хосу три години е най-добрата плувкиня в света.

– Може ли и на нас да ни се случи? Премиерът Бойко Борисов е спортен човек, вие като депутат – също. Не може ли да се вземе този модел или е безвъзвратно късно?
– Мисля, че вече е много късно. Бойко Борисов каквото може, го прави. Доста зали се направиха, но вече няма електорат. Затриха се спортовете, което не е добре. Като стане дума в бюджета ни, приоритет да бъде спортът, ГЕРБ няма свое собствено мнозинство. Виктор Орбан е много футболен човек, но на два пъти управлява с по 2/3 мнозинство, чука на масата и прави спорт. Опозицията рева на предишните избори през 2014 година. Казаха – стига зали, ще правим болници. А Орбан пак си прави зали. Чак сега дойде ред на болниците. Но като имаш 2/3 мнозинство и отделяш бюджет е друго. Има интересни неща. Например съпругата ми и дъщеря ми като си плащат данъка, имат право да посочат 1 % къде да отиде. Заради мен дъщеря ми дава 1% на спорта. Трупа се фонд, прави се база, направи се академията Пушкаш, която е архитектурно бижу. За съжаление тук такава политика не е възможна. Като стане дебат в парламента – в България няма нещо, което да ни е в ред. Един казва за здравето, друг – второ и спортът остава назад. Няма никакви преференции. Сега се прави нов закон за спорта, ще го внесе г-н Красен Кралев. Не съм го гледал, ще видим, но въпросът е до държавна политика, която като цяло нямаме, докато в Унгария има и е особено ярка в последните години.

– Малко „черен хумор“ – имахте ли сили да изгледате последните два мача ЦСКА – Левски?
– Случи се, че трябваше да пътувам в Унгария и не ги гледах. Добре, че не го направих, защото когато човек гледа на живо и ни вкарват гол от съблекалнята… Аз съм вече на 67 години, малко или много трябва да си пазя нервите, няма да загивам по футболните терени. Не съм особено голям оптимист. Собственикът на отбора дойде с големи надежди от нашата левскарска общност. В днешно време не е лесно богат човек да го кандардисаш да се хваща с футбол и със спорт. Общо взето е неблагодатна работа. Само ще яде псувни, но като един път си поел отбора, малко ще се вслушваш и ще се направи някаква политика. Идеята на г-н Русев стадионът да ни е вечно пълен, да се самоиздържа клубът и т. н., е много трудно осъществимо в България. Трябва много време да мине.

– Може да стане след няколко титли и успешен рейд в Европа.
– Трябва да си върнем Левски, който имахме през 2005-2006 година, Левски на Наско и Мъри. Те показаха как може да се прави с неголям бюджет. Трябва да върнем верните хора и да ги оставим да работят дългосрочно. А не да даваме шанс на хора, на които таванът им е нисък, без да искам да ги обиждам. Струва ми се, че Русев трябва да се освободи от опеката на хора, които му дават други идеи и му говорят друго за Наско и Мъри. Той няма основание да слуша друг, освен мен.

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *