Мъжете плачат от любов

7 Dni Futbol25.06.201500

„По-добре ужасен край, отколкото ужас без край“. В последните седмици тези слова бяха едни от най-често използваните от феновете на „Локомотив“ Сф. За 85 години, железничарите се превърнаха в една от марките на футбола у нас. Именно на стадиона в „Надежда“ преди години блестяха футболисти като Никола Котков, Начко Михайлов и Бойчо Величков. Сега обаче „Локомотив“ Сф е на път да бъде заличен от футболната ни карта заради отказа на държавата да удари едно рамо на червено-черните.

Години БФС си затваряше очите за престъпленията в родния футбол и правеше компромис след компромис само и само да запазят силните на деня. Още през 2008-а година на „Иван Асен“ предпочетоха да си затворят очите пред това да вземат най-правилното решение, а именно още тогава да изхвърлят ЦСКА от „А“ група. Не го направиха, но след това без да им мигне окото положиха със секирата „Берое“, „Пирин“ (Благоевград) и „Ботев“ (Пловдив). А последните два тима пострадаха именно заради това, че преди 7 години някой в БФС не посмя да вземе правилното решение. Сега обаче трагедията в българския футбол стигна връхната си точка. Докато цяла България всекидневно е занимаваше с проблемите на ЦСКА и търсеше решение за това как армейците да останат в елита, пострада тимът от „Надежда“. И то за дълг към държавата от 1 млн. лева. В пъти по-малък от този на „Левски“, ЦСКА и други отбори от елита. Но както се казва – държавата е майка за едни и мащеха за други.

В сряда вечер България видя погребението на един от хитовете през миналия сезон в „А“ група. Вместо радост, вчера в „Надежда“ имаше сълзи и болка. Мъжете в червено-черни фланелки, които спечелиха третото място в елита през миналата кампания плачеха. Плачеха, защото всичко постигнато от тях отиде на вятъра. Какво ли не направиха възпитаниците на Димитър Васев, за да стигнат до този успех. Пет месеца стискаха зъби и биеха наред без да получат нито един лев. Правеха го, защото са мъжкари. Изпълниха целта на ръководството, влязоха в топ 6, биха ЦСКА на Армията и дори в един момент бяха на пет точки от първото място. И за какво? БФС да им подхвърли медалите в една торбичка, която сами трябваше да си вземат от „Иван Асен“, и сами да си ги раздадат. Неслучайно вчера в „Надежда“ в очите на всички имаше сълзи. Футболисти и треньори обаче не плачеха за това, че остават без работа. Сълзите им бяха от любов. Любов към публиката в „Надежда“ и към червено-черната фланелка.

Почти сигурно голяма част от играчите, донесли толкова радост на феновете през миналата година няма да останат в отбора във „В“ група. Но в душите им ще остане споменът за тази сряда вечер и пролетите сълзи и любовта към „Локомотив“ Сф. Това струва много повече от място в т.нар. елит на България. Защото мъжете на Димитър Васев показаха, че за разлика от много разглезени техни колеги плачат само от любов и от нищо друго.

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *