В Левски е по-трудно от Италия!

7 Dni Futbol08.06.201520

Младежкият национален отбор на България до 21 години от 4 дни е на подготвителен лагер преди мачовете си от 5-ата квалификационна група за европейското първенство. Част от отбора е и Антонио Вутов. Атакуващият халф на Удинезе направи дебюта си за младежката гарнитура в първия мач от квалификациите срещу Уелс (1:3). Пред „7 дни спорт“ Антонио говори за шансовете за класиране на европейското, за живота в Италия, за възможностите пред него през следващия сезон и, разбира се, за Левски.

 

– Антонио, няколко дни вече сте на лагер с младежкия национален отбор. Как върви подготовката, има ли настроение?

– Добре върви, тренираме и се подготвяме за предстоящите мачове. Настроение винаги има в националния отбор.

– Тони Здравков ви е треньор, той те наложи и в първия отбор на Левски. Усещаш ли по-специално отношение от негова страна?

– Не, не мисля, че се отнася по-различно към мен, отколкото към другите момчета в отбора.

– Каква е разликата между тренировките в България и тези в Италия?

– В Италия темпото е по-бързо не само в мачовете, но и в тренировките.

– Трудно ли свикна на Апенините?

– Само първите месеци, след това вече свикнах. Година и половина вече съм в Италия, приспособих се към начина на живот. Научих и езика, така че падна езиковата бариера.

– Какъв е животът в Удине, има ли къде да се забавляват футболистите в свободното си време?

– Градът е малък за Италия и се живее спокойно в него. Целият град е много спокоен по принцип. Нямаме много свободно време, почти по цял ден сме на стадиона – от рано сутринта до 18-19 часа вечер. Всеки ден протича по един и същи начин – сутрешна тренировка, обяд с отбора и след това следобедна тренировка. Всичко правим на стадиона.

– Коя е най-голямата разлика, която намираш между футбола в България и Италия?

– Професионализмът и организацията. В Италия те са на много по-високо ниво.

– Как ти помогна това да се развиеш като футболист за времето, в което си там?

– Мисля, че вдигнах нивото си в Италия. Научих доста неща и продължавам да уча още. Най-трудно ми беше да науча езика и да свикна с високото темпо в тренировките.

– Записа доста мачове за втория отбор на Удинезе, готов ли си да станеш част и от мъжкия състав?

– Чувствам се готов, но сега се смениха и треньорите в първия отбор. При Андреа Страмачони тренирах и с мъжете, ще видим как ще е при Стефано Колантуоно.

– Къде ти беше по-трудно да свикнеш да тренираш с мъжете – в Левски или в Удинезе?

– Когато започнах да тренирам с първия отбор на Левски, бях много малък, на 15 години, въобще не бях готов, нямах сила. В Удинезе вече знаех за какво става въпрос, когато ме викнаха да тренирам с мъжете. Смятам, че в Италия станах по-силен физически и по-издръжлив.

– Следиш ли какво се случва в Левски?

– Да, следя. Не можах да гледам финала с „Черно море“ на живо, но бях много тъжен, че момчетата го загубиха. Знам какво е да играеш в мач за купата и да не го спечелиш.

– Появиха се информации, че си се обадил на ръководството и едва ли не си поискал сам да се върнеш на Герена. Има ли истина в това?

– Няма нищо вярно. Не мисля, че сега е моментът да се връщам в Левски. Искам да играя за „сините“, но не му е сега времето. Сега трябва да трупам опит в чужбина.

– Има ли варианти от Удинезе да те преотстъпят в друг отбор, в който да играеш редовно за първия отбор?

– Има варианти, но ще разбера, когато се върна в Италия за началото на подготовката през следващия месец. Искам да играя редовно и дори да е в Серия „Б“, ще е стъпка нагоре в развитието ми.

– Божидар Краев върви по твоите стъпки сякаш. Вие сте и много близки приятели, чувате ли се редовно?

– На Божката му желая успех и късмет. Поддържаме връзка, много често се чуваме по телефона и си говорим на най-различни теми.

– Ти смяташ ли, че имаш късмет след трансфера в Удинезе?

– Да, но и това зависи от това да започна да играя редовно.

– Мислиш ли, че с Краев може да се изправите един срещу друг в Серия „А“?

– Да, защо не? Ще бъде много интересно.

– От това, което Божидар ти казва за Левски, мислиш ли, че отборът се развива?

– Да, смениха треньора и мисля, че е видимо как Левски се развива при Стойчо Стоев.

– Каква е следващата стъпка за теб в кариерата ти?

– До няколко седмици ще се разбере, когато започна подготовка с Удинезе. Има предложения към мен, но не искам да ги коментирам. Сега съм на вълна национален отбор.

– Какви цели сте си поставили в националния?

– Целта е една – да се класираме на предстоящото европейско първенство.

– Как оценяваш шансовете в групата?

– Не искам да казвам нищо предварително. Като дойде време за сметки, ще го мислим и това. Нямаме нужда от допълнителна мотивация и надъхване, за да постигнем целта си.

– В последните години националните ни отбори не успяват да стигнат до сериозни успехи. На какво го отдаваш?

– Миналата година с отбора до 19 години, когато треньор ни беше Сашо Димитров, стигнахме до финалите на европейското първенство. Да си един от най-добрите 8 на континента е голям успех.

– Той води и юношите до 17 години на европейското, на което бяхме домакини през миналия месец.

– Не гледах много от първенството, следях повече резултатите. Според мен Сашо Димитров нямаше достатъчно време да си нареди отбора, както той знае.

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *