Яд ме е, че не наказах ЦСКА!

7 Dni Futbol03.06.201520

Валери Божинов коментира редица теми в изказване за „7 дни спорт“, като сподели мнението си и за загубата на Левски във финала за Купата на България.

Доскорошният голаджия на Тернана говори за проблемите на Левски, неговия трансфер и дали ще заиграе отново в Серия „А“.

Валери, изгледа от трибуните на „Лазур“ финала между Левски и Черно море. Какъв е коментарът ти?
– Съжалявам много за отбора и за феновете на Левски. Привържениците не заслужаваха това в Бургас. Феновете на Левски са най-големите у нас. Повече от 14 000 човека дойдоха да подкрепят отбора си, въпреки че вече седем години нямат трофей. Феновете за пореден път показаха, че за тях Левски е над всичко. Всички чакахме с нетърпение тази купа, аз също. Трудни са последните години за клуба. Трудно се работи без финанси, на всички в клуба им се забавят заплатите. Това не е оправдание. Не е приятно, но те намериха сили и стигнаха до финал.

Оказа ли влияние напрежението на „Герена“ през последните месеци?
– Аз като човек, който е с много опит и съм играл пред такава невероятна публика, щях да изляза на терена с една мисъл – да победя. Само за това, че толкова хиляди хора скандират твоето име, трябваше да биеш. Но футболът затова е толкова интересна игра. Само за 2 минути се случиха изненади и Черно море победи. 90 минути играха с човек по-малко, но не спираха да тичат и да се борят. Така създадоха и положения, които да реализират. А Левски не можа.

Какво попречи на Левски да победи в Бургас?
– Труден въпрос. Сега се говори, че имало напрежение, че не били готови. Най-трудният мач тази година Левски си го взе – срещу Лудогорец. Малко се получи така, че Левски отиде до Рим, ама не видя папата. Не искам да подценявам Черно море, но Левски е много по-класен отбор. Малко не достигна, а и пропуснаха много положения. От тези пет положения трябваше поне четири да се вкарат. Разочарованието е голямо. Сега всичко трябва бързо да се забрави и да се гледа напред. Левски“ винаги ще го има, това е кауза. Феновете не трябва да се отдръпват сега, а напротив – да продължат силно да подкрепят отбора. Надявам се, че отново ще дойдат времена, в които клубът ще е финансово стабилен и ще започне да печели трофеи.

Повечето коментари след финала бяха, че Левски не успя да спечели, защото още преди да свърши мачът, е мислил за подиума.
– Не мисля, че е имало отпускане. Голът на Черно море в последната минута обаче даде много голям кураж и адреналин у играчите. Тогава те си повярваха, че могат да вземат мача.

„Сините“ фенове искат отборът да играе със сърце и душа, но не видяхме ли точно от Черно море това?
– Да, за съжаление беше точно така. Не можем да кажем на черното бяло. Не искам да критикувам никой или да правя разбор. Има си хора за това. Но когато стигнеш до финала, наистина трябваше да дадеш сърцето и душата си за купата. Най-много ми е жал за феновете.

Валери, твърде много стават мачовете за Левски, загубени по нелеп начин. Може ли да говорим за прокоба над клуба?
– Да, загубиха финал срещу Берое, после дойде мачът със Славия, а тази година отново нещо се случи на финала за купата. Не вярвам в такива неща, но все повече прилича на прокоба. Има голям негативизъм към Левски. Това не е от днес или от вчера, а от много години. Седем години Левски не може да се похвали с успех.

Има ли решение за спиране на дългата черна серия?
– Трябва време, за да дойде това решение. Най-важното е да се намерят спонсори, които да решат финансовите неволи, а след това и другите проблеми. Мисля, че Иво Тонев и Георги Иванов правят всичко по силите си отборът да е добре, търсят спонсори, а виждаме, че и „А“ сектор се строи. Надявам се колкото се може по-скоро Левски да се върне там, където му е мястото – на върха.

Съжаляваш ли, че не можа да постигнеш нищо в Левски?
– Нормално. Когато си в такъв голям отбор като Левски и завършиш на пето място, а тази година не си и в топ 6, е нормално да съжаляваш. Рано или късно аз ще се върна в Левски, ще стана шампион и ще взема купата. Не е само да носиш синята фланелка, трябва и да постигаш нещо с нея.

Тежеше ли ти на теб синята фланелка?
– На мен не ми тежеше, но на други им тежи. За мен беше удоволствие да играя за този отбор и пред невероятната публика. Онзи ден на финала, ако можех, щях да сляза долу и да играя. Толкова много ми се искаше.

Споменаваш често феновете, как направи така, че за толкова кратко време да им станеш любимец?
– Аз съм позитивен човек. Трябва да имаш повече контакт с тях. Когато всичко е хубаво, е лесно да отидеш при феновете, но при загубите се вижда кои наистина милеят. Аз не съм от тези, които се крият.

Официално се раздели с Тернана, какво се случва с теб сега?
– Разделихме се нормално. Голямата цел пред отбора бе да остане в Серия „Б“ и ние го постигнахме. За себе си мисля, че трябваше да играя малко повече, това ме разочарова. Аз винаги искам повече и повече. Ако вкарам 20 гола, ще искам да са 30 и така. Това, което ме извади, бе една контузия през зимата. Ако не бях се контузил, щях да отбележа повече голове. Не съм от тези, които ще тръгнат да се оправдават. Гледам напред, търся максимума и искам да играя, защото това е най-важното за един футболист. Миналата година, когато бях в Левски, се видя, че като играя редовно, аз се чувствам добре и вкарвам голове.

Как те приеха в началото съотборниците ти в Тернана, а и феновете на отбора?
– Много добре, станах любимец на публиката. Съотборниците ме приеха нормално, все пак съм име и съм играл в доста големи отбори. Имаше го уважението към мен. Аз бързо създавам приятелства, защото не тая лоши чувства. Най-хубавото за мен бе, че дойдох в Тернана с аплодисменти и си тръгнах по същия начин. Имаше дори хора, които ме караха да остана в отбора, но моето желание бе друго. Останах в техните сърца с гола, който вкарах на Перуджа. Аз бях лидер в този отбор. В Тернана също имаше много трудни моменти. Феновете са много привързани и понякога крайни. Идваха на терена да искат обяснение от играчите и аз винаги говорих с тях. Никога не съм се криел и дори да не съм играл, пак бях най-отпред. Обещах им, че отборът няма да изпадне, и така стана. Спазих си обещанието пред феновете.

Какъв град е Терни?
– Малък индустриален град, в който няма развлечения. Мислиш само за тренировки и за футбол. Рим е близко, така че, ако през уикенда си свободен, може да се разходиш. В Терни има само един отбор, но пък има регионално дерби с Перуджа, който е на 70 км. Това е нещо като Левски – ЦСКА за България. Феновете много държат на този мач, а аз вкарах гол в него, с което ги спечелих още повече.

Вкарвал си голове в доста дербита, но не успя в българското, съжаляваш ли?
– Да, не го крия, това ми е болна тема. Надявам се някой ден да се върна в Левски и да се поправя, да вкарам и в дербито с ЦСКА.

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *