Стоян Колев за козът Гриша Ганчев, ЦСКА и Китанов

7 Dni Futbol03.01.201720

Един от най-добрите род­ни вратари през новия век – Стоян Колев, прекрати съ­стезателната си кариера в Нефтохимик в навечерието на 2017 г. В последните дни от миналата година той по­лучи покана да стане тре­ньор на вратарите в Локо Пд и така реши да окачи бутонките след над 350 мача в професионалния футбол. Сливналията поставя на­чалото още 7-годишен в родния си град. Оказва се под рамката по случайност – няма кой да пази на трени­ровка и Колев сам предлага да застане на поста. И така вече 3 десетилетия, до 40-годишна възраст. Той оста­вя зад себе си титла и Купа на България с ЦСКА през 2003 и 2016 г., както и Супер-купата с Локо Пловдив през 2004 г. Вече бившият страж даде интервю за „Тема Спорт“ по по­вод края на състезател­ната си кариера и новото начало на „Лаута“.

Стояне, каква равносметка си правиш, след ка­то прекрати състезателна­та си кариера за втори път? И каква е причината точно сега да го решиш?
– Просто в този момент получих доста добро предло­жение, което няма как да от­кажа. Вече ще направя 41, не съм на 30 да имам още време да играя футбол. Затова, кога­то от Локо Пловдив ми отправиха покана да стана тре­ньор на вратарите, приех на секундата. Да, имах договор с Нефтохимик до края на сезо­на, но в този момент преце­них, че най-доброто развитие за мен е да отида в Локо и вече няма смисъл да играя. Започваме подготовка на 9 януари, аз се събирам отново с Едуард Ераносян. Той ми бе­ше треньор и през 2004 годи­на, когато преминах в Локо от ЦСКА. Тогава спечелихме Суперкупата и играхме квали­фикации в Шампионската лига срещу Брюж, така че се позна­ваме добре с Ераносян. С други думи – причината да си пре­кратя кариерата е предложението от Локо Пловдив. Труд­но се слага край на толкова дълга кариера, но този мо­мент така или иначе трябва­ше да дойде. Както отбеля­захте, аз на практика за вто­ри път спрях с футбола. В края на 2014 година пак бях ре­шил да не играя повече. Тогава останах само като треньор на вратарите в ЦСКА. Но през лятото на 2015-а получих предложение от Септември София (тогава в Трета лига) да съм играещ наставник и приех. А дни по-късно се завър­нах в ЦСКА и оттам история­та е ясна – спечелихме купата. Ако трябва да правя равно­сметка, съм щастлив от то­ва, което постигнах в състе­зателната си кариера.

Най-големите ти успехи са свързани с ЦСКА – титлата през 2003 година и купата през 2016-а. Това ли са най-ра­достните ти моменти в кариерата?
– Като се замисля, във всеки един клуб съм имал много хуба­ви спомени, не само в ЦСКА. Спомням си с добро престоя в Локо Пловдив в началото на новия век, когато бяхме в Б група. После през 2001 година преминах за първи път в ЦСКА. Тогава постигнахме ре­зултати – и като отбор, и аз в личен план. Направихме доб­ри мачове с Блекбърн (1:1, 3:3) за Купата на УЕфА. След това се върнах в Локо Пловдив и спечелихме Суперкупата, ка­то победихме Литекс с 1:0. После отидох в румън­ския Оцелул и там съ­що записах доста добри изяви. Специалистите бяха до­волни от мен и аз съ­що от себе си, така че ценя високо престоя си в Румъ­ния. Оттам преминах в Черноморец при Краси Балъков, при Димитър Димитров-Херо пък направих много сил­на серия от 870 минути без допуснат гол в А група, избраха ме за вратар на пър­венството… И това не беше всичко, при последния ми пре­стой в ЦСКА пак имах много хубави моменти със спечелва­нето на купата, макар да не играх в мачовете в турнира. Така че всеки един мой клуб е оставил трайна следа в мен и не мога да отлича само един момент, или един двубой. Имал съм доста силни пред­ставяния и в ЦСКА, и в Локо Пловдив, и в националния от­бор, макар да не записах мно­го участия (16).

От кои треньори си нау­чил най-много?
– От всеки съм се стремял да попивам максимума и ми е помогнал малко или много. Но бих отличил Стоян Йорданов, при когото съм имал много силни моменти като подго­товка. Той ме привлече в ЦСКА през 2001 година, заедно с Паро Никодимов. А също и Любо Шейтанов трябва да отлича, който също е допри­несъл изключително много за моето развитие.

Кога реши да се занима­ваш с треньорство?
– На нас, футболистите, це­лият живот ни минава по стадионите и в един момент просто почувствах, че искам да остана част от спорта и да си предавам знанията и на останалите. Ще ми бъде приятно да работя с други вратари.

Да те върна към ЦСКА – как виждаш бъдещето пред клуба?
– В момента отборът има малко по-труден сезон, което е логично с оглед на многото нови играчи през лятото. Те може би не знаеха къде точно идват или по-трудно се адаптираха към изискванията на „Българска армия“. Там е пo-различно от дру­гите стадиони и отбори. Големият коз на ЦСКА е соб­ственикът. За Гриша Ган­чев каквото и да кажем, ще е малко – футболът му е ясен. Той хвърля изключи­телно много средства за клуба, спортист е, не се предава пред трудности­те и ще се пребори с тях.

Преди време посочи Георги Китанов като най-перспективния млад вратар в България. Тогава заяви, че за него е най-добре да продължи ка­риерата си в чужбина, но той премина в ЦСКА. Как виждаш неговото разви­тие?
– Според мен ЦСКА е доста добра крачка напред в негово­то развитие. Този клуб може да се окаже много силен трам­плин към Европа. За него е важно да си пренесе постоянството, познато от Черно море, и на „Армията“. Нека да е здрав и да продължава да ра­боти. Не е лесно да дойдеш от Черно море в ЦСКА. Гово­рим за съвсем различна обста­новка, очаквания, напреже­ние… На „Армията“ всичко се гледа под лупа. Преходът при някои футболисти е по-труден, нужно им е повече време за адаптация, но и то­ва се преодолява.

А как виждаш ситуацията в Локо Пловдив, макар реал­но да не си започнал работа там?
– Това, което виждам, е, че собственикът Христо Крушарски е сериозен човек, с много големи амбиции и въ­зможности и съм убеден, че нещата ще се получават все по-добре. Направена е сплав от изключително добри и опитни играчи, както и по-млади, с обещаващи качества.

Какви цели си поставяте на „Лаута“?
– Не сме си говорили още на тази тема. Има време. Както знаем – апетитът идва с яде­нето.

А смяташ ли, че ситуация­та в последния ти клуб Неф­тохимик ще се подобри през пролетта?
– Сигурен съм. футболисти­те вече работят доста вре­ме с Христо Янев, наясно са с неговите намерения и идеи и свикнаха с начина му на рабо­та. С неговото идване орга­низационно доста от нещата в Нефтохимик се подобриха значително и ще стават все по-добри.

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *