Дунав бе хитът през есента в Първа лига и то с най-малкия бюджет в топ 6

7 Dni Futbol29.12.201620

На 30 юли Дунав изигра първия си двубой в новата Първа лига. Така бе сложен край на четвъртвековното чакане на русенци да видят отбора си в елита. 25 години – време за едно поколение… Но с представянето си отборът се отблаго-дари на феновете за дългото чакане. Кефът на всички щеше да е пълен, ако тимът играеше домакинските си мачове в Русе. Заради належащ ремонт на стадиона драконите приемаха съперниците си в Разград. Дори и без „чисти“ домакински мачове, тимът на Веселин Великов направи своеобразен подвиг – новакът в групата допусна първата си загуба едва в осмия кръг и дълго време оглавяваше класирането.

Всъщност през есента русенци обраха плодовете на далновидната си няколкогодишна политика. И показаха, че без да се хвърлят излишни средства, отбор може да се изкачи от третия ешелон до елита. Те бяха и единственият новак, който заслужи мястото си в него по спортно-технически критерии. Но, за да се случи всичко това, трябва правилна работа. Преди началото на първенството в Дунав отново направиха правилен и силен ход – ръководството, начело с д-р Симеон Симеонов, заслужи доверие, като бе преизбрано на Общото събрание. Привлечени бяха треньорите Пламен Донев и Игнат Младенов, които да допълнят щаба на Веселин Великов. Последният, въпреки че не притежава Про лиценз, бе оставен да командва парада. Бившият национал Ивайло Петков пък влезе в клуба – назначен бе за изпълнителен директор и помогна сериозно за селекцията. Драстични промени по състава нямаше. И Дунав бе от малкото тимове, които не подмениха изцяло единайсеторката си. Това също оказа голямо влияние. Затова и русенци ще зимуват в Топ 6 – едва ли са си представяли това преди старта на кампанията.

Като всеки новак и Дунав в началото бе неуверен в силите си. Точката срещу поканения в елита Локомотив Горна Оряховица на старта обаче вдъхна кураж на възпитаниците на Веселин Великов. И те като на шега наредиха след това четири поредни победи, в три от които не допуснаха гол. Така драконите се наместиха на върха на класирането.

В шестия кръг Дунав прие ЦСКА, а над 5 хиляди зрители се стекоха на стадиона в Разград. Агитката на русенци изпадна в делириум, след като само в разстояние на 60 секунди любимците им решиха мача в своя полза – 2:0 с голове на Васил Шопов (32-ра мин) и Антон Огнянов (33-та мин). Така фаворитът бе повален, а в Русе се размечтаха за нови подвизи. Веднага тръгнаха и сравнения с шампиона в Англия от 2016 година Лестър, който никой не слагаше в сметките след силния старт, но накрая триумфира със златните медали. От клуба обаче останаха здраво стъпили на земята и повтаряха до втръсване – „Целта ни е да не изпаднем. Ще се радваме, ако това се случи“.

Истината е, че Дунав бе хитът на футболната ни есен. При това с играчи, които преди време бяха отписани с лека ръка от доста отбори. Под ръководството на Веселин Великов русенци изповядваха прагматичен футбол, но с изпълнители, които познават кътни-те си зъби от съвместния си престой в Б група, а някои и от В. Тимът залагаше на солидна отбрана. В предни позиции се разчиташе много на Мирослав Будинов. Таранът не само че бе водещиият реализатор в състава с петте си гола, но той дирижираше и играта – овладяваше изпратените в предни позиции дълги топки и ги разпределяше умело. Обикновено те отиваха в крилата Юлиян Ненов и Антон Огнянов. До средата на полусезона двамата бяха неудържими и привлякоха доста погледи към себе си. Заради победите и първото място някак си встрани сякаш оставаха изявите на вратаря Мартин Луков. А с хладнокръвните си реакции той вдъхваше увереност на всички пред себе си. Стражът бе под рамката в 18 шампионатни двубоя, като в повече от половината от тях не позволи топката да премине голлинията му – завърши есента с 10 сухи мрежи. Луков записа името си в историята на клуба, като не инкасира попадение 484 минути. Предишното най-добро постижение за русенци бе на вратарят Иван Иванов – 442 минути през сезон 1963/64.

Помощ в това си начинание Мартин получи и от защитата. Тя бе доста стабилна в лицето на Атанас Атанасов, Петър Патев, Тейнур Марем, Михаил Милчев и Искандар Джалилов. A пред тях в средата постоянен бе Диян Димов. Той се показа като истински капитан. Бе и единственият, който взе участие във всичките 19 битки – не пропусна нито една игрова минута.

Нормално бе в един момент драконите да поизпуснат малко парата. След първото си поражение за сезона – 1:2 от Ботев Пд, дошло на 24 септември, тимът в още 4 последователни двубоя не стигна до трите точки (2 равенства и 2 поражения). Но намери сили да се вдигне и да сложи край на кризата. Със застудяването на времето започнаха и съдийските тесли – поражението с 0:1 от Верея в Стара Загора дойде, след като нападателят на домакините Амаду Сукуна (вече е играч на Левски) вкара гол, като преди това игра с топката и с двете си ръце. При 0:1 от Черно море в Каварна реферът Станислав Ставров пък не даде две чисти дузпи на русенци…

Въпреки това Дунав ще зимува на шесто място в класирането – клубът е с най-малкия бюджет в Топ 6. Русенци показаха, че парите не са всичко – доста повече средства от тях хвърлиха Ботев, Берое, както и другите три новака – Локомотив Горна Оряховица, Нефтохимик и Верея. Но нито един от тези тимове не направи това, което стори Дунав.

През пролетта обаче предстои по-трудното – затвър-ждаване и опазване на мястото в първата шестица. Големият бонус за отбора ще е завръщането в Русе. С подкрепата на феновете, които ще са несъмнено по-многобройни от тези, които пътуваха цяла есен до Разград, тази амбициозна задача може да бъде постигната. За жалост на запалянковците първото домакинство – на Берое, което ще е и пряк сблъсък за Топ 6, ще се играе при закрити врати. Така че първият мач у дома пред фенове ще бъде този с Левски от 22-рия кръг – двубой, който със сигурност ще предложи доста емоции. И ще покаже дали Дунав ще бъде хит и през пролетта на 2017 година.

Янаки Димитров, „Тема спорт“

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *