Арсенио: Историята ми тепърва започва! Не съжалявам, че послушах Ганчев и останах в България

7 Dni Futbol15.12.201660

Крилото на ЦСКА Арсенио Нунеш даде интервю за „Тема Спорт“, в което говори за неубедителните резултати на отбора, своята кариера и любовта си към България. Срещаме се с португалеца в ресторанта на „Армията“ и той поздравява сърдечно със „Здрасти!“, без капка акцент.

Арсенио, какво е състоянието ти? Имаше контузия, по-добре ли си сега?
– Да, през тази седмица започнах пълноценни тренировки, така че може и да играя срещу Дунав, макар да не знам дали ще ми бъдат дадени минути. Подобрявам здравословното си състояние, надявам се да получа шанс.

Как се чувстваш в ЦСКА? Изминалите 5-6 месеца не бяха лесни…
– Наистина не бяха лесни. Много неща се случиха в този период. Беше привлечен голям брой играчи – някои останаха от миналия сезон, други дойдохме от Литекс, а и от други клубове… Но постепенно подобряваме резултатите, нямаме загуба вече 5 мача. Мисля, че показваме малко по-добро лице. Разбира се, трябва да печелим всеки път. Сега ще победим Дунав, сигурен съм. А след зимната пауза ще играем много по-силно и постепенно ще стигнем до желаните резултати.

На какво се дължат неубедителните изяви на отбора дотук?
– Големият брой нови играчи е един от факторите. На мен в личен план ми беше трудно, защото смених Ловеч със София и тук е доста по-различно. Мисля, че основният проблем бе да се сработим, да постигнем по-голямо разбирателство и да действаме като колектив. Постепенно вече се разбираме по-добре и ще покажем по-силни резултати през пролетта.

Доколко повлия и честата смяна на треньорите? Сменихте трима – Янев, Йорданеску, сега и Стамен Белчев…
– Трудно е, когато се сменят често треньорите, но това не зависи от нас. За мен е едно и също при всеки. Аз играя за ЦСКА, без значение кой е наставникът. Има големи разлики между треньорите. Всеки носи различни идеи. Така например при Христо Янев играех като десетка -зад нападателя. После при Йорданеску бях на крилото. Сега при Стамен отново съм в средата. За мен няма значение, чувствам се еднакво добре и на двата поста. Може би малко по-лесно ми е да действам в средата на терена, но нямам проблеми и да съм на крилото. Аз съм бърз играч, обичам да влизам навътре, това ми е стилът на игра.

Със своите 5 голови паса си лидер по асистенции в отбора. Като цяло създавате доста положения, но изпускате много. Как си го обясняваш?
– Лично аз никога не съм бил изявен голмайстор. Рекордът ми е 5-6 гола в един сезон. Миналия шампионат в Литекс вкарах доста, но във Втора лига (7 пъти и още 3 в елита). Просто съм футболист, който създава повече положения и шутира по-рядко. Що се отнася до отбора като цяло пропуските според мен се дължат на липсата на достатъчно самочувствие. Много искаме да се докажем пред феновете. Те са зад нас във всеки двубой и заслужават победи. Да вземем за пример мача в Горна Оряховица – стадионът беше пълен! Беше много красива гледка, това е смисълът на футбола. Но големите очаквания на феновете като че ли ни влияят лошо. Някак се притесняваме, много искаме да печелим, но прегаряме. Напрежението е доста високо. Трябва да сме спокойни, да си играем по нашия начин и победите ще дойдат.

Как се чувстваш в България? Как ти се отрази разликата между Ловеч и София?
– Ловеч е малък, спокоен град. Живеех с приятелката си и ми харесваше. Всеки те познава и е готов да ти помогне. Тук в София е по-различно. Разстоянията са по-големи, но пък има богат избор какво да правиш – ресторанти, магазини… Разбира се, в столицата е по-приятно.

Има ли голям интерес на феновете към теб?
– Случва ми се, когато си разхождам кучето в парка, някой да дойде и да ми пожелае успех. Това е приятно. Привържениците са зад нас и не искам да ги разочароваме. Също така се опитвам да науча езика. Разбирам някои фрази и дори мога да водя по-лесни разговори. А да не пропусна и храната ви – опитах доста традиционни български ястия. Много ми харесват. Мисля, че се адаптирам доста добре (смее се).

Какво ти харесва най-много?
– Сиренето! Слагам го на всичко – в супата, в салатите… (смее се).

Когато игра с Литекс във Втора лига, беше ли потресен от състоянието на някои стадиони?
– Абсолютно. В началото направо бях в шок, беше доста смущаващо. Дойдох в Литекс, за да играя в Европа, да гоним титлата… И изведнъж се озовахме във Втора лига. Терените изобщо не бяха хубави и в началото бях неприятно изненадан. Но си казах, че трябва да си върша работата, и го направих.

Защо остана в България тогава? Нямаше ли интерес към теб?
– Исках да остана, въпреки че ни пратиха във Втора лига. Имаше оферти от португалски клубове. Но, от една страна, си имах договор с Литекс. Клубът бе готов да се раздели с мен само, ако платят за правата ми. Но и аз нямах намерение да си тръгвам. Харесва ми в България и предпочетох да остана. И сега съм доволен от това решение. През лятото заиграх в ЦСКА и така направих крачка напред в моята кариера. Миналата зима си спомням, че Дани Ганчев ми каза да вярвам на ръководството и това и направих. И не съжалявам изобщо, че го послушах. Сега в ЦСКА сме мотивирани да постигнем големи успехи и съм сигурен, че ще го направим. Въпрос на време е. Това е много голям клуб и трябва да бъде на върха.

Докога е договорът ти?
– За още година и половина -до 2018-а.

А как се стигна до трансфера ти в България?
– Мисля, че Дани Ганчев е гледал няколко мои мача в Португалия и ме е харесал. Така че отправи оферта, хареса ми проектът и се съгласих.

Разкажи за детството си, за първите си стъпки Във футбола?
– Започнах да играя в родния ми Ешпозенде (град в Северна Португалия) още на 8-9 години. През 2001 г. ме привлече Порто, бях част от академията на клуба за 3 години. Беше като мечта да играя за любимия си отбор. После обаче не им бях нужен, затова си потърсих друго място и отидох в школата на Лейшоеш. Вървях крачка по крачка – тръгнах от трета лига, минах през втора и стигнах до елита. Имам и няколко мача за националния отбор до 19 години. Станах също така два пъти шампион на втора лига – с Беленензес и с Морейрензе. С Морейрензе играх и в елита.

Какви са целите ти в ЦСКА?
– Разбира се, да спечеля титлата. Но искам да възвърна най-добрата си форма, за да бъда максимално полезен. Защото в момента не съм в оптимално състояние. Да го кажа така – не съм приключил своята история. Имам още доста години във футбола пред себе си и съм жаден да се докажа. Искам да се задържа в ЦСКА, да спечелим титлата. Харесва ми клубът, вярвам в каузата и желая да помогна на ЦСКА да си постигне целите. Не бързам да си ходя, защото желая да печеля трофеи.

Какво знаеше за България, преди да дойдеш тук?
– Не много, но знаех за ваши футболисти, които са играли в Португалия – Красимир Балъков и Ивайло Йорданов. Те са легенди на Спортинг. Баща ми е фен на този клуб и си спомням, че много ги харесваше и двамата, особено Балъков. Също така се свързах с Фабио Ешпиньо, който тогава беше в Лудогорец, за да го попитам за съвет. Той ми препоръча да отида в България, защото държавата е хубава, и се радвам, че поех по този път.

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *