„Тема спорт“: Гриша Ганчев преобърна най-новата ни футболна история

Автор:
Публикувана на: декември 10, 2016
ганчев

Финансовият благодетел на ЦСКА Гриша Ганчев не е от футболните собственици, които се появяват в медиите, за да коментират щяло и нещяло. Той говори изключително рядко, затова пък интервютата му винаги имат широк отзвук и отекват дълго време сред футболната общественост. Последното му медийно участие отново се превърна в повод за разпалени дебати както сред червените привърженици, така и сред ръководствата и феновете на другите водещи отбори.

Който е слушал внимателно, няма как да е пропуснал и едно звучащо повече като лирично отклонение, но всъщност съдържащо голяма част от философията му за управление на футболния клуб размишление.

Ганчев призова за по-малко фенщина и повече фокусиране върху уменията и резултатите, които даден служител може да постигне. И посочи примерите с преминалите през Барселона и Реал играчи като Луис Енрике и Луиш Фиго, които са били приети в новите си отбори и оставени да работят, за да им носят успехи на терена. От перспективата на днешния ден можем да оценим това негово „отклонение“ като подготовка за бъдещи действия в тази посока. Ето че само няколко дни след интервюто му гръмна новината, че Наско Сираков е вариант за нов директор в ЦСКА. И започна дебатът за управленските качества на Сираков, за силната му позиция в БФС, за синьото му минало и за бащината червена връзка… Дали ще е веднага, дали по-късно, дали ще е той, дали друга популярна в сините среди фигура, с която Ганчев вече е работил, явно собственикът на червените изглежда готов на подобен ход. И подготвя обществеността за развитие в тази посока.

Впрочем процесът на смяната на синьо с червено и обратното не е чужд за родното вечно съперничество – през 90-те през ЦСКА и Левски преминаха редица играчи, в това число „радостта на народа“ Божидар Искренов, Георги Донков, Петър Михтарски, Станимир Стоилов… а през новия век това стори настоящият директор на сините Станислав Ангелов. Емблематичен пример е и старши треньорът Георги Василев, който вдигна шампионската титла и с двата гранда. След като изгради синия дрийм тийм, спечелил три поредни титли в периода 1993-1995 г., през 1997 г. той прекъсна 5-годишната червена суша и върна трофея на „Българска армия“. Беше носен на ръце и от сини, и от червени. И до днес се радва на тяхното уважение и обич.

Затова дискутирането на името на Наско Сираков няма да е исторически прецедент. Да, той е една от най-големите легенди на Левски, но тук въпросът е доколко би бил полезен или вреден за ЦСКА точно в този момент. От една страна, с неоспоримия си ръководен потенциал и лоби в БФС, от друга, с опасността да разколебае и отблъсне и без това подлаганите на унищожителен натиск червени привърженици. Точно затова и името му е най-символичното, с което да се опипа почвата за подобен ход на ръководството. А в списъка с потенциални сини кадри има още много хора, които са работили успешно с Ганчев, начело с неговия „брат“ Люпко Петрович, Димитър Димитров-Херо, Мъри Стоилов… Всеки от тези варианти звучи невероятно, но кой си е представял през 1992-а, че скоро Гиби ще облече червената фланелка, през 1993-а, че след няколко месеца Михтарски ще бележи на Ювентус на „Българска армия“ или през 1995-а, че след година и половина Гочето ще вдигне титлата с ЦСКА? Май Гриша Ганчев е на път да преобърне най-новата ни футболна история…

С телевизионната си поява и с потвърждаването на ангажиментите към ЦСКА, които пое преди година и които към момента са в процес на изпълнение, Ганчев за пореден път разби мита за оттеглянето си от клуба. Нещо повече, той потвърди декларираните многократно намерения за изграждане на базата в Панчарево, реконструкцията на стадион „Българска армия“ и закупуването на активите на старото дружество, които се очаква скоро да бъдат обявени на търг. Дирижираните слухове за спиране на финансирането на ЦСКА трябва да се опровергават точно по този на чин – с публична поява в лично качество, с ангажименти от първо лице. Не че с това атаките и опитите за всяване на напрежение сред червените привърженици ще секнат. Тук любопитният момент е, че Ганчев намеква за опити за влияние на добре познати от близкото минало „помощници“, „приятели“, „легенди“ и „ветерани“. Или с други думи змиите се пробуждат.

Апетитът на някои кръгове явно отново се е развил. Когато ЦСКА беше във В група, клубът живееше най-спокойния си живот. Селекцията беше направена лично от Ганчев, с директни телефонни обаждания до футболистите. И с това не остана поле за изява на представящите се за приближени до ЦСКА мениджъри, които всеки трансферен прозорец в предходните години вадеха изпод шлиферите менте след менте. Клубът се радваше и на нечуван медиен комфорт – от една страна ЦСКА продължаваше да бъде най-интригуващият привържениците отбор и най-продаващият продукт, а от друга – от позицията на аматьорски отбор не можеше да обърка сметките на „елитните“ отбори. Или поне така си мислеха. Нещата обаче ескалираха бързо. И явно завръщането на ЦСКА в елита, структурирането на клуба, стабилизирането на финансирането са възбудили нечии апетити. И е нормално, когато някой каже „Баста, марш оттук!“, да започнат атаки и подмолни опити за влияние и дестабилизиране.

Анализът на думите на Ганчев сочи и Стамен Белчев като фаворит за поста старши треньор и за пролетния дял от шампионата. Собственикът на ЦСКА изрази разочарованието си от младите български треньори, които не инвестират в развитието си, не търсят обучения и специализации във водещите европейски клубове. Поради това Стамен Белчев към момента изглежда по-скоро логичен избор. Той бързо овладя ситуацията в представителния отбор, внесе спокойствие и настроение в играта на отбора в момент, в който не се виждаше как това може да бъде постигнато. А това са важни качества за наставник на ЦСКА.

„За да имаме претенции за титлата обаче, ние трябва да имаме отбор от класни играчи, равностойни смени“ -казва финансовият благодетел на ЦСКА и продължава със „скърца цялата машина“, „липсва ни качество, което трябва да добавим“, „липсва шампионски манталитет“.

Признаването на грешките на ръководството прави силно впечатление и е индикация, че шефовете си дават сметка за положението и са пряко ангажирани с проблемите в отбора. Редът и дисциплината са едни от тях. Затова Галчев е задраскан с дебелия флумастер. Той получи уникален шанс, превърна се в лидер на един романтичен отбор, а след това по възможно най-глупав начин го пропиля. Затова и когато играчите спестяват сили, ще излизат за допълнителни тренировки. Ама било унизително, ама било непрофесионално. Някои хора просто трябва да разберат, че се намират в ЦСКА. Трябва да се знае „кой за какво работи“ в клуба, защото за никого не е тайна, че слабата форма на много от играчите се дължи именно на развалената дисциплина и изкушенията, които предлага нощна София. Със завършването на базата в Панчарево, която очевидно е приоритет пред ръководството, трябва да се постигне и концентрирането на играчите върху тренировъчния процес. Оттам и подобрението в представянето им и притискане на посочения за основен враг отбор, който разчита на подизпълнители. С това собственикът на червените освен че казва нещо, което е публична тайна и за което всеки по-тясно интересуващ се от български футбол има обективни съмнения, определя и целите, които поставя пред ЦСКА. Да, Левски е вечният враг и победите над него са задължителни за настроението в червения лагер. Но ако армейците искат да се върнат на върха, те трябва да се целят в хегемона и да изправят срещу неговите методи всички налични сили.

Стоян Генов, „Тема Спорт”

АКО ИСКАТЕ ДА СТЕ ВИНАГИ С ПУЛСА НА ЕКСКЛУЗИВНИТЕ НОВИНИ И КОМЕНТАРИ, ХАРЕСАЙТЕ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *