Само в 7DniFutbol.bg

Единствен, недостижим, недосегаем, гениален – Любо Пенев на 50!

7 Dni Futbol31.08.2016163

Единственият, недостижим и недосегаем Любослав Пенев навършва 50 години. Редно е ден като този да се отбележи с баналните поздравителни слова. Момент, Любо Пенев и банално е оксиморон. Любо Пенев може да е всичко друго, но не и банален. Любо Пенев е най-големият оригинал в държавата България. Един от малцината в тази страна, който с цената на всякакви трудности и препятствия е избрал пътя да бъде различен. Да не участва в стадото, дори и то да се нарича „четвъртите в света“.

Любо никога не би се възползвал от колективната сигурност дори тази група да си е извоювала всевъзможни привилегии. Любо Пенев е от онази порода човешки същества, за които свободата съществува само в идеални измерения и пропорции. Живеем в България и мнозина „запознати“ вече са се възмутили, защото са подочули това и онова. Не са чули обаче неговата версия, защото на Любо му е напълно безразлично какво мислят за него. Има величия, които говорят, че не плащат данък обществено мнение, но Любо Пенев единствен го доказва, а не го казва. Любо Пенев не се навира по медиите с интервюта за щяло и нещяло. Любо Пенев не участва в светски прояви и каузи, които не са нищо друго освен болезнена нужда от внимание. Любо Пенев е от малцината, които са наясно със своята значимост като личност. И това поражда мнението, че е грандоман. Може и да е грандоман, но не прикрива комплекси като много други велики българи.

А сега 30 години назад във времето. Имам привилегията да съм от онези, които са видели на живо първите стъпки на легендата. Появи се като резерва и хората до мен на трибуните веднага го вкараха в калъпа „връзкар“. Така му и тръгна прякора Чичовото. В България роднинските връзки често създават проблеми. Обаче се оказа, че момчето притежава талант, който на моменти се обръщаше в чиста проба гениалност. И се оказа недосегаем за всякакви подмятания. Любо Пенев наложи свой патент върху българския и световния футбол. До неговата поява на върха на атаката съм гледали уникални голаджии като Жеков, Джевизов, Киро Миланов, Петко Петков, Боби Григоров, Бойчо Величков… Всичките те бяха вкарвачи, получаваха топката и целта им бе единствено да я набутат в мрежата. Любо Пенев промени представите за типичната деветка. Той изнесе играта на тарана в много по-голямо пространство. Към фланговете и към средата на терена. Макар и да вкара огромно количество голове, неговата запазена марка си останаха пасовете и играта без топка. А това го правят само професорите по футбол, защото се иска акъл, иска се така нареченият футболен интелект, който при него имаше в изобилие. Научните трудобе на Любо са прочетени и усвоени от Златан Ибрахимович, Луис Суарес, от Грациано Пеле, Димитър Бербатов също в огромна степен дължи своята конвертируемост на видяното от Любо Пенев. Това се казва да оставиш следа. И точно това стори Ел Голеадор. Затова толкова високо бе оценен в Примера дивисион, а стилът му щеше да облагороди всяко едно голямо първенство. Той игра само в България и Испания, но можеше да го прави навсякъде, дори в Меката на футбола Бразилия.

Оригиналността на Любо не остана само на терена, както често се случва с гениите, които не са много по приказките. Ох, Любо приказваше и още как… През 1993 година на една пресконференция каза на журналистите – като толкова много разбирате, хайде да поиграем на малки вратички! Три години по-късно на летище София роди вечната сентенция – Който не ме харесва, да духа супата! Вече като треньор каза – Мадона я харесвам, но ние имаме мач на „Васил Левски“. След това излезе пред цяла България и посоли своите бивши съотборници. Ако забелязвате, това му струваше доста скъпо. С единаците е така, стадото не им прощава! Но щеше ли да бъде Любо Пенев, ако не беше такъв! Ако не си поплюваше във вербалните изяви? Ако не бе експресивен?

Важното е, че Любо Пенев остави следа и горещо му желая най-доброто в неговия живот да предстои. Едно е сигурно, Господ му е дал характер. И този характер му позволява да лети над препятствията. Както го направи през трудната 1994 година. Любо Пенев винаги е летял, никога не е лазил. Любо Пенев винаги е стърчал високо, никога не се е превивал. Никога не е влизал в лагери, никога не е бил заговорник, никога не се е подмазвал. И винаги си е бил такъв, какъвто е. Затова е и толкова безценен. Честито, Любо, от сърце, благодаря ти, че ни позволи да бъдем част от твоя път. Дори като странични наблюдатели за нас бе чест!

Жаклин Михайлов, „Тема спорт“

3 коментара

  • marian

    31.08.2016 at 11:19

    Браво на Жаклин за признателноста към ЛЮБО ПЕНЕВ въпреки че е със сини очила

    Reply

  • Gr.Atos

    31.08.2016 at 11:20

    Честит Рожден Ден, СуперЛюбо! Оригиналът и лицето на Българския футбол от добрите му години!

    Reply

  • az67

    31.08.2016 at 18:17

    Жив и здрав Любо,обичаме те !!!

    Reply

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *