Само в 7DniFutbol.bg

Злата истина за Спас Русев – надзирател в интернат, щатен комсомолец с Грашнов, шофьор на комунисти

7 Dni Futbol30.08.2016155

Преди време Фрог Нюз публикува биографичен очерк за Спас Русев. Публикуваме най-интересните моменти от старта на кариерата на настоящия собственик на Левски, защото ги няма никъде в официалните сводки от днес.

 

Както повечето от „назначените” за милионери в края на ерата на соца у нас, и 36-годишният перничанин Спас Русев през 1990 г. има зад гърба си малко и съвсем не престижни дейности, но голям хъс и готовност да излиза извън рамките на закона, ако това му върши работа. Завършва ВИФ, твърдят запознати с трудовата му биография отпреди промените. Започнал като възпитател-надзирател в интернат в радомирското с. Гълъбник. Представете си скуката в интерната, дежурствата – дневни и нощни, обстановката в селото и радостите, когато в свободните си дни е отивал в окръжния град. Първата му мечта е да се измъкне от селото и да започне една от най-сладките по онова време трудови дейности – културно-масовик в младежкия дом на близкия Радомир. Това е времето, когато у нас си пробива път непознатото до тогава събитие „дискотека”, а щатните комсомолци са негови първи възторжени организатори. Организатор, и то блестящ, според очевидци е именно Русев. Там той се запознава с комсомолските секретари на големите предприятия в региона.

Един от тях е небезизвестният Владимир Грашнов, тогава комсомолец номер едно на Комбинат за тежко машиностроене. Базата на сближаването е една и съща за всички от тези кръгове – стремеж към кариера, алкохол, момичета и драпане към столицата, където силните на деня раздават благинки като жителство, престижна работа и добри житейски условия на фона на общата панелно-дефицитна действителност. А Грашнов е син на комунистически министър и Спас използва това.

Бригадирското движение дава на Спас Русев втората възможност да избяга от скуката на провинцията и той я сграбчва. За по-възрастните хора бригадите от 70-те и 80-те години на миналия век са нещо славно, романтично и интересно. Ученици и студенти прекарват по 2 месеца средно на година в помощ на селското стопанство и промишлеността. Дават им символично заплащане, но пък ги хранят, обличат и разхождат безплатно, а и животът на лагер винаги носи привкус на секс и романтика. Освен това, по силата на факта, че е културно-масовик, вероятно Русев е бил и някакъв началник в бригадите. А за началниците работата е съвсем различна – представителни функции, банкети, повечко екстри, за някои и служебни автомобили. Това допада на перничанина и той намира начин да се промъкне в системата, вероятно с рамо, дадено от Гашнов, който е имал влияние в ЦК на Комсомола и Централния бригадирски щаб. Вярно, че Русев започва там като шофьор, но колко различно е да возиш  хора с пари и власт, каквито са най-големите шефове на комсомола по онова време.

Шофьорите са като ято…

През онези времена шофьорите на големците, както и барманите, бяха сред най-доверените хора на службите. Те чуваха много, виждаха интересни неща и просто донасяха. Спас Русев едва ли се е разминал с тази практика. И неговата кариера бързо доказва това – след известно време той става  шофьор, но вече не на комсомолски величия, а на Стоян Марков, един от хората по високите етажи на икономическата власт през 80-те години в дирижираната от Тодор Живков страна. На тази позиция той не е могъл да бъде назначен, ако не е одобрен или нает от прословутото УБО – Управление за безопасност и охрана, иначе казано интендантството на соцелита, което се грижи на номенклатурата от висш ранг да не и липсва нищо.

Вероятно това ниво – шофьор на министри или членове на ръководството на компартията, щеше да е таванът за разтропания Русев, ако не бе дошла демокрацията. И ако през социалистическо качествата на перничанина, плюс сътрудничеството със службите като шофьор на големци, все пак му гарантираше само  прилично материално положение, подобно на милиони други като него, то пазарната икономика му дава шансове, за които възпитателят от село Гълъбник вероятно дори не е сънувал.

С промяната на 10 ноември 1989 г. свършва шофьорският период в живота на напористия перничанин и започва изграждането на политическа и бизнес-кариера. Освободен като обслужващ Стенмарк, както е известен Стоян Марков, Русев става служител в „Софийски музикални седмици” като закупчик и снабдител. В онова време на немотия тази длъжност е направо златна. Да си снабдител тогава означава само едно – достъп до благини, за които други могат само да мечтаят. Така че е било необходимо съвсем малко, за да стане закупчикът любимец на важните хора в дирекцията.

Следващата стъпка на Русев е в Агенцията за чуждестранна помощ, оглавявана тогава от новодемократа Петко Симеонов.

Началото на капитализма

Две думи за тази несъществуваща вече институция. Създадена, за да разпределя предоставени от западни държави хуманитарни стоки до обеднелите българи, тази структура бързо се превърна в средство за забогатяване на предприемчиви и готови да нарушават законите мераклии. Схемата е толкова елементарна, че се вижда от всички, пише се за нея, но разбитият апарат на полиция и финансови органи не прави нищо. Пристига тон масло, да речем от Франция. В условията на дефицит и празни магазини, неговата реална стойност е огромна, защото в хората пари все още има, но не могат да си купят нищо. Малка част от маслото се предоставя публично на нуждаещи се, повечето обаче отива в складове и магазини. Поток от горещи инфлационни пари започва да се връща обратно към организаторите на далаверата и ги прави милионери буквално за една нощ. Схемата се повтаря за всички предоставени като помощ храни и промишлени стоки в продължение на няколко години. И ако Петко Симеонов е политическата фигура, която представлява СДС и не може много явно да бърка в меда, то за никому неизвестния бивш закупчик Спас, добрал се до зам.-председателско място на агенцията, това едва ли е било проблем.

Скоро Русев регистрира собствена фирма „Артемис”, през която като река минават стоки и пари.

Според журналистическо разследване от онова време, фирмата на Спас Русев  поема и парични потоци – обслужването на първия, а след това и всички следващи траншове от Европейските помощи за България. Става дума за солидни чекове – през м. юли 1991 г. например  в тази фирма  влизат 10 млн. лева, а само за първите 15 дни на август – 15 млн. (тогава 1 долар е 17 лева). Сега на това му викат конфликт на интереси, но тогава никой не обръща внимание. Русев е наше момче, говорят в СДС и си затварят очите.

 

ПП: Един от тогавашното СДС – Георги Марков, първи представи Русев като новия фин шеф на Левски…

 

5 коментара

  • Баба Цола

    30.08.2016 at 17:13

    „От кога се е, мила моя майно льо, шайка завървяла!Агент до агента майно льо, доносник до доносника“.Крадец до крадеца, бандит до бандита!!Честито телета празноглави, зомбирани и наркоманизирани!

    Reply

  • berkut

    30.08.2016 at 17:42

    Има ли поне едно говедо, което да не е било доносник ? Тези долни изверги не спират да срамят името на Апостола !

    Reply

  • POLYTRON

    30.08.2016 at 21:59

    Лефске от подуяне – винаги верни на ДС!!!

    Reply

  • Йосиф

    01.09.2016 at 21:52

    беркут, рязан, яж ми курО, педал, както и другите двама ! Вместо да се сетим в какво положение се намираме и какви хора ни управляват, долни комунисти, и промяна няма никаква за 25 години, ние се псуваме помежду си.. Но как да е друго яче, като прасетата винаги сте били плиткоумни и не можете да прогледнете вие колко сте надълбоко в лайната..

    Reply

    • Баба Цола

      18.09.2016 at 17:24

      Манго, науката отдавна е доказала, че прасетата са едни от най-интелигентните животни! И в същото време, че говедата са най-тъпите! Договеждаш ли се, че пак сте се прецакали сами? Първо вас наричаха прасета, но вие, в типичния си агентурно-доноснически стил, почнахте да наричат цесекарите прасета, след което приехте престижното говеда.Хак ви е тъпаци тъпи!

      Reply

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *