Георги Миланов: Моят президент Гриша Ганчев направи нещо, което едва ли някой друг може

7 Dni Futbol29.05.201620

Футболист номер 1 на България за 2012 г. Георги Миланов гостува в предаването „Код Спорт“ по TV+. Преди по-малко от десет дни играчът на ЦСКА (Москва) взе участие в спектакъла на Христо Стоичков „50 години номер 8“, а сега му предстои турне с националния тим в Япония.

– Да ти чиститим ли новата титла с ЦСКА, след като през пролетта игра в швейцарския „Грасхопърс“, а в първия полусезон бе в московския гранд? Дали ти пазят медал?
– Да, гледах последния мач. Откакто съм в Швейцария, през последните три месеца, 90% от мачовете на ЦСКА ги следях. Постоянно с моите съотборници поддържахме връзка чрез телефони и интернет. Честитих им на момчетата титлата. С г-н Слуцкий се чухме след втората титла, откакто аз съм в отбора. Тимът е много радостен и щастлив. Имаше големи закачки. След мача си писахме в една от нашите групи чрез телефоните. Много добре се получиха нещата. Бъзикаха ме и ме питаха къде съм. Казах им, че съм стискал палци и им пожелах успех. Радостен съм, че за втора година съм шампион на Русия. Да, наистина през тези три месеца бях в „Грасхопърс“, но постоянно държах контакт с хората от ЦСКА и с шефовете. Щастлив съм, че отново ще имам златен медал. Даже ме питаха кога се прибирам, за да ми го дадат. Казах, че ще отида след като почне подготовката.

– Имаше и някои неприятни контузии в последния сезон. Всичко това в миналото ли е вече?
– Да, имах контузия, свързана с аддукторите. Още в ЦСКА (Москва) пропуснах няколко мача. Бях на лечение в Германия. Да чукна на дърво засега всичко е нормално около мен. Още в самото начало в „Грасхопърс“ получих нелепа травма в глезена. И там нещата отшумяха. Здрав съм и съм готов за турнира, който ни предстои с националния отбор. Живот и здраве след 20 дни се връщам в Москва.
– Когато бях при теб в ЦСКА (Москва) научих една история и искам да я споделиш сега. Когато босът на клуба Евгений Гинер в съблекалнята ви поздравява, какво казва на теб? Каква е българската връзка?
– В неговия род има българска връзка и като дойде при мен ми каза: „Аз много уважавам българите и съм радостен, че си част от моя отбор“. Каза как още в самото начало съм се приспособил към футбола в Русия. Горд е, че ме познава и ми пожела много успехи след един от важните мачове, които спечелихме. Каза, че към българите има по-добро отношение.

– Какъв е опитът, с който се връщаш от Швейцария – като качество на първенството, а и в личен план за теб?
– Бързо се развиха нещата около мен. С моя мениджър решихме, че е по-добре да отида в Швейцария. За три месеца нищо нямаше да загубя, защото все пак в Швейцария първенството е добро. Сам се убедих в това. Отборите са доста равностойни, като изключим състава на „Базел“, който е с една класа над останалите. Получиха се доста зрелищни двубои. Лошото е, че малко се контузих и пропуснах месец и половина от шампионата. Не съжалявам, че бях там. Научих много неща. Отборът е добър. Не искам да обиждам никой, но като правя сравнение разликата в нивото на ЦСКА (Москва) и „Грасхопърс“ е огромна като качество на тренировки, футболисти. Не мога да си кривя душата. Видях, че там нивото е добро, но няма как да се сравнява с ЦСКА, където свикнах на много по-интензивни и трудни тренировки.

– Какво е бъдещето ти?
– Решихме да отида в „Грасхопърс“, за да натрупам малко повече опит, защото предстои европейско първенство. Виждате в Русия колко футболисти се налагат. В последния момент взеха капитана на Русия и аз прецених, че ще трябва да чакам отново. Може би щях да получа по-малко игрово време и затова реших да отида в Швейцария. Но бъдещето ми винаги е било свързано единствено с ЦСКА (Москва). Още преди да подпиша договор с „Грасхопърс“ казах, че ЦСКА иска да ме задържи, но просто се разбрахме, че за мен е по-добре да натрупам малко повече игрово време и след сезона да се върна отново там и да бъда част от отбора. Имам договор за още две години и с нетърпение ме чакат там. Даже наскоро и спортният директор на въпрос дали се връщам, каза: „Да, естествено“.

– Допадна ли ти животът в Швейцария?
– Когато говорим за начин на живот, в Швейцария е доста по-хубаво и по-спокойно. Бях в един великолепен град. Имах възможността на пообиколя Швейцария, когато бях контузен, защото бях малко по-свободен. Видях чудесната природа. Тези три месеца ми се отразиха доста добре откъм здраве и нерви. Там ги няма задръстванията от Москва. Нищо, че съм само на 24 години, бил съм в много държави, но по-красива страна от Швейцария не съм виждал. Надявам се един ден България да стане като нея, защото е нещо невероятно.

– Как е приятелката ти Мария? Хареса ли й Цюрих?
– Да, доста й хареса. Починах си. Знаете, че там няма лагери преди мачове, защото страната е малка. Пътуваме в деня на двубоя, а ако сме домакини ни събират директно на обяд. Дългите пътувания и лагери ги няма. Тези три-четири месеца бяхме много време заедно и тя беше много щастлива от този факт.

– Ти също бе щастлив. Поне така изглеждаше на бенефиса на Христо Стоичков. Той сподели в интервю за „Код спорт“, че не си искал да излизаш на терена да играеш.
– Поканата бе от януари, когато се срещнахме с него. Още тогава ми каза, че ще играя в този мач. От начало не можах да повярвам. Това е нещо велико, което завинаги ще остане в моето съзнание и в моя живот. Когато те покани този велик българин Христо Стоичков, си горд. В първия момент не можах да повярвам. После като получих поканата бях доста изненадан. С неговата дъщеря държахме връзка и казах, че не ми е удобно да съм сред тези големи футболисти. Но знаете какъв нрав има. Каза ми: „Ти ще играеш в този мач“. Нямаше как да откажа. Много исках да участвам, но всеки трябва да си знае мястото. С годините сме изградили много силна връзка, откакто беше треньор на „Литекс“. Винаги сме поддържали контакти независимо дали се намира в Барселона или в Маями. Той доста ми помогна и за трансфера ми в ЦСКА (Москва). Връзката ни е много силна. Искам да му благодаря. Горд съм, че уючствах в този бенефис в този велик ден за него.

– Представял ли си си как и ти един ден пълниш стадиона за твой бенефис?
– Още съм далече от това нещо. Здраво съм стъпил на земята. Радостното е, че много рано излязох в Европа и съм в толкова силен отбор. За четвърта поредна година ЦСКА ще играе в групите на Шампионска лига. Стремя се да се доказвам. Все още съм на 24 години, но искам да направя добра кариера. Старая се винаги да тренирам на 100%, да показвам футбола, който мога. Ако бъдем реалисти, едва ли някой друг българин може да стигне нивото на Стоичков. Мечтая колкото се може по-дълго да бъда на това топ ниво – да играя в Шампионска лига и да печеля титли. Вече два пъти съм шампион на Русия и два пъти шампион на България. За годините си имам доста добри успехи, но съм здраво стъпил на земята и не мисля за тези неща.

– ЦСКА (Москва) ще играе в Шампионска лига, но България няма да играе на европейски финали. През есента предстоят световни квалификации. Не се ли притесняваш от тези футболни хищници, които са в нашата група – Франция, Швеция, Холандия?
– Даже съм радостен, защото е по-добре да играем с отбори от световна класа, отколкото да изпитваме трудности срещу по-слаби съперници. В отбора има доста млади момчета. Срещу фаворитите, както беше и срещу Италия, показваме силни игри. Надявам се да изградим добър колектив. Ще дадем всичко от себе си. За всички е видно, че ние нямаме такива футболисти, с които разполагат другите отбори. Нямаме играчи в топ първенства, с изключение може би на руското, но и то не е от най-високото ниво. Това е реалността. Трябва да тренираме здраво, да изпълняваме тактическите указания. Не бих казал, че класиране е невъзможно, защото няма невъзможни неща, но каквото зависи от нас, ще го направим. Надяваме се да зарадваме феновете с добри игри, защото са зажадняли да видят отбора да играе на такива финали. Но е явно, че на този етап не сме готови да се сравняваме с тези отбори.

– Спомена феновете. Срещу тези съперници ще имате нужда от пълен стадион. Какво послание ще кажеш на привържениците на българския национален отбор?
– Бях на два мача на юбилейния мач на Христо Стоичков и на финала за купата на България. Дойдох по негова покана да видя отново пълен стадион. Българските фенове са невероятни – тези на ЦСКА, и тези, които присъстваха на бенефиса. Искам да им кажа, че каквото зависи от нас, ние ще го дадем. Надявам се те да повярват в нас, колкото и трудно да звучи това, защото все пак нямаме качествата на другите футболисти. Желая да напълнят стадионите и да ни подкрепят, а каквото зависи от нас, ще го направим. Ще раздадем сърцето и душата си за България, както винаги сме го правили.

– „Лестър“ е световната сензация на годината. Може ли да се каже, че ЦСКА е българската сензация – отбор от „В“ група да триумфира с купата? Мислил ли си, че това може да се случи?
– Следя българския футбол. Обичам да го гледам, въпреки че го определят като слаб. Това, че съм излязъл от България, не означава, че трябва да го забравя. Фен съм на „Барселона“ и когато играе този отбор изключвам всичко друго. Следях ЦСКА, защото доста приятели са свързани с „червените“. Гледах доста мачове за купата. Треньорът Христо Янев ми е много добър приятел и искам да го поздравя за това, което направи с тези млади момчета, при това само българи. Моят президент Гриша Ганчев направи нещо, което едва ли някой друг може да спечели с такъв отбор купата на България. Видя се, че може и когато искаш, нещата се получават. За мен ЦСКА е марка във футбола. Надявам се до няколко седмици отборът отново да е в „А“ група. Същото желая и на моя отбор „Литекс“, защото оттам са излезли доста футболисти.

– Играхте заедно с Христо Янев в „Литекс“, нали?
– Да, ние оттам имаме доста силна връзка. Той, както и Светьо Тодоров ми помогнаха много. Те са много важни хора в моята кариера. Показаха ми пътя, както и треньорите ми Любослав Пенев и Христо Стоичков, които ме наложиха в големия футбол и ми направиха добър трансфер.

– Харесва ли ти идеята да се налагат повече български и млади играчи? Така пробихте ти и твоя брат Илия.
– Големи личности като Любослав Пенев и Христо Стоичков, които са играли в най-добрите отбори в света и са печелили много купи, виждат в нас потенциал и залагат на нас. Защо и другите треньори да не го правят? Точно това се чудя, когато гледам какво става в България и не ми е приятно. Аз съм чужденец в Русия и виждам какво е отношението към самите руснаци. Те винаги са били на първо място и аз се радвам, че държавата уважава собствените си футболисти. Може да питате и Ивелин Попов, който играе там, как уважават руснаците и как ги ценят. В Русия, която разполага с милиарди за трансфери и може да си позволи футболисти от световна класа, има правило – да играят петима руснаци по 90 минути. А не, както в България, по една минута играят играчите до 21 години. Дори и да се контузи някой руснак, пак руснак трябва да влезе да го замени. Винаги съм се възхищавал и си викам: „Дано един ден в България стане така, защото като гледаме „Лудогорец“ и преди „Литекс“, „Левски“ и ЦСКА, които имат в отборите си по осем чужденци и само по двама-трима българи…Това не е хубаво“. Аз като българин искам да играят повече български момчета. Надявам се това да се случи с новия формат на първенството, защото когато в „А“ група няма български таланти, няма как да има и в националния отбор. Всичко е свързано. После защо нямаме футболисти за националния отбор и не можем да побеждаваме? Ами, как да побеждаваме, като нямаме футболисти, които да играят редовно в „А“ група?! Мисля, че новият формат на руската лига предвижда да бъдат не пет, а шест руснака на терена. Така за нас, чужденците става още по-трудно, защото има голяма конкуренция. Трябва да показваш постоянство и много добри игри, за да можеш да си на терена.

– Дебютира в големия футбол у нас на 17 години и 152 дни в мач за Суперкупата срещу „Левски“. Спомняш ли си го?
– Да, разбира се. Искам да благодаря на г-н Станимир Стоилов, който ни даде път с брат ми и ни покани. Бяхме доста млади. Никога няма да забравя – спечелихме републиканско първенство срещу „Левски“. После отидохме на море с брат ми. След един ден ни звъннаха от ръководството на „Литекс“ и казаха: „Връщайте се в Ловеч, защото трябва да почвате подготовка. Отивате в Холандия с отбора. Станимир Стоилов ви иска в тима“. Тогава тръгна нашият път. Радостни сме, че още на 17 години ни наложиха в „Литекс“. Да не
забряваме, че тогава имаше доста качествени футболисти, шампиони – Светьо Тодоров, Христо Янев, Радостин Кишишев, Ивелин Попов, Станислав Манолев… Да бъдеш в един отбор с такива футболисти, беше голямо признание.

– Доста време сте разделени с брат ти. Казват, че за близнаците това е болезнено. Така ли е?
– Да, наистина е така. Разделихме се преди три години, но постоянно се чуваме. Всичко е нормално. Връзката ни е по-силна от „силното“.

– Дали брат ти се е възстановил психологически след контузиите и останалите проблеми?
– Да, всичко е наред. Живот и здраве има няколко оферти към него и ще преценим какво да правим за новия сезон. Пожелавам му успех. Готов е, здрав е, знаете какъв характер е. Смятам, че съвсем скоро и неговото бъдеще ще стане розово на пук на всички.

– В кое първенство ти се играе?
– За мен испанският футбол е най-добрия, най-интересния, най-много ми допада. Моят стил на игра е сходен с испанския футбол т.нар. „тики-така“. Имайки предвид, че Любослав Пенев и Христо Стоичков са ми били треньори, толкова години съм изповядвал философията на испанския футбол. Мечтая един ден да играя в Ла Лига. Виждате каква доминация има. Наскоро бях на финала на Лига Европа в Базел да гледам „Севиля“ срещу „Ливърпул“. На финала на Шампионска лига пак бяха също два испански отбора. Колкото и да казват, че Англия има най-силното първенство, се вижда, че срещнеш ли испански отбор, всичко приключва.

– Съдбата събираше ЦСКА (Москва) с отборите от Манчестър много често. Веднъж превзехте града, кажи нещо за обстановката.
– По принцип харесвам повече „червения“ Манчестър. Първите две години групите бяха сходни – два пъти срещу „Манчестър Сити“ и два пъти срещу „Байерн“ (Мюнхен). Третата година ни се падна „червеният“ Манчестър. Обстановката е невероятна, в който и да е отбор или град, който играе в Шампионска лига. Ако трябва да сравнявам двата стадиона, „Олд Трафорд“ е с класи над „Етихад Стейдиъм“. Играх 90 минути, загубихме с 0:1, но този спомен винаги ще остане в моето съзнание, защото играеш 90 минути на „Олд Трафорд“ срещу такъв силен отбор като „Манчестър Юнайтед“. Атмосферата беше невероятна – 80 хиляди на стадиона. Може би това е най-добрият ми спомен от Шампионската лига досега. Надявам се да имам още такива, да се развивам и да играя дълги години в Шампионска лига, защото това е най-високото ниво за един футболист. Всеки мечтае да е там.

– Предстои турне на националния отбор в Япония за „Кирин Къп“. Готов ли си, какво очакваш, какво искаш да постигнете?
– Готов съм, всичко е нормално при мен. Надявам се да покажем хубава игра. Ще срещнем добри отбори. Тези турнири са, за да видим докъде сме стигнали. Не можах да участвам в предишните два мача на националния отбор поради контузия. Получиха се добри срещи. Някои може да кажат, че е имало доза късмет, но резултатите бяха налице.

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *