Стоян Колев: Хипер или Висша лига, ЦСКА трябва да е там!

7 Dni Futbol08.05.201600

Вратарят на ЦСКА Стоян Колев гостува в предаването „Код спорт“ по TV+. Опитният играч говори за „червените“ и за разликите между българския и румънския футбол.

– Преди по-малко от година със срещата ЦСКА – Берое приключи състезателната си кариера. Кое те накара отново да облечеш вратарския екип на ЦСКА?
– Поканата на Христо Янев. Знаете, че на ЦСКА не може да се откаже. Де факто не се бях отделил от активната тренировъчна дейност. Още бях в кондиция. Точно тогава бях почнал подготовка със Септември (София). Получих покана да водя и вратарите в школата, и да бъда играещ треньор. Именно затова бях в кондиция. След като Христо Янев ме покани, нямаше място за съмнение. Искам за пореден път да благодаря на хората от Септември, които бяха лоялни и разбраха какво точно искам.

– Когато попадна в аматьорския футбол, вярваше ли, че отборът може да стигне финал за купата на България?
– Честно да си призная, не съм очаквал финал, но все пак в нашия отбор бяха селектирани доста млади и перспективни футболисти. В този период от година работим правилно. Усещаме, че нещата се получават, защото се вижда, че във „В“ група сме с класа над всички отбори. Просто трябваше тази класа да я прехвърлим и в турнира за купата. Радващото е, че се получи. Надявам се и във финала да триумфираме.
– Чия е заслугата да постигнете този успех и да накарате публиката на „червените“ отново да се завърне на стадиона?
– Не съм виждал от доста време такава подкрепа от страна на феновете. Заслугата може би е обща, както от страна на финансовия благодетел, собственик, минава през треньорите, футболистите. Всички сме едно цяло и работим за ЦСКА.
– Ти си опитен играч. Минал си през много клубове и през националния отбор. На 40 години, какво казваш на тези млади момчета в съблекалнята?
– Разбираме се перфектно всички. Естествено, че разлика има. Аз съм на 40 години, а има футболисти на по 17, но се опитвам във всеки един разговор да им втълпя и да разберат, че футболът е една много проста игра, но за умни хора. Всеки един от тях в този момент трябва да хване късмета и да го повлече нагоре. С всеки трябва да се работи. Без постоянство нищо не става.
– Не е ли жалко ЦСКА да играе на селски стадиони срещу отбори, които не подхождат нито на името на клуба, нито на качествата на състезателите, които притежават „червените“?
– Действително това не е мястото на ЦСКА. Жалко е.
– Как мотивирате футболистите?
– Повярвайте – много е трудно. Мисля, че за по-опитните футболисти в нашия отбор, а те са доста, които има мачове в „А“ група, в началото беше дискомфортно. Отиваш на някой стадион и виждаш атмосфера, която не подхожда на ЦСКА, но все пак ние сме в този клуб и трябва да превъзмогнем тези неща, за да работим за благото на отбора и да го изкачи там, където му е мястото.
– Вярваш ли, че ЦСКА ще играе в елита? Говори се за Висша лига, как виждаш ситуацията днес?
– Не знам дали вярвам, но се надявам всичко това да стане. Под каква линия вече, има хора които да го мислят. Вижда се, че без ЦСКА футболът не е същият. Няма я еуфорията в самата „А“ група, няма го и интереса. За мен е немислимо „А“ група без ЦСКА.
– Как ти изглежда една „А“ група с девет отбора?
– Доста постно.
– Коментирате ли това между играчите?
– Да, в интерес на истината се коментираше, когато извадиха и Литекс от „А“ група. Но просто действителността е такава. Дай Боже от тази година с новото първенство всичко това да се промени. „А“ група, Висша лига, Хипер лига…Няма значение как се казва, но трябва да изглежда така, както трябва.
– Обаче няма средства, клубовете изнемогват. А без пари как да се направи добър футбол?
– Това е другият проблем. Казано е, че всичко се прави с пари, а това, което не може, се прави с много пари. Тук вече е разковничето – по какъв начин ще се издържат толкова отбори в тази Висша лига. Но трябва да се намери решение на този въпрос, за да искаме и националният отбор да върви. Всичко е свързано. Както ЦСКА, така и Литекс, и Левски, и Пирин (Благоевград) и всички отбори са дали толкова много футболисти за националния отбор.
– След толкова години във футбола, репутацията ти е отлична. Имаше само един период в Черноморец (Бургас) – два-три месеца. Защо те освободиха тогава?
– Болезнена тема лично за мен, защото в един момент давах мило и драго за този отбор. Тогава бях на такова ниво, което ме изстреля и в националния отбор. Толкова минути и мачове без гол…
– Веднага да ги кажем – 870 минути.
– Да. Естествено това става и с помощта и на колегите. Но в един момент да се окаже, че съм ненужен в този отбор… Доста странно както за мен, така и за много хора.

– Как ти го съобщиха?
– Изпълнителният директор и то не директно, а малко заобиколно, че заплатата ми била висока. А след като си тръгнах, бяха привлечени футболисти за подобна заплата. Минала тема.
– Остана ли горчивина в теб?
– Лично за отношението, да. Но не бях само аз, а доста футболисти, на които им намекнаха, че трябва да си тръгнат. Такъв човек съм, че когато съм прав, предпочитам да си кажа истината – това, което мисля и което ме боли. А ако на някой не му хареса, си е за негова сметка.

– От къде идва прякорът ти Тяната?
– Отдавна се замислям. Аз съм от Сливен и по нашия край на името Стоян, на галено му викат Тяна. Може би оттам излезе. Но точно кога, кой за първи път ми го каза, не мога да се сетя.
– Две години игра в румънското първенство с екипа на Оцелул. Какво е нивото на футбола в северната ни съседка?
– Моят период в Румъния беше доста успешен за мен. Доказах лично на себе си, че мога да играя в едно първенство, което е три или четири пъти по-силно от българското. Когато бях там, отборите не изпитваха финансови проблеми, а 90% от тях бяха доста добре. Базите бяха перфектни. Само нашият и още един терен единствени нямаха осветление, което говори, че футболът в Румъния тогава се развиваше. Вкараха се много пари в отборите. Първенството беше доста силно. Привличаха се скъпи и класни чужденци. ЧФР Клуж игра в Шампионска лига, победи Рома в Италия. Унирея (Урзичени) също постигна успехи. За пореден път излиза въпросът за пари. Имаш ли пари, постигаш нещо.
– Говорихме с Джика Хаджи как в румънския футбол се появяват клубове, които стават шампиони, стигат до Шампионска лига, играят добре там и после изчезват от футболната карта.
– Интересен въпрос, на който може би други по-компетентни хора могат да отговорят. Същото се получи и с Оцелул (Галац). В момента ги няма на картата. Пред фалит са или даже вече са във фалит, не знам.

– Имал ли си през години кумир сред вратарите?
– Да, естествено. Петер Шмайхел по едно време беше един от най-силните вратари в света. След него – Джиджи Буфон. Виждаме и сега какво представлява Джиджи за Ювентус. Уникален вратар! От младото поколение – Нойер, който е изключително силен и класен вратар. Тук излиза и друг въпрос – подготовката на тези хора. Явно се работи с тях от малки, за да се постигне тази цел. Много работа и постоянство. Не е само до талант. В България също има много таланти.
– Имал ли си желание играта ти да прилича на тази на някой от тези вратари?
– Принципно не искам да подражавам на никого. Всеки си има негов стил и работи за усъвършенстването му. Не всеки притежава силни качества, които има друг. Работиш, за да може силните качества да изпъкват, а слабите – да остават незабелязани. Трудно се постига хората да не могат да разберат къде са слабите ти качества, а само ти да си ги знаеш.

– Кажи нещо за личния живот. Върна се от Румъния с успехи, предполагам с по-голяма банкова сметка и със съпруга.
– Да, така се развиха нещата при мен. Знаете, че не се знае какво ще ти предложи животът през утрешния ден. Опитвам се да живея нормално, както и преди. Няма изхвърляния, излизане по дискотеки, както правят доста колеги. Не казвам, че не излизам и не посещавам увеселителни заведения, това е напълно нормално, но си има време за всичко.
– А до Румъния колко често ходиш?
– През почивката задължително. Хората са казали: „Откъдето е жената, оттам е и родата“.
– Кое те прави щастлив?
– Всичко, с което се занимавам. Сутрин – мисълта, че ще отида на стадиона и ще се занимавам с това, което ми доставя удоволствие. В момента в България малко хора работят това, което им прави удоволствие. Просто времената са такива. Аз съм от малкото щастливци и съм благодарен.
– Мислил ли си на темата, че не случи периода за националния отбор?
– Не. В моя период в националния отбор винаги е имало добри вратари – Здравко Здравков, Митко Иванков, Гошо Петков, след това Ники Михайлов, Владо Стоянов. Винаги, когато са ме канили, съм отивал с голямо удоволствие и желание. Да защитавам националната фланелка и герба на България е огромно щастие. Радостното е, че съм бил и на европейско първенство с България. Малко или много успях да видя „голямото“, да усетя сладкото от футбола. Не съжалявам, че съм играл малко. Щастлив съм, че съм носил националната фланелка.
– Как гледаш на хората, които се отказват от българския национален отбор, независимо в какъв спорт?
– За мен е странно. Не знам точно какви са техните мотиви. Може би малко или много са били наранени по някакъв начин. Но все пак националната фланелка е над всичко. Мисля, че всеки трябва да превъзмогне егото си. Нормално е, всеки има самочувствие, че е някой в неговата сфера.
– Най-силните страни и най-голямата слабост на българската вратарска школа?
– Може би тук повече се набляга на играта в рамката. Малко по-назад остава играта в полето – излизания, игра с крака. В съвременния футбол, ако направим подробен анализ на един мач, ще видим, че вратарят е играл повече с крака, отколкото с ръце. Мисля, че с течение на времето и това ще се превъзмогне.

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *