Само в 7DniFutbol.bg

Ишков: Днешната драма на Спартак показва какво сме правили навремето

7 Dni Futbol13.01.201520

Да намериш шефа на „Арена Армеец” Николай Ишков в новия му вилает не е никак трудно. Тръгваш по аромата на кубински пури и след има-няма 3-4 минути актьорът е пред теб. Новият му офис е семпъл, нищо общо с онзи, в който се ширеше като президент на „Спартак“ (Варна), когато в управата на клуба бе народната легенда Стефан Данаилов. Но пурите са си все същите, кубински, истински, от онези, дето е трудно да намериш. „Не отида ли веднъж в годината в Куба, не съм същият човек. Там хората са други, животът е друг, настроението е друго. Зареждаш се за цяла година. Приятели пък ме зареждат с пури, хубави, правени като за ценители. А аз ценя хубавите неща”, признава си Николай Ишков. Не знам колко хора си го спомнят от култовия български филм „А сега накъде”. Невероятна лента, и сега да гледаш творението на Рангел Вълчанов, и сега ще си поставиш маса въпроси. И я им намериш отговора, я – не. Затова и разговорът ни с новия лидер на „Арена Армеец” започва така:

– Г-н Ишков, а сега накъде?
– Този филм сме го гледали вече, изиграли сме го, приключили сме го дори, ако щеш с втората му част. Сега положението е по-скоро „Мисията невъзможна”. Само че с екипа, с който ще работя, трябва да я направим възможна, да свършим онова, което очаква от нас министър Кралев. София има невероятна зала. Откъдето и да го погледнем, такова нещо като “Арената” не е строено в последното десетилетие. И целта ми е година след година да вдигаме заетостта й. Искам тази зала да има свой живот, да е в непрекъснато буден ритъм. Миналата година е имало 30 събития за цялата 2014-а. Сега изпускаме мъртвите януари и февруари, че дори и март. Но въпреки това вярвам, че можем да вдигнем двойно заетостта й, догодина с още повече и така. Нали съм артист, ще го обясня така – днес „Арена Армеец” ми прилича на болница на края на града
А аз искам тя да се върне в центъра на събитията. Знам, че ще е трудно. Но няма друг начин, освен да работим здраво, за да успеем. Министър Красен Кралев иска да направим така, че вдигайки броя на концертите, на извънспортните мероприятия, да облекчим самия спорт, да намерим начин да намалим наема, за да може федерациите да не се страхуват да провеждат състезанията си приоритетно в „Арена Армеец”.
– Как ще стане това, изглежда по-скоро пожелателно?
– Варианти има много, но ще ги търсим в движение. Трябваше да се измисли нещо, преди да построят в този й вид залата. Ако е могло проектът да бъде за по-голяма зала, да има и лекоатлетическа писта и вариант за лед. Въпреки всичко на концерта на „Ред Хот Чили Пепърс“ са се събрали 18-19 хиляди зрители. Няма къде другаде да се съберат толкова зрители! Говорихме как да увеличим обема на тези активности от страна на промоутърите, които организират концертите. Би било добре през следващата година да бъдат в пъти повече от тези 30 през изминалата година. Така че да може спортните федерации да имат възможността да наемат залата. Наемите за нея са фиксирани преди година и половина, две. Сега искаме да бъдем по-гъвкави, да изслушаме и федерациите и да могат нещата да се случват, а не да бъдат невъзможни от финансова гледна точка. Надяваме се федерациите да не ги е страх повече от нас, защото досега високите цени са карали спортните съюзи да се страхуват дори да си направят устата за домакинстване. Поддръжката на залата е наистина много скъпа – електроенергията и другите разходи са впечатляващи. Те трябва да бъдат компенсирани с извънспортни мероприятия. Разполагаме и с малката зала „Арена Армеец”, така че можем да бъдем креативни.
– Както може и да се очаква в България, назначението ви веднага бе атакувано. Май хората, които го правят, не знаят кой сте всъщност? Някога щяха да ви карат да пишете учебник по оцеляване в екстремни обстоятелства, когато напук на всичко „Спартак“ делеше мегдан с най-богатите.
– Има такова нещо, но не се сърдя на никого за оценките. В България така си живеем, щом назначат някой, първата ни работа е да го охулим. Неслучайно тук за щяло и нещяло се налага да доказваш имаш или нямаш сестра. Когато министър Кралев ми се обади, отначало смятах, че е някакъв артистизъм от негова страна. После обаче се амбицирах, приех присърце предизвикателството, това е нещо ново за мен. Питат ме критиците що за експерт съм. Не знам и аз, не е възпитано да се оценявам. Но ето че ме оценява човек като министър Кралев, с когото сме били от двете страни на барикадата. Той навлизаше във футбола като президент на „Черно море“, когато аз излизах от него като президент на „Спартак“. Г-н Кралев обаче явно е видял нещо в мен, явно го е оценил и сега смята, че то може да бъде използвано по полезен начин. Което би трябвало да е знак за едно ново управление въобще на държавата, в което цветността отстъпва на експертността.
– Сега се сещам нещо. Преди доста време, май повече от десетина години, когато бях на премиерата на „Дон Кихот” в Народния театър, в официалната брошура пишеше „Продуцент – Николай Ишков”…
– Това трябва да го проучат онези, дето се занимават с експертността ми. Аз съм първият независим, частен продуцент в българския театър.
Със Сашо Морфов навремето поставихме „Дон Кихот” пиеса, която се игра над 10 години в Народния. Сега съм още по-щастлив, защото се чувствам в някакво си мое издание на „Спорт и музика”. В „Арена Армеец” има място и за двете и ще съм най-доволният човек на света, ако намеря баланса. Длъжни сме да направим и нещо друго, да заложим на иновациите. Няма да издавам планове, но защо един ден залата да не е съпродуцент на събития в нея? Защо да не използвам артистичния си произход, за да дадем нова светлина на “Арената”? Сега проучвам опита на зали в Европа, поставили 3D-театрални постановки. Защо един ден да не видим подобно нещо и в София? Вярвам, че с хората, с които си партнирам, можем да направим така, че след някой и друг месец никой да не пита дали сме си на мястото.
– Министър Кралев изтъкна артистичното ви образование като шанс “Арена Армеец” вече да се управлява по друг начин. Аз обаче не бих пренебрегвал и футболния ви период. Спомням си един от най-великите мениджърски ходове в него – за 4 години 4 пъти преотстъпвахте Валентин Станчев на ЦСКА и други отбори, прибирахте му парите и пак си беше ваш. А накрая за капак го продадохте на „Литекс“, но той остана да играе за „Спартак“… защото беше изтекъл периодът за картотекиране. Помните ли тези неща и ще помагат ли в новата работа?
– Ще помага опитът, който съм натрупал през годините. Аз поех „Спартак“ на 32 години, никой не ме е учил на президентстване, на мениджмънт. Сам съм се изграждал през годините, затова смятам, че съм човек, който знае и може да ръководи. Важно е и друго – във футбола разбрах, че без екип не може. Колкото и да си голям, колкото и да си силен, няма ли го екипа, обречен си. Затова и в “Арена Армеец” говоря не за мен, а за екипа, с който ще работим в следващите години.
– Доскоро бяхте футболен мениджър. Ще замразите ли тази дейност?
– Не, но днес от нея в България няма смисъл. Хубаво е да я работиш навън, с хора, които са наясно с нещата. Преди малко ми звъня едно момче, което доскоро игра в България. Продадоха го, но желае да се върне в „А” група. Не ми се занимава обаче. Тъпото е, че когато го доведох, един треньор не го искаше. Година по-късно, когато той се разви, наставникът се биеше в гърдите, че го е довел в България, че спасил с продажбата му клуба си от фалит. Това е неблагодарна работа и затова не съжалявам, че в момента трябва да съм мениджър на зала, а не на футболисти.
– Ръководехте „Спартак“ (Варна) в наистина вълче време, в което клубът ви определено бе сред жертвените агнета на големите хищници. Въпреки това за вас се говори, че сте един от малкото, излезли на печалба от него.
– Защо да съм единственият? Аз съм чувал и за други. При това наблизо до Варна хора. А и не само там. Да, тогава в „А” група имаше страшно много хищници, както сам се изразихте. Те си разпределяха плячката още преди първенството.
Знаеше се, че те се борят за титлата, за купата, за УЕФА.
За нас оставаше другото, което беше горе-долу около нищото. И въпреки това аз за 10-ина години в „Спартак“ съм се класирал 6-7 пъти за УЕФА-Интертото. Дотам те допускат, за това се бориш. Да, понякога ме вкарваха в определено течение, хората го коментираха, но дайте си сметка за годините!? Знаете какви времена бяха, всеки един от силните във футбола си имаше собствена държава в държавата България. И когато такъв човек ти звънне в два след полунощ, смятате ли, че може да му се даде отрицателен отговор? Днешното невзрачно състояние на „Спартак“ (Варна) показва какви усилия ни е коствало навремето да го държим не само цяло десетилетие, но и да го класираме за европейски турнири почти непрекъснато.
– Всъщност какво от онова време може да ви помогне днес в управлението на „Арена Армеец”? Не прилича ли тя на някогашния ви „Спартак“, изправена в конкуренция със залите в Атина, в Истанбул, в Белград?
– Чакайте, чакайте, няма конкуренция. Говорим за съвсем други величини, от които ние още сме далеч. Няма как да сме им конкуренция. По-скоро ще се опитаме да сме партньори. Говорим за зали, които са преизпълнени, в които събитията надвишават възможностите на домакините. И затова ще гледаме в партньорство с тях я да получим нещо, което им идва в повече, я да приемем и ние групи или ивенти, които са били и при тях и така разширяват календара си. Иначе, ако ще търсим препратки към миналото, то ме е научило на доста неща, дало ми е много уроци, които сега ще са от полза. Благодарение и на тях вярвам, че ще направим така, че „Арена Армеец” да се сбогува с онзи образ на болница на края на града, за който говорех. Може да се каже, че сега, с новото назначение се връщам във филма, в който живея от доста време – “Умирай трудно”.
– Много често при престоя ви във футбола „Спартак“ (Варна) бе свързван с предизвестени резултати. Сега тема №1 е черното тото в “А” група. Как ще коментирате проблема?
– Черното тото като язва в “А” група започна да се отваря в годините, в които вече се оттеглях въобще от футбола. Дотогава нямаше такива мачове за коефициент, за корнери, за картони. Бяха други времена, гонеха се други ползи от големите отбори. Не че нямаше ясни двубои, не че силните на деня не се възползваха от “правото” си да вземат с цената на всичко това, което им трябва от даден двубой. Но го правеха, защото гонеха я титла, я купа, никой не е нагласявал двубои, за да извлича тото дивидент от това.
Интервю пред „7 дни спорт“

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *