Само в 7DniFutbol.bg

Ел Маестро разкри каква цел му е поставил Гриша Ганчев и защо не е задминал Меси по успехи

7 Dni Futbol10.06.201811300
Нестор Ел Маестро, ЦСКА, Пресконференция, Пламен Марков

Новият треньор на ЦСКА Нестор Ел Маестро даде първото си телевизионно интервю у нас за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е амбициозен и нестандартен в работата си специалист, от който се очаква смело да поведе „червените“ в битка за титлата. В неговата визитка впечатлява фактът, че е взел треньорски лиценз от УЕФА едва 15-годишен. Роден е в Белград, има британски паспорт и живее във Виена. С други думи – човек на света. Бил е в Уест Хем, Аустрия (Виена), Валенсия, Хамбургер, Шалке и Хановер. Има само един сезон като старши-треньор зад гърба си. За първи път в историята на словашкия футбол с него начело Спартак (Търнава) ликува с шампионската титла. През 2002 г. сменя името си от Нестор Йовтич на Нестор Ел Маестро, както се казва по паспорт днес.

– Добре дошли в България, г-н Маестро! Започваме с въпроса защо избрахте ЦСКА?
– Аз съм малък треньор. Но хората все това питат. Мислят си, че съм имал 35 предложения на бюрото и съм избрал най-доброто. Това е въпрос на алтернативи. Имах и други оферти, които също бяха интересни. Тази беше най-добрата. Имаше няколко причини и най-вече защото ЦСКА е голям клуб. Ще работя в отбор, около който има голям публичен интерес, много история, милиони фенове. По-трудно е, но е и по-интересно. Обичам да ми е интересно в живота.

– С колко хора около Вас разговаряхте, преди да изберете ЦСКА?
– Ще съм честен. Говорих само с членове на семейството и основно със съпругата ми. Също и с брат ми. Разговорите най-вече бяха за лични неща, като факта, че ще живея в България и други подобни. Спортните въпроси съм коментирал само с брат ми. Гледахме какво е първенството, какъв е отборът. Когато живееш далеч, не е лесно да направиш точна оценка. Както казах – имах името, историята. Това е най-големият клуб в една традиционна във футбола държава като България. И това беше основната причина да приема. Не мислих дълго.

– Как намирахте информация за ЦСКА?
– Интернет основно. Не знам много, но надявам се да имам време да уча. Гледах някои мачове, наблюдавах отбора. Все още нямам никаква идея за политиката на клуба. Ще ви кажа, че всички хора, с които говорих, са много приятни и професионални. Затова съм оптимист, че всичко ще е добре.

– След като сте гледали вече мачове, какво мислите за отбора?
– Има голямо качество в ЦСКА. Все пак когато денят свърши, класирането на първенството говори за отборите. ЦСКА е вторият най-добър тим в България.

– Всеки отбор в света прави селекция, особено през лятото. Колко футболисти Ви трябват, за да видите отбора, който искате?
– На първо място трябва да се заменят футболистите, които вече напуснаха ЦСКА. Мисля, че са трима или четирима. Затова мисля, че четирима или петима нови е оптимален брой. Разбира се, че целта е да се повиши качеството. Не е лесно, но всеки в клуба се надява и ще работим да го постигнем.

– На кои позиции ЦСКА най-много се нуждае от нови?
– Вижте отбора – в момента имаме само един централен нападател.

– И той е контузен!
– Да, контузен е. Не е тайна е, че ЦСКА търси един или дори двама нападатели.

– Безспорно знаете целта, която феновете искат да изпълните. Вече 10 години ЦСКА не може да стане шампион. Мислите ли, че мисията е възможна?
– Честно да ви кажа – не знам. Мисля, че това е ваша работа. Винаги има генерално мнение, генерална дискусия в обществото и медиите. Вие, момчета, решавате какво е възможно и какво е реалистично. В края на сезона в зависимост от картината, която вие създадете, отборът е успешен или неуспешен.

– Добре – кажете ни Вашето реалистично мнение.
– Да съм честен – много спокоен човек съм. Нямам търпение да започна работа с отбора. Ще работим, ще тренираме, ще играем. Ако дойдете за още едно интервю през август или септември, вероятно ще мога да ви кажа по-точно какво е реалистично и какво не. Сега наистина не знам. Ясно ми е каква е ситуацията. Има отбор, който е шампион седем години поред. Това не е случайност. Очевидно там правят нещата по-добре от останалите. Ако говорим за мечти и амбиции, при мен няма лимити за тях. Много бих искал нещата да се случат, както им се иска на феновете. Но реалистично сега не мога да отговоря. Наистина.

– Първите ви официални мачове ще бъдат в Лига Европа. Проблем ли ще са те за вас и отбора? И каква е реалистичната цел в този турнир?
– Още веднъж ви казвам – в началото на сезона всеки може да е оптимист и да мечтае. Никой не може да предсказва бъдещето. Единственото, което можем да правим, е да гледаме в миналото. Обикновено нещата се повтарят. Ако не си шампион, е изключително трудно да влезеш в груповата фаза на Лига Европа. Ако си шампион, имаш шампионската група и двойният шанс. Видно е. Заради нашия коефициент трябва да играем четири предварителни кръга. Вижте втория и възможните съперници. Лайпциг например. Ако ни се падне някой такъв, е утопия да успеем. Невъзможно е да спечелим четири рунда срещу такива отбори. Но бъдете сигурни – ние ще се подготвим и ще играем здраво.

– При разговорите с шефовете поставиха ли приоритет между титлата и Лига Европа?
– Няма как да започнем сезона и да кажем, че не искаме да спечелим това или онова. Целта ни е да спечелим, колкото е възможно повече мачове. Със сигурност финансово Лига Европа ще е по-важна за клуба. Както казах, много е сложно. За първенството е ясно – ЦСКА е най-големият клуб на страната и трябва да се бори за титлата.

– Най-успелият в последните години отбор е Лудогорец, който взе известния бразилски треньор Пауло Аутори. В Левски работи вече една година италианецът Делио Роси. Как се чувствате като част от голямото трио, което ще се бори за титлата?
– Чувствам се много удобно. Имам голям респект към тези треньори. Те имат много повече години в професията зад гърба си. В случая с треньора на Лудогорец – той има повече отбори, отколкото аз мачове като старши треньор. Опитът е съвсем различен. Бил съм начело на отбор само в 32 шампионатни мача и не мога да се сравнявам с тези хора. Но ще играем един срещу друг няколко пъти. Някой път ще спечелим, някой път ще загубим. Ще видим. Двамата със сигурност са по-големи имена и треньори от мен.

– Какво е най-трудното решение, което взехте в тези 32 мача досега?
– Не мога да си спомня всичко. Сезонът в Спартак (Търнава) беше толкова емоционален, драматичен за нас. Всеки мач ме състаряваше с пет години. Толкова трудно ми беше. Затова и не мога да кажа точно решение или ситуация.

– Как се запалихте толкова по футбола? Откъде дойде тази страст?
– Както всеки друг. Роден съм в Сърбия, а съм израснал в Лондон. В тези две държави футболът е много важна част от всекидневието. При мен и моите приятели не беше различно. Всички бяхме луди по футбола. Иначе казано – нищо специално. Бях нормално дете в Англия. Всяко момче обича футбола и аз не бях изключение.

– В родния Ви Белград има два отбора, където страстите са изключително горещи. Вие на кой симпатизирате?
– Може би няма да звучи популярно, но няма да лъжа. Баща ми е фен на Цървена звезда. Така, че когато бях малък, също симпатизирах на „звездашите”. Напуснах Сърбия едва на осем години. Чувствам обаче още връзка със страната. През миналия сезон например се радвах, че и Звезда, и Партизан се представят добре в Европа. Но ако трябва да кажа един, то това е Цървена звезда.

– Защо напуснахте Сърбия?
– Защото беше труден момент за държавата. Може би си мислите, че в живота ми всичко е много интересно, но всъщност не е така. В началото на 90-те години милиони сърби напуснаха страната в посока Западна Европа, Канада, Австралия. Моето семейството беше едно от милионите.

– Как изучихте футбола в Англия?
– Ходих в нормално училище. Не е възможно да учиш футбол в университет или училище. Това е страст, която носиш в себе си. В един момент може да се случи да живееш благодарение на футбола. Превръща ти се в професия. Най-много футбол се учи, когато го работиш. С всеки ден, с всяка година се развиваш. Може би някой ден ще достигна до онова ниво на футбола, което вие харесвате.

– Как започнахте първата си работа в Уест Хям?
– Това не беше истинска работа. Уест Хям беше първият ми контакт с професионален клуб. Говорим, разбира се, за академията на отбора. Бях много амбициран и ентусиазиран, но и много наивен.

– Защо наивен?
– Защото когато си на 17 години, е трудно да получиш работа в академията на клуб от Висшата лига. Останалите бяха много по-добри от мен, по-възрастни, по-опитни. Но аз имах амбицията. Много е трудно да се назначи толкова млад човек. Уест Хям обаче ми отговори и изкарах няколко месеца там.

– Кои бяха звездите на отбора, когато работихте в клуба?
– Не мога да си спомня. Аз говоря за осемгодишни деца. Не мисля, че някое от тях стана звезда.

– Интернет казва, че след това сте отишли в Ювентус.
– Не, това не е вярно. Казах и на пресконференцията при представянето ми – интернет е много голям и скъп, но сигурно не повече от 50 процента от инфото там е вярно. Никога не съм работил в Ювентус. Отидох в Аустрия (Виена) след Уест Хем.

– Много хора в България заговориха, че сте нова версия на Андре-Вияш Боаш. Подобно на Вас той не е бил футболист, но стана голям треньор. Виждате ли прилика?
– Тези сравнения въобще не са уместни. Вияш-Боаш е на съвсем различно ниво в сравнение с мен още от началото. Аз съм бил помощник-треньор в добри отбори в Германия. Но той е бил асистент в най-добрите в света. Не съм сигурен, но когато той е бил на моите години, вече бе спечелил Лига Европа и бе шампион на Португалия. Много далеч е от мен.

– Защо Вие никога не играхте футбол?
– Исках да бъда Меси, но не ми дадоха. Просто не бях добър. 99 процента от децата не са достатъчно добри.

– Мирко Сломка е човекът, който най-много е повлиял върху кариерата ви. Как Ви намери и как беше времето с него в Бундеслигата?
– Той ми даде шанс, когато бях много млад. Не е имало нищо тайно. Във футбола няма тайни срещи. Нещата се случват логично. По това време работих в академията на Валенсия. Някои специалисти са преценили, че имам качества. Предложили са ме на Шалке, а може би и на други клубове. Мирко Сломка търсеше помощник и съм сигурен, че е интервюирал много хора. Аз бях един от тях. Избра ме и винаги ще съм му благодарен.

– Били сте част от английския, испанския, германския и австрийския футбол. Кой най-много Ви допада?
– Първо ще кажа, че не съм искал да обикалям толкова много. Но това е част от футболната професия. Когато сменяш клубовете, често сменяш и страните. Трудно е да кажа. Бях най-дълго в Бундеслигата и този футбол най-много ми повлия. Бил съм асистент вероятно на 300 мача в продължение на близо 10 години.

– Какъв стил харесвате и държите от своите отбори?
– Наистина не обичам тази дискусия. Футболът е най-свободно течащата и динамична игра в света. Хората говорят за атака, за защита, за владеене на топката – повече или по-малко. Истината е, че трябва да вършиш всичко правилно, за да спечелиш. Често хората дават крайни оценки, без да разбират играта. Всеки знае, че Манчестър Сити играе офанзивно. И че Атлетико, Ювентус и Челси играят дефанзивно. Наполи пък е офанзивен. А ако ви попитам как играе Ливърпул – защитно или нападателно, не можете да ми кажете. Бих казал – вдъхновено! Харесвам динамичната, вдъхновена и емоционална игра. Дали ще е дефанзивна или офанзивна, зависи от мача и от съперника. Искам да виждам емоционални и вдъхновяващи неща.

– В големите клубове сега има доста млади треньори като Гуардиола, Конте, Симеоне. Кого харесвате?
– Всички. Те са над моето ниво.

– Кой ви впечатлява?
– Като дете бях футболен фен. Не можеш да работиш във футбола и да си фен. Почнеш ли работа, ставаш професионалист. Разбира се, че гледам много мачове. Но нямам предпочитания. Гледам, защото ми е работа. Малко загубих романтизма, ако ви харесва така. Всички тези треньори са вдъхновение. Едва ли някога ще стигна тяхното ниво. Но дано до десет години да имам възможността да играя срещу тях.

– Значи няма смисъл да ви питаме кой е любимият ви отбор?
– Когато бях дете, харесвах Реал (Мадрид). Може би е по глупава причина, но любимият ми играч беше Предраг Миятович. Въпреки че бе от Партизан. Той беше най-добрият сръбски футболист и играеше в Реал. Оттогава им симпатизирам.

– В първия Ви сезон като треньор спечелихте титлата на Словакия със Спартак. Кое беше най-тежко?
– Трудно ми е да кажа. Толкова много неща трябва да се случат едновременно, за да може един отбор да стане шампион. А когато си в тим, който е аутсайдер, наистина всичко трябва да пасне – атмосферата в съблекалнята, прецизността на терена, организацията на клуба. Треньорът може да е най-слабият в света. Имах късмет с динамиката на резултатите. Всички наши мачове бяха много завързани. Със сигурност имахме и малко късмет, от който се нуждаехме. Всеки свърши страхотна работа. Когато напуснах Търнава, казах на хората: „Не знам дали някога пак ще съм шампион. Може да бъда и много пъти. Но емоционално не вярвам, че като чувство друг момент може да се сравни с този.” Беше наистина нещо впечатляващо.

– Нараниха ли Ви обвиненията, че титлата не е била спечелена честно?
– Не ме нараниха. Това е знак колко впечатляващ бе нашият успех. Големите клубове имат три или четири пъти повече пари и по-голям бюджет. Трудно им е да обяснят как се случи това. Ако бяха джентълмени и спортсмени, щяха ни поздравят. И да опитат да подобрят себе си. Съзнавам, че сърцата им още кървят вече месец след края. Цяла Братислава продължава да плаче, защото не може да разбере как се случи. Търсят извинения, които са глупави и нелепи. Но какво да направя?

– Идвайки в ЦСКА, изпускате шанса да играете със Спартак в Шампионската лига. Защо?
– Така е от лична гледна точка. Когато работиш с отбор и всеки ден си заедно с футболистите, чувствам емоция и с дадения град, и с играчите. От персонален поглед щеше да е хубаво да остана и да се пробвам да постигна нещо повече. Но такава ми е работата. Имам деца. Когато взимаш решения за кариерата си, трябва да го правиш повече с глава, отколкото със сърце. Така че направих логичната следваща стъпка.

– Няма как да не Ви попитам – защо правим интервю с Нестор Ел Маестро, а не с Нестор Йевтич?
– Не мога наистина да си спомня защо избрах това име. Бях на 17 или на 18 години. Явно тогава ми е звучало много яко и различно. Това е както тийнейджърът решава да си направи татуировка и е сигурен, че идеята е фантастична. Когато си млад, понякога не осъзнаваш, че такова нещо ще остане за цял живот. Бях на 17. Беше типична тийнейджърска грешка. И доста необикновена.

– Приемате го за грешка?
– Ако можех днешната си глава да я преместя на онова момче от преди почти 20 години, не мисля, че щях да постъпя така.

– От Интернет разбрахме също, че по време на мачове сте много емоционален. Може ли да видим едно подобие на Юрген Клоп в България?
– Не мисля, че съм толкова емоционален. Със сигурност повече съм нервен от останалите. Моята мечта е отборът ми да е толкова добре организиран и толкова добре трениран, че да е като машина. Бих искал да седна на пейката и да гледам как играе. Като Карло Анчелоти или Алекс Фъргюсън, или Юп Хайнкес. Но аз не съм достатъчно добър, нервен съм. Сигурен съм, че с времето ще ставам по-спокоен. Сега е трудно да седна и да гледам.

– Къде ще живеете, докато сте в ЦСКА?
– В София.

– Докато сте били в Спартак, сте живеели във Виена.
– Не е вярно. Живеех основно в Търнава. Но градът е на малко повече от 100 км от Виена. Тук разбира се е невъзможно да пътувам всеки ден.

– Има ли у Вас носталгия към Сърбия?
– Носталгия няма. Имах много щастливо детство. Имам много връзки с тази страна. Основно, защото много хора, които харесвам, живеят в Сърбия. Мои роднини, както и роднините на жена ми са там. Тя също е сръбкиня. Със сигурност Сърбия винаги ще е специална държава в живота ми.

– Какво знаехте за българския футбол, преди от ЦСКА да ви се обадят?
– Много малко. С цялото ми уважение никой в Швеция или Гърция не гледа българско първенство за удоволствие в свободното си време. Също така никой в България не гледа словашкото или австрийското първенство. Гледаме само големите лиги като Испания, Англия, Италия, Германия. Знам ЦСКА. Знам, че това е клуб с голяма история. На същото ниво като Цървена звезда. Много европейски легенди са започнали кариерата си тук. Но от модерното време на футбола не знам много.

– Ако успеете с най-важната си цел и станете шампион с ЦСКА, ще напуснете ли, както направихте в Спартак?
– Не, защото подписах договор за три години. Мисля, че ЦСКА е клуб, където мога да израствам с успехи. Не знам дали ще успея да ги постигна. Но направя ли ги, има много потенциал тук – в града, инфраструктурата, със собствениците, с новата организация на клуба. Всичко това ме привлече тук. Оптимист съм и сигурен, че ЦСКА ще има отново успехи. Представям си, че мога да остана тук и повече от три години.

– В едно интервю в Германия сте казали, че голямата ви цел е да спечелите Шампионската лига. Вярвате ли в нея?
– Не вярвам, че някой ден ще спечеля Шампионската лига. Вижте датата на това интервю. Сигурно съм бил на 25 години. Вече ви казах, че когато си млад, се чувстваш много силен. Всичко изглежда постижимо. Колкото повече работиш, толкова повече разбираш колко трудно се върви нагоре и колко късмет ти трябва. Затова не вярвам, че някога ще спечеля Шампионската лига.

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *


За нас

7DniFutbol.bg e част от 7 Dni Media Group, която е най-бързо налагащата се на пазара.
В нашето портфолио са още сайтовете 7DniVoleibol.bg, 7DniSki.bg, 7DniCSKA.bg, 7DniBansko.bg , 7DniSofia.bg, 7DniPlovdiv.bg, 7DniVarna.bg и 7DniBurgas.bg.


КОНТАКТИ